В България пирамидата е обърната

Деян Георгиев е треньор на младешкия национален отбор на България (до 21 години) по тенис на маса. Под негово ръководство обещаващите ни надежди спечелиха общо 19 медала на Балканското първенство в Босна и Херцеговина. Георгиев е на 27 години. Завършил е спортното училище "Георги Бенковски" в Плевен през 2004 г., а през 2009 г. и висше образование в НСА "Васил Левски" със специалност тенис на маса. Също така той е треньор на Дигеста Профи спорт (Сф). Като състезател Георгиев е два пъти отборен шампион на България, а през 2009 г. с Ливорно участва в Първа лига на италианското първенство, което по това време е 3-то по сила в Европа.

"Всеки трябва да прави това, което разбира, а не обратното"

- Деяне, разкажи ни за програмите, които Спортното министерство развива в детските градини?
- От тази година се развива проект за спорт в детските градини. Аз бях одобрен за една столична градина, в която има над 400 деца. Занимавам се с пет-шестгодишни, а те са около 60. С тях ще направим добра основа, която ще им помогне, ако искат да се задържат в спорта. По този начин децата ще имат и по-голяма представа въобще за спорта.
- Колко важно е за тениса на маса децата да започнат да се занимават още от тази възраст?
- Желателно е да се започне от много ранна възраст, защото по този начин се полага добра основа. Координацията е доста по-добра. В днешно време е много трудно да се работи с децата, няма как да ги накараш да спортуват. Проблемът е глобален, защото и в часовете по физическо възпитание също не ги карат да спортуват. Със спорта обаче се развиват физическите и двигателните качества. Това, което правим с децата в ранната им възраст, ще им помогне в бъдеще. Не говорим само за тениса на маса, а за всичко останало.
- Колко трудно е да накараш едно дете да се занимава със спорт, защото всички знаят, че най се впечатляват от компютрите?
- Доста е трудно, особено в големия град, както е в София, първо, защото и разстоянията са големи. Трудно е с транспорт, с организация, а всичко това изисква средства, време на родителите, което те нямат. Не е лесно да вкараш дете в залата, което да се занимава професионално, отговорно, защото амбициите им са различни. Както на тях, така и на родителите.
- Да, но последните проучвания сочат, че 25 на сто от децата в България са затлъстели. Не трябва ли родителите сами да проумеят, че децата им трябва да се занимават със спорт, защото след време ще станем затлъстяла нация?
- За съжаление това се случва и то точно тогава, когато децата вече са с наднормено тегло, а не преди това. Водят ги в залата, плащат им таксите да тренират, но го правят само за да изглеждат добре, а не да се занимават по-отговорно и професионално. Да не говорим за високо спортно майсторство, да се включват в клубове, първенства и да се изграждат като спортисти. Ние като треньори само занимаваме децата с вид спорт, който да им развие някои качества и ако е рекъл Господ, да свалят някой и друг килограм.
- Как може да се промени това - родителите да проумеят кога да вкарат децата си в залата, защото точно това е важното?
- Проектът със спорт още от детските градини е именно заради този проблем. В годините, в които децата се развиват двигателно, психически, да им се наложи прилична спортна култура, преди да са отишли в училищата.
- Разкажи малко за последните състезания, върнахте се от Балканиадата в Босна с доста медали?
- Първенството беше в Богойно и записахме едва ли не исторически успех. При младежите до 21 г. станахме шампиони с категорични победи над Турция и най-голямата конкуренция Сърбия. Станахме шампиони и отборно. Взехме сребро на девойки до 21 г. Медалите ни общо от Босна са 19, 7 от които златни. От дълги години България не е имала такъв успех в тениса на маса.
- От колко години?
- Със сигурност от 2000 година не сме имали такова постижение.
- 19 медала е сериозно постижение, а това означава, че се работи правилно. Ти от колко време се занимаваш с тези деца?
- С отбора, с който бяхме, се работи от 4 години. Те имаха резултати, но определено този беше най-сериозният. Получиха се нещата, защото този отбор е доста хомогенен, равностоен и беше въпрос на време да стигнем дотук.
- Ти като треньор какво промени в тези състезатели?
- Промених им отношението. Различно им е и поведението, подходът към спорта. Вкарах нужното спокойствие в тях и просто нещата се получиха.
- А от колко време работиш с тях?
- Вече от 3 години. От 2 г. съм треньор на националния отбор до 21 г. Миналата бях начело на отборите за кадети и юноши до 15 и до 18 г.
- Значи работиш с отбор, на който ще се разчита след време да покаже нещо по-сериозно?
- Да, даже вече го налагаме при мъжете. Вярно, че съставът е доста млад, но трябва да се обиграват. Да видят каква е другата класа състезатели. Да разберат как работят, играят, защото точно това ще даде резултат и при мъжете.
- В Китай този спорт е национален. Може ли да доведете някой китаец, който да показва как стават нещата при тях?
- Естествено, защото от тях има какво да се научи. Да дойде и да ни даде основа, върху която да работим. Да покажем чрез него на младото поколение и по този начин да градим. Ще е полезно и за треньорите, които да научат от него и да се работи по правилен начин. Да се случват нещата много по-лесно.
- Ти имаш опит с Китай, ходил си там. Каква е структурата и начинът им на работа?
- Направо е убийствена. Тренира се по 9 часа на ден. Поне 7 ч. от тях се играе плътно тенис, а през останалото време се прави специална физическа тренировка. Там децата влизат в пансиона и ги пускат само за около месец за цялата година. През другото време тренират. Конкуренцията обаче е много голяма заради тази система на работа и затова резултатите им са високи. Просто класата на голяма част от състезателите е на топ ниво. Направо те са си над света.
- Просто там се работи по различен начин.
- Да, в Китай си има специална академия за тенис на маса, която мисли, разработва, разучава всички. Дори и противниците. Всеки добър противник е следен. Нужно е да имаш такъв щаб, защото в тениса на маса промените в последните 10 години са много. И технически, и по правилник.
- Китайците са световна сила, а ние не сме, но и при нас се работи. Възможно ли е следващите 5-6 години да изкараме някой състезател, който да се противопостави на великите сили. Не говорим за олимпийски и световни титли, но просто да блесне?
- Трудно е да блеснем и да изскочим над тази система. Държави като Германия, Австрия, Чехия, Русия не успяват да противодействат на Китай. Тенисът на маса не е спорт на реакция, а на опит, който се добива в много състезания. Трябват и пари, за да се прави подготовка и да се ходи всяка седмица по турнири. Да се правят лагери в Китай, Германия - с различни треньори. Това е една съвкупност, а в България е трудно, защото годишният бюджет на нашата федерация е колкото заплатата на един треньор от Китай за месец. Няма как да водим суперподготовка, или пък централизирана. Има кадърни хора, деца, треньори, които разбират. Всичко обаче е въпрос на организация и средства. Ако имаме тези условия, може и да се докоснем до добро световно ниво. Конкуренция на Китай не бих казал, че можем да бъдем, но имаме шансове да стигнем до прилично ниво.
- Мислиш ли, че държавата може да отделя повече пари за спорта? Не говорим за XX век, когато това е било национална политика и медалите са го показвали. Малко да се подкрепят федерациите, защото в момента резултатът е ясен, на Олимпиадата в Лондон всички видяха.
- Министерството на спорта дава пари само за класиране на световни и европейски първенства. За другите спортове не знам. При нас юношите, за да получават пари, трябва задължително да печелят медали. Сега ни водят III категория спорт. Парите са много по-малко. Включително и тази Балканиада, в която взехме 19 медала, Спортното министерство не я признава.
- Защо?
- Не мога да разбера. Разговарях с колеги от Сърбия и на тях това им се признава. На шампионите им се осигурява стипендия, не знам в какъв размер е, но е достатъчна. Специално за тази Балканиада парите ги даде федерацията, спонсори и родители, а не както е редно министерството. Всичко е голяма загадка.
- А има ли запитване към ръководните органи, поне за да се обосноват?
- Аз лично не знам, трябва да се попита във федерацията. Мога да кажа, че ни отпускат пари за световни и европейски. Те задължително трябва да се използват. Тоест да се участва. При нас спокойно можем да пропуснем една година и тези пари да отидат за централизирана подготовка на по-малките. Точно това ще изкара продукт след няколко години. Но на този етап Спортното миистерство казва: "Даваме ви пари за конкретното състезание и трябва да ги използвате". Не ни ги дават като бюджет, за да си ги разпределим и да преценим къде да участваме. Това е грешно, защото не сме конкурентоспособни, за да участваме на такова състезание, а парите се харчат. Просто защото така са определили. И ръководството на нашата федерация казва, че това е грешно, но такава е държавната политика. Преди бяхме на бюджет и си разпределяхме парите. Имаше много повече лагери, подготовка, турнири, а сега ни задължават да участваме на конкретното състезание.
- Но личи, че няма смисъл?
- Да, защото трябва да се работи от начална фаза и да се изгради определен състезател, а не да бъде хвърлен на световното и да тича срещу вятъра. Там конкуренцията е убийствена.
- Твоят баща Любомир Георгиев (който е художник), дава ли си мнението по работата ти, защото и той е запален по тениса?
- Да, дава, но той не разбира толкова, колкото аз. Всеки човек трябва да дава акъл в сферата, в която разбира. Говорим в глобален мащаб. Все едно аз да му кажа на баща ми как да рисува. Е, не може да стане. Смятам, че в България пирамидата е обърната, всеки говори и прави нещо, без да разбира, но така няма да стигнем доникъде. В нашата зала идват любители, които нямат представа какво е професионален спорт, но и те дават мнение, но така не става.