Занаятчиите вече ще се регистрират по ДДС и БУЛСТАТ

Занаятчиите вече ще са задължени да се регистрират по БУЛСТАТ и ще имат право да се регистрират по Закона за ДДС. Това решиха вчера депутатите, като приеха на второ четене промените в Закона за занаятите. Идеята е чрез връщането на ДДС занаятчиите да си възстановяват средствата, вложени в материали и суровини. Регистрацията по БУЛСТАТ пък ще дава възможност и на НСИ да има адекватна информация за производството в тези сфери.
Променени бяха правилата за получаване на занаятчийска диплома. Националната занаятчийска камара ще издава майсторски свидетелства и ще изготвя правила за провеждането на изпити, които ще се утвърждават от Националната агенция за професионално образование. Депутатите приеха текст, според който Регионалната занаятчийска камара може да издава свидетелство за калфа, след като чиракът успешно е положил изпит за това. Изпитната комисия трябва да се състои от най-малко 5 майстори в съответния занаят или представители на браншовите организации.
Отменена бе практиката търговците да бъдат задължени да членуват в занаятчийска камара и да бъдат регулирани от нея. На занаятчиите ще се признават държавни дипломи, издадени от легитимни учебни заведения, и те няма задължително да се явяват на изпит пред занаятчийската камара.
Депутатите спореха най-дълго около списъка със занаятите. В новия вид той включва 57 занаята, в предишния те бяха 127. Занаятите са разделени на "народни художествени занаяти" и "други". Досега списъкът включваше 9 групи. Отпадат всички дейности, свързани със строителството и ремонтите като зидарство, бетонджийство, изработване на кофраж, арматура и бетонни конструкции, поставяне на паркет, облицовка с керамични плочи и др. Бижутерството, тапицерството, месарството, колбасарството и мелничарството също се премахват от новия списък. Отпадат и дейностите, за които се изисква медицинско образование като педикюр, козметика, масаж, гримьорство и ноктопластика. Извадени са и дейностите, за които се изисква лиценз - производството на спиртни напитки, общественото хранене, кетъринга, изработването на изкуствени крайници и др.
В същото време нови 11 занаята се включват в списъка. За "народни и художествени заняти" се признават грънчарството, художествената обработка на дърво и дърворезба, изработването и ремонта на български музикални инструменти, ръчното килимарство, ръчното книговезане и други. 
Според новия закон коминочистачите например също ще се регистрират по БУЛСТАТ и ще трябва да полагат изпит пред комисия.
Коригираният списък получи много критики от опозицията. Според Мая Манолова от КБ с промените се налагат абсурдни ограничения върху много дейности и услуги, които ще останат и без качествен контрол. Така например строителните и ремонтните работи ще останат практически без задължителен надзор и оценка. В момента Занаятчийската камара има задължението да следи за добрите практики, които се прилагат в занаятите. Когато това отпадне, хората, които ползват тези услуги, ще са най-потърпевши, категорични бяха от БСП.