Децата на дъгата
/ брой: 144
Един казус отмря в предишния парламент и сега отново се реанимира. Тогава депутати от всички парламентарни групи отказаха да легитимират правото на отглеждане на дете от еднополови родители. Явно за това иде реч и сега. За това е шествието, което се задава в центъра на София и за което от дни тръбят медиите. Затова така активни са всички политически сили у нас, та дори и чуждите посланици. Странно се появи дори политическо становище на ДСБ, сякаш някой го иска. Подкрепа за еднополовите връзки декларира и америкнаския ни посланик, като че ли без неговата благословия ще секнат този вид и род "връзки" у нас. Но дотук с носните кърпички!
Да не би да живеем през XIX век. Сексуалната революция беше по време на бащите и майките ни. И да си различен, вече не вълнува, както преди! Още повече, че въпросното стълпотворение няма да е първото у нас през последните години. Помним децата на дъгата да демонстират своите различия по всякакъв начин. Шествията обикновено тръгват отнякъде и свършват пак някъде, а гражданите на нашия град не реагират по никакъв бурен начин на тези публични прояви.
Сериозният проблем обаче е друг - той се нарича майчинство и бащинство. Трудно обяснима категория, когато въпросната майка е от мъжки пол, или бащата е жена по рождение. Заради децата е цялата истерия. Защото тези деца вече са факт и техните родители искат легитимен статут за тях. Дори това да е през трупа на традицията.
Но тук идват и лавината от другите въпроси. Първият е защо тези законодателни промени се тестват сякаш тайно и се очаква да се решат на тъмно. Освен това в колко държави в Европа има легитимиране на еднополовите двойки и са приравнени към хетеросексуалните? Още по-деликатно е положението с децата. Ами разводите между еднополови родители. Кой ще получи тогава правата над въпросното дете, когато по полов признак майките са две. Защото в тези групи връзките се разпадат също толкова драматично, колкото драматично са се генерирали. Все притеснителни въпроси и все тестващи нашето чувство за търпимост и човечност. Категории, които нашето общество притежава дори в излишък.