НА ПРОШЕТКА по светите български места в Македония

Бойка  АСИОВА

Македония. Бистра планина. Спокойна и мека. С обширни пасища. Долини, по които се спускат чисти потоци. Небето винаги е бистро над нея, което дава името й. Селата са навътре в лоното й.
Шосето към Галичник беше обезкуражаващо пусто. Най-после се показаха къщи и веднага се чу глас на зурна. Идваше от кръчмата и успешно изпълняваше ролята на табела.
- Я сум Павле Лукановски - представи се стопанинът и без подкана взе да обяснява що е то Галичка сватба и че мелодията, която звучи, се изпълнява от Майовците. Прочутите зурнаджии живеят в Дебър, но са цигани. Зашеметяващата музика, която чувахме от електронната уредба, не будеше никакво съмнение за потеклото на изпълнителите й. Дъщерята на кръчмаря влезе вътре и след малко опъна пред фотоапарата ми ръкав от женска риза на повече от сто години. Цветът на везмото не беше мръднал цял век.

Манастирът "Св. Георги Победоносец" край село Райчица, Дебърско

От Галичник са предшествениците на днешните галички мияци - будно, родолюбиво и надарено планинско племе. Певци, свирджии, изкусни майстори в различни занаяти, но най-вече резбари и зографи. И точно те са Дебърската резбарска възрожденска школа. Резбата на мияците е дълбока, дантелена, въздушна. Те издълбавали върху малките китибета - подиконните табла, сцени с човешки фигури. Цели библейски сказания оставяли върху ореховото дърво.
- Овде сме само християни, а околните села са торбешки. Во них има джамии - изясни Павле картинката.
Торбешите, сиреч помаците, според Павле зарад привилегиите, които им давала империята, си сменили вярата, имената - не. Според него те говорели на най-стария македонски. Ако трябва да сме исторически точни - ще рече на едно от най-старите македонски наречия на българския език. Не беше учтиво да влизам в езиков спор. Разбрахме се прекрасно, но оживя на сърцето ми мечтата да чуя тия сладкогласни люде.

Входът на Бигорския манастир "Св. Йоан Предтеча"
 
Павле се похвали, че историята на селото им е хиляда години назад. Имало разкопки на манастир от IХ и Х в. Черквата "Св. Петка", към която ни посочи пътя, е от ХVI век.
- Като ойдете во Бигорскио монастир, негов ктитор па е галичанец, тамо си пишува - с явна гордост ни каза мъжът. Откъм кръчмата Майовците продължаваха да надуват зурните и заплашваха да извъртят дупка в сърцето ми.
Денят беше празничен и манастирът, омайващ със своето великолепие, кипеше от народ. Поддържан, стопанисван грижовно, внушаващ респект. Бляскав! Ликуй и благославяй случая, че те е довел в това божествено място!
Сгушен в Бистра планина, манастирът "Св. Йоан Предтеча", известен като Дебърски или Бигорски, е най-големият в Република Македония. Основан през 1020 г., изгарян многократно и възстановен през ХVIII в.

В притвора на манастирската черква са образите на славянските първоучители Св. Кирил и Методий, на учениците им и на св. Пахомий и св. Петър Атонски. Цялата галерия е рисувана от Василий Гиновски.
 

Най-впечатляваща е черквата. Иззидана от бигор върху останките от средновековен православен храм през 1743 г., изографисвана и доукрасявана и през ХIХ в. Тя е с два купола и осмоъгълни тамбури. В нея се намира един от най-прочутите иконостаси на Балканите. Изящен и неповторим. Неръкотворен. Десет години са свещенодействали над него резбарите Петре Гарка от Гари и Макрия Фръчковски от Галичник. Макрия е роден в 1800 - годината на Кольо Фичето, и е починал в Пазарджик през 1862 г., когато е довършвал последната си творба - иконостаса в черквата "Св. Богородица" - едно върховно постижение на човешкия дух. Иконите и стенописите са изгрели изпод четката на Михаил и сина му Димитър от влашкото село Самарина, Василий Гиновски от Галичник и Дичо Кръстев от Тресонче.
Павле от Галичник ни рече още, че ако не минем през село Райчица и не се отбием в тамошния манастир, няма да знаем какво сме изтървали.

Конаците на Бигорския манастир


Излезе прав. Кацнал над язовира на река Радика, същата, която минава край Бигорския манастир, поема песните на камбаните му и си тече надолу звънлива към Дрим. Манастирът "Св. Георги Победоносец" е най-западната българска обител от Възраждането. В него е действало училище на Българската екзархия. Основан е в началото на ХIV в. по времето на цар Иван Александър. Черквата е зографисвана в годините между 1840 и 1852 от зографа Михаил и монаха Данаил от Бигорския манастир. А долният дял е изрисуван от техния ученик Дичо Зограф от Тресонче. Тук се изработват митри за днешните владици на Македонската православна църква.
Тресонче, Гари, Лазарополе, Райчица... от двете страни на река Радика, в гънките на Бистра, останаха зад нас. Ако кажа, любознателни читателю, че не искам да се върна към тези гнезденца, ще те излъжа. Защото знам, че все ще попадна на нещо, което ще стопли душата ми. Пък и ще мога да ти го разкажа.
Продължихме надолу към Охрид и Преспа.