Боянски ливади 2
/ брой: 221
Кого стресна обръщението на българския държавен глава в навечерието на 10 ноември? Стресна всички. Стресна правителството, което скокна да клейми Румен Радев като разединител на нацията и с присъщото си безсилие да го очерня. По-точно, да го "очервенеят", щото така говорели и от БСП. Сякаш той няма акъл в главата.
Без да търсим политически аналогии, неволно се сещам за един исторически факт. Покойният президент Желю Желев покани журналисти на Боянските ливади, за да обяви, че тогавашното правителство е опасно за България. Това много от днешните политици не са го чули, нито видели, а другите не го помнят. Тогавашният премиер Филип Димитров, с всичките му кусури, намери мъжество да поиска от парламента вот на доверие и не го получи. Днешният премиер Борисов няма подобно мъжество.
За стореното Желев бе изключен от СДС и книгата му "Фашизмът" бе изгорена под прозореца на президентския му кабинет. Това направиха озлобените седесари. Сега озлобените гербаджии няма откъде да изключат Радев. Но държава не се управлява със злоба и омраза, без мисъл за хората и с идеята, че всеки, който не харесва липсващата идеология на властта, е лош.
Обръщението на президента и оценките му за устоите на демокрацията убодоха и опозицията. Защото тя говори много по-остро от него, но властта и могъщият хор на послушните медии веднага я "запушват". А "широката общественост", като няма къде да говори, остава й само да излезе на улицата. Не са се стреснали само т.нар. синдикати, които пеят дитирамби как бюджетът бил мазна лазаня. Абе, хора, за народа вече е оскъден и простият качамак!
Боянски ливади 2 са налице. Това не е сигнал за бунт, а за мислене, за събуждане, за равносметки. За това как да катурнем скапаната конструкция на Борисов, дето се крепи на един инфантилен вицепремиер...