Професоре, още ли си плащаш, за да работиш?

За пръв път учените от БАН, Селскостопанската академия (ССА) и синдикатите се обединиха за общи действия срещу мизерните заплати в науката. Дълги години у нас в прав текст се насаждаше тъпата мантра, че било порочно да се говори за пари - особено след царстването на министъра Симеон Дянков, който нанесе тежки удари по изследователската дейност у нас. Така петилетка след петилетка науката затъваше все повече; преди приемането на всеки бюджет темата за заплащането на научния труд се появяваше тук-там по медийните пространства; някой и друг политик промрънкваше, че учените ни масово емигрират; сетне финансовото министерство теглеше на всичко едно категорично "не" и така - до следващата година. Когато статистиката вадеше поредните влошени данни за заплатите, за намаляващия брой учени, за липсата на елементарни условия за научна работа и пр. Така се дотъркаляхме до момента, в който се вижда, че ножът е опрял до кокъла, че науката е докарана до катастрофа и че ако спешно не се вземат мерки, България трябва да забрави за онова, което преди 138 години става основа на българската държавност - знанието. Не обичам конспирациите, но фактите навеждат на мисълта дали някой няма интерес в България да няма наука, възкликна миналата седмица президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. А науката е последният бастион, на който се крепи духовността, и след нейното унищожаване просто няма България, заяви той.  
Ръководствата на двете академии и синдикатите миналата седмица на обща пресконференция обявиха, че започват акции за спасяване на науката и първата им работа е да се преборят, ако не за достойно, то поне за животоспасяващо вдигане на срамно ниските заплати на учените, които у нас се превръщат в изчезващ вид. Присъстваха цифром и словом седем журналисти, видях после две публикувани дописки. Толкоз. Медиите следват събитията, които диктува властта, а властта не се интересува от наука. После всички вкупом плачат, че нямаме икономика и че народът се е опростачил. И двете тези нещастия са следствие от това, че науката си отива - физически и морално. По-точно, държавата отсвирва науката - физически и морално.
Всичко това е очеизвадно, но събралите се миналата седмица учени и синдикалисти го илюстрираха нагледно. Когато Дянков през 2010 г. рязко сви финансирането на "феодалните старци", бюджетът на БАН вместо 94 млн. лв. (колкото бе планирало правителството на Станишев), стана 57 млн. лв. Това беше едно от големите престъпления в България, което не пречи въпросният Дянков да се появява ката ден в присъдружните на властта медии като важен "експерт". С неговата благословия средната заплата в академията падна от 628 на 549 лв. В ССА средното възнаграждение се срина съответно от 651 на 540 лв. БАН възстанови средната работна заплата 628 лв. през 2013 г., сетне я вдигна още малко и работещите  там сега получават средно 697 лв. В ССА шансът не проработи и сега там средната заплата е 638 лв.

Средна работна заплата в лв., 2015 г.

В държавния сектор    1003
За страната    892
БАН    697
ССА    638

Изоставането спрямо средната работна заплата за страната в БАН, където работят хората с най-висша квалификация, е със 195 лв., в ССА е с 254 лв.! Спрямо средните доходи в министерствата пък учените изостават съответно с 306 и 365 лв. А смея да твърдя, че те не просто имат познания и висша квалификация, ами си вършат работата доста по-добре от министерствата.
В резултат на всичко това професорът в БАН работи с основна заплата 756 лв. (толкова дават някои фирми на чистачки за почистване на домове плюс пълна карта за транспорта и други екстри - вижте обявите в интернет). Основната заплата на доцентите в академията е 636 лв., на главните асистенти - 526 лв., на асистентите - 490 лв. Живейте и хранете семейство с тия пари в България! Да не се чуди никой защо над 70% от работещите в БАН и ССА с подписка декларират готовност за улични протести.
Естествено, мизерията направо прогонва младите хора от науката. Под 25-годишна възраст в БАН учените са едва... 9 души, а до 35 години са 12,9%. Приемственост - почти нулева.   
За годините на прехода учените в БАН като брой са намалели с 55% и сега там работят 6700 човека, от които изследователите са всичко на всичко 2800. За последните 10 години само учените в ССА, която е единствената институция у нас, обслужваща научно земеделието и животновъдството, са намалели с 25%, а в близките години ще се пенсионират 20% от тях. По брой на учените на глава от населението България вече е на последно място в ЕС, посочи акад. Дамянов. Страните от Европа в последните години видимо увеличават броя на учените си. А дори по данните на НСИ може да се проследи, че учените у нас вече са под 10 000, допълни той. Идват прекрасни млади хора в академията, но когато започнат да участват в научни форуми, виждат какви са условията за работа и заплатите в чужбина и много бързо "изтичат" навън. 
Двете академии и синдикатите настояват да бъдат възстановени таблиците с началните основни месечни заплати по длъжности в науката, като се приеме механизъм за ежегодното им осъвременяване. Още с бюджет 2017 г. трябва да се вдигнат възнагражденията, като започнат от 750 лв. за асистента, и след това да се увеличават с 10% всяка година, за да може през 2020 г. работещите в науката да получават средната (дори не по-висока) работна заплата за страната, обясни Манолов. Това означава през 2020 г. средната заплата в БАН да стане 1122 лв., а в ССА - 1027 лв. Прогнозната средна заплата за страната през 2020 г. е 1098 лв. 
Ако се направи сметката за учените в БАН, ССА и изследователските университети в страната, за целта ще са необходими всичко на всичко 170 млн. лв., са изчислили синдикатите. Едно нищо, като знаем, че срещу това стои спасяването на науката, т.е. на надеждата, че тази наука ще съживи икономиката и ще въздигне българите от блатото на простотията, в което те все повече затъват.
Естествено, мантрата, че науката ни трябва да си докарва пари от проекти в чужбина, веднага ще бъде противопоставена на тези искания. Само че, за да има проекти с чужбина, трябва да има базови научни организации, издържани от държавата, които да изпълняват тези проекти. За това нееднократно ни предупреждават от самата Европейска комисия, от Световната банка и откъде ли не. Освен това, навсякъде в цивилизования свят националната наука се издържа от държавата, а международните проекти са само гарнитура към основното национално финансиране. Много приказки се изприказваха как ще се дадат едни 350 млн. лв. за наука от новата оперативна програма за образование и наука. Само че тя предвижда единствено да се създадат едни 12 нови центрове уж за върхова наука и за компетентност, без да има и един евроцент за укрепване на съществуващите сега научни лаборатории. Кой ще работи в тези центрове - естествено, хората от сега съществуващите водещи институти, които ще бъдат обезкръвени, за да отидат хората в новите центрове, каза зам.-председателят на БАН акад. Дамян Дамянов. А когато след 5 години спрат парите от проектите за тези центрове, какво ще стане, пита риторично той. Пък и 80% от парите по проектите са предвидени отново за строителство на сгради и евентуално за апаратури в тези сгради. Нещо като  Технопарка на Плевнелиев в София, където потънаха и още потъват десетки милиони, но в него освен разни форуми и увеселения друго не се прави.
Може тук да се добави, че ако човек погледне условията за кандидатстване за тези нови центрове в сайта на МОН, вижда, че за оценяването са предвидени едни нелепи коефициенти - за научни статии и цитирания (ерго, за качество на науката) те са нищожни в сравнение с тези за предполагаеми "приложения в практиката", които кандидатите посочат. С една дума - звена, които правят международно призната качествена наука, ще бъдат поставени при оценяването по-ниско от тези, които умеят да разпишат едни бъдещи икономически красоти на фона на липсващата икономика в България.
И още, понеже тук говорим основно за финансирането. В стратегията на ЕС "Европа 2020" е предвидено разходите за наука да са средно 3% от брутния вътрешен продукт. В програмата "България 2020" е заложено парите за наука да са наполовина на тази цел - 1,5% от БВП. Което няма как да стане, при положение, че в момента България инвестира за наука 0,25% от БВП. Ние сме единствената страна в ЕС, която от 2008 г. досега е намалила парите, които инвестира за наука, и сега сме последни - не просто като сума, а като процент от БВП, по който държавите се сравняват помежду си. А в това време премиерът ни дава уроци по стабилност на Европа...

Фирми предлагат заплата за чистачка от 750 до 850 лв.


Публични разходи за наука в % от БВП