С музика живея!

Благодарен съм на съдбата, че ме е срещнала с точните хора, които да ми помагат през годините на моя житейски и творчески път, откровен е талантливият изпълнител

петък, 02 Юли 2021 / брой: 125

автор:Альона Нейкова

3361

ЙОРДАН МАРКОВ е сред най-разпознаваемите имена и гласове от младото поколение изпълнители, стъпващи уверено на българската музикална сцена. Първите изяви на родения в Силистра талант са в група "Карнавал", както и в Детската школа по изкуства при Народно читалище "Доростол". От малък пее в различни състави, а солово пробива в безброй престижни национални и международни музикални конкурси и проекти, прославяйки България в Беларус, Казахстан, Латвия, Македония, Молдова, Русия, Унгария, Чехия и т.н. Получава покана да следва в Московската държавна консерватория "П. И. Чайковски", но завършва магистратура в НМА "Проф. Панчо Владигеров", специалност поп и джаз пеене, в класа на проф. д-р Стефка Оникян.

Три поредни години е стипендиант на МОН в програмата за осъществяване на мерките за закрила на деца с изявени дарби - от конкурса "Речни ноти" в Тутракан. Три пъти печели Наградата на публиката на "Пирин фолк" в Сандански. Организира и продуцира концерти и турнета, в които се включват звезди на родната естрада.

- Толкова млад, а отбелязваш 10 години на сцената. Спомняш ли си първите стъпки към подиума на българската естрада, Данчо?

- С музика се занимавам от ранна детска възраст. Може би започнах, когато съм бил на пет. И през годините на моето израстване съм участвал в различни детско-юношески конкурси и фестивали - както у нас, така и в чужбина. Носител съм на различни отличия от тези събития, но точно през 2011 година направихме моята първа авторска песен заедно с композитора и аранжор Светослав Лобошки и големия наш поет Ваньо Вълчев. С "Винарна" се явихме на международния фестивал "Пирин фолк" в Сандански и за първи път спечелих една от най-важните награди за всеки артист и изпълнител - на публиката. И именно от този момент започнах да отброявам годините и изявите ми на професионалната музикална сцена. Изключително бързо и неусетно мина това първо десетилетие от моето развитие и творчество.

- Какво беше това време за теб?

- Смело мога да кажа, че през този период се зароди огромно приятелство, сътрудничество и творчество с едни от най-големите автори в българската музика - композитори, поети и аранжори. Изключително съм щастлив, че имах възможността и привилегията да се докосна и да работя с имена като Тончо Русев и Евтим Евтимов, Ваньо Вълчев, Стефан Димитров и Богдана Карадочева, Пламен Велинов, Светослав Лобошки, Иван Михайлов, Мариета Ангелова, Дешка Петрова, Иван Тенев, Александър Петров, Камен Драндийски, Кристиян Янкулов, Мартин Антонов и други, с които направихме куп композиции. Някои от тях представихме на конкурсите за нова авторска песен като "Бургас и морето", "Пирин фолк", "Златен кестен", "Пролет" на БНР, "София пее" и други. Така през 2016 година се роди моят първи албум, озаглавен "Живот на кръстопът". Включените в него 16 песни с моя екип започнахме да представяме през 2017-а в по-големите градове на България. А през 2018 година се роди концертното турне "Любов и приятелство", в което си партнирахме с групата "Тоника Домини" (Краси и Вили Гюлмезови и Ева Найденова). Успяхме да реализираме 17 незабравими концерта с хубавата българска музика. През 2019 година се роди моят втори албум, озаглавен "Силата на любовта", включващ 12 песни, които представяхме на голямото концертно турне "Да пеем заедно" с Драго Драганов, Стефан Диомов и групата "5-те сезона". 16 концерта, изпълнени с емоция и радост от това, че млади хора продължават с традициите на мелодичната песен със стойностни стихове.

- Предстои ли нещо специално, с което да отпразнуваш заедно с публиката това първо десетилетие в кариерата ти на изпълнител?

- Разбира се. Моите почитатели знаят, че всяка година представяме по нещо ново - нови концертни спектакли, нови песни, нови клипове. Така и през 2021-ва ще посетим по-големите градове в България с моя нов спектакъл "10 години на сцена", в който публиката пак ще има възможността да чуе най-популярните ми песни, определяни от хората като моя визитна картичка. Ще прозвучат и няколко съвсем нови композиции, реализирани наскоро, които ще влязат в третия ми музикален албум.

- Имало ли е мигове, в които си искал да се откажеш от кариерата на изпълнител в България?

- Ще излъжа, ако кажа, че не е имало моменти на разочарование през всичките тези години. Наистина, бил съм "на кръстопът", но съм устоявал на всички бури. Може би не са били случайни тези мигове и са се появили точно на място, за да ме научат да отстоявам себе си и мечтите си, и без значение колко е било трудно, да успея да продължа напред и да бъда днес това, което съм - усмихнат, щастлив, добър и благодарен. Благодарен на съдбата, че ме е срещнала с точните хора, които да ми помагат през годините на моя житейски и творчески път.

- Като че ли си от малкото публични личности, които при всяка възможност изразяват своята признателност към хората, които са винаги до теб и са ти помогнали да вървиш с достойнство по избрания път. Не забравяш да благодариш на композитори, на текстописци, на твоя екип, на балета, на колегите, които са ти подали ръка... А в края на миналата година посвети и песента "Благодаря ви" на твоите родители. От тях ли получи първите си уроци за най-важните човешки ценности? И колко ти е трудно да запазиш оптимизма си и вярата в доброто в тези трудни времена?

- Със сигурност, майка и татко са дали всичко от себе си, за да ме възпитат и да ми покажат кое е правилно и кое не е. Примерът, който съм виждал вкъщи, е бил такъв. Уважение, любов, признателност и благодарност. Израснах в малък, но за сметка на това красив и уютен град Силистра, където и до ден днешен присъстват моралът, уважението и най-важните общочовешки ценности.

Наистина, винаги съм благодарил на всеки, който ми е помогнал по моя път. И сега също искам да им благодаря. Не мога да изброя хората, защото няма да ни стигнат две издания на вестника да ги напишем, но те си знаят кои са, тъй като са горди, че чрез помощта си са подкрепили не само мен, а и българската музика и култура.

Винаги съм твърдял, че съм непоправим оптимист. И вярвам, че никой облак не може да закрие цялото небе. Вярвам, че още не е изгрял най-слънчевият ден. Вярвам, че най-хубавите срещи тепърва предстоят. Вярвам, че най-доброто е пред нас. Защото от всекидневните си срещи с хората виждам колко много дух има в тях. А щом има дух, има и надежда!

- Каква бе последната година и половина за теб? Как повлия коронавирусът на изявите ти и начина на живот? На какво те научи този период?

- Странни бяха тези месеци, както може би за всички по света. Лошото, че живеем в прозаично време и не го осъзнаваме. Парите изместиха смисъла на всичко. А от тях идва интересът.

Успях да поспра за миг, да си почина, да се огледам около себе си и да се разделя с много хора, които се бяха впили в мен като кърлежи и само смучеха. Срещнах други, с които имаме еднакви виждания и разбирания. Успях в иначе забързаното ни нормално всекидневие да обърна внимание на себе си и на близките си. Да стъпя здраво на земята и да направя планове занапред.

- От какво, според теб, ще имат най-голяма нужда хората след окончателния край на принудителната изолация? Ще успеят ли да се върнат към обичайния ритъм на живот, отново да се обърнат към музиката, изкуството, културата?...

- Колкото и грозно да звучи - всички имат нужда от финанси... Това е самата истина. Много хора загубиха работата си, бизнеси, които са хранили цели семейства години наред. Изключително тъжно е. Знам, защо ме питаш. И колкото и да съм оптимистично настроен по принцип, в моменти като този съм реалист. Според мен, повечето хора няма да се втурнат към концертните зали, театри и събития, защото една част от публиката няма възможност, а други просто видяха, че могат да живеят и без това. Да, скучно и прозаично всекидневие, но животът продължава...

Много трудно стана и оттук насетне никога нищо няма да е същото. Разбира се, не трябва да слагаме всички под общ знаменател. Със сигурност, ще има и има хора, които посещават културни мероприятия и ще се завърнат към нормалния си ритъм на живот. Но масово българите се страхуват все още...

Дай Боже, да дойдат по-добри времена за всички ни. Да спрем да се делим веднъж завинаги. Да не гледаме в паницата на другия, а да се хванем за ръце и заедно да си помогнем. Защото в живота с хора се живее!

- Успя да сбъднеш една от мечтите си с провеждането вече на две издания на Националния конкурс за млади изпълнители на популярна музика "Дунавски звезди" в родния ти град Силистра. Ще има ли тази година и трети конкурс? Какво ти направи най-голямо впечатление по време на това събитие?

- Едно от нещата, с което много се гордея през тези 10 години, е, че успях заедно с ръководството на Община Силистра да основем този Национален конкурс за млади изпълнители на популярна музика "Дунавски звезди", който се провежда ежегодно на 9, 10 и 11 септември, без значение какви дни от седмицата се падат тези дати.

Хубавото е, че имам опита като участник в подобен тип събития в целия свят и обединихме всичко добро от всяко от тях като регламент, за да се получи нашето издание. Още от първото му провеждане "Дунавски звезди" се открои от всички останали около 120 конкурса в България, които ежегодно се организират, с прецизност, точност, професионално жури, прозрачност и уважение към всички участници и гости на града.

И през 2021-ва, отново на 9, 10 и 11 септември, живот и здраве, ще се видим в Силистра и ще наградим всички достойни изпълнители в реализацията на музикалната сцена.

Нещото, което ми прави впечатление, е колко много талантливи деца има в България и как почти никой не ги забелязва...

Затова отново искам да благодаря на кмета на Община Силистра д-р Юлиян Найденов, зам.-кмета по култура и хуманитарни дейности г-жа Мария Недялкова, директор на Дирекция "Хуманитарни дейности" г-жа Цветана Игнатова, за протегнатата ръка към тези млади таланти на България.

- Какво за теб е българската музика?

- Всичко! В една песен на Георги Христов се пее "С музика живея и ден и нощ си пея, и ден и нощ сърцето ми звучи. С музика живея и как ли аз без нея бих дишал, бих ли бил аз жив?... С музика живея!"

- Как се виждаш след още 10 години на сцената?

- Дай Боже, да съм здрав, това е най-важното! Има ли здраве, всичко останало идва с времето си. Надявам се да реализираме още 2-3 албума с нови песни. Надявам се на прекрасни концерти и срещи с публиката. Надявам се моите близки, приятели, семейството и любовта да бъдат до мен и да ме подкрепят поне колкото досега.

Снимки СЕНС МЮЗИК ЕООД

- Защо избра да живееш извън София?

- По-спокойно ми е. И без това във всекидневието си съм страшно забързан и натоварен. Искам в личното си пространство и вкъщи да ми е приятно и тихо. А и връзката с природата ме зарежда и ми действа положително.

- Някои български изпълнители организираха в месеците на КОВИД кризата виртуални изяви, изразиха готовност да правят и онлайн концерти. Какво мислиш за подобни опити да се запазят като творци и артисти?

- Напълно против съм всякакви онлайн сценични изяви. Абсолютно нищо на света не може да измести живия и реален досег с публиката. Цялото изкуство и целият този процес са взаимно свързани, защото ние изпращаме емоция на хората, която те акумулират през себе си и ни връщат.

Но това, разбира се, е лично мое мнение, не искам да ангажирам никого с него и не желая да упреквам когото и да било. Всеки е свободен да се развива, както сметне за добре.

- Съобразявайки се с ограниченията, наложени заради пандемията, все пак миналата година успя да организираш и реализираш представления и няколко концерта в страната. С какви трудности се сблъска и как ги преодоля?

- Сякаш не ми се иска да наблягам на трудностите и проблемите. Стремя се да говорим за хубавото в нашия живот, за положителното.

Нормално е, без значение с какво се занимаваш, да има трудности. По-скоро искам да благодаря отново на хората, които въпреки странните времена, в които живеем, повярваха в моите идеи и ми протегнаха ръка, за да реализираме концертното турне "Завинаги Любов" заедно с ансамбъл "Чинари" и момичета от балет "Next Generation". Искам да благодаря на Асен Павлов и Росица Терзийска, които със своите екипи и хореографии допринесоха за незабравимите емоционални моменти през лятото, когато имахме възможността да концертираме из страната.

- Наскоро представи клипа към твоята песен "Завинаги". Какво послание би искал да отправиш към българите с тази композиция?

- Така е! "Завинаги" е по музика на Иван Михайлов, който е единственият български композитор, имал честта да работи за една от най-големите световни компании "Sony Music". Песента е по стихове на неповторимата Мариета Ангелова и аранжимент на големия Пламен Велинов. Именно с тази композиция, която отново е на любовна тематика, както повечето в моето творчество, даваме начало на честването на моята годишнина.

А посланието, както се пее в нея, е: "Завинаги, до теб, завинаги аз ще остана!"

Снимки "СЕНС МЮЗИК"