Киното - моя любов!

Седмото изкуство ни помага да пораснем духовно, убедена е известната у нас и в чужбина критичка

петък, 01 Октомври 2021 / брой: 188

2541

ОЛГА МАРКОВА е доктор по кинознание, преподавател и автор на 10 книги, посветени на културата и по-специално – на Седмото изкуство. Удостоена е с престижни международни награди, има Почетен диплом от ХХI София филм фест за нейния извънреден принос за филмовата критика и кинообразованието в България. Преди броени дни излезе най-новата ѝ книга "Майсторите и Голямото кино" (изд. "Изток-Запад").

– Предлагам да започнем интервюто със заглавието на най-новата ви книга, госпожо Маркова. Кога творецът става Майстор и кое кино е Голямо според вас?

– Когато както с таланта, така и с проблематиката, която разглежда, творецът се оказва връстник на всички времена. Тогава другите го признават за Майстор и неговото кино назовават Голямо. Така се създават кумири. Всяко поколение има свои кумири, които му помагат да порасне. Затова от изключителна важност за духовността на човечеството е изборът на кумирите... А в телевизията боравят с понятия като предавания и формати.

– В този пореден ваш сборник представяте размисли и портрети на част от най-знаковите звезди на съвременния филмов небосвод. Малцина имат шанса да се докоснат до тях и в този смисъл "Майсторите и Голямото кино" е безценна енциклопедия, която дава възможност на обикновените хора да надникнат отвъд това, което се вижда на екрана. Как си представяте обаче читателите на тази книга, кой ще поиска най-напред да я има в библиотеката си?

– Много се надявам и този своеобразен алманах, съдържащ над 70 творчески портрети-интервюта с най-видни режисьори и актьори на съвременното кино, да се окаже книга за широката аудитория, както се случи с отделните издания на тази трилогия. За кратко време те бяха продадени в книжарниците на страната, т.е. вече са библиографска рядкост. Вероятно причината за това се крие в жаждата на нашите съвременници да общуват с творчески личности, които са доказали пред тях своите възможности, и то на популярен език, без кокетиране със специална, непонятна терминология. От друга страна, все по-редки са възможностите за срещи с личности от такъв ранг, както и за тяхната реална оценка, която изисква предварителна подготовка и познание, постигнати с обща култура и владеене на няколко чужди езика. На мен ми бе необходим четвърт век, за да се добера до тези индивидуалности и да проникна както в творческата им лаборатория, така и в личните им стремежи, анализи и разочарования; в техните прогнози за бъдещето.

– Какво се крие зад звездния блясък на известни актьори и режисьори? Обикновени хора ли са и те или все пак талантът им ги издига на недостижими височини и като индивиди?

– Зад този външен блясък надничат обикновени, но надарени с талант и упорство личности, които навреме осъзнават защо и къде са родени, т.е. своята идентичност и мисия. Това ги отличава от останалите хора. Но те не парадират с него. В преобладаващата си част са черноработници, роби на професията. Подобно на някогашните българи, тези творци вярват, че смъртта не е край, а естествено продължение на живота.

– Със сигурност ограниченото време на разговорите ви с именитите филмови творци не е позволило да ги попитате всичко, което искате. Какъв въпрос и на кого от тях бихте искали да зададете днес?

– Времето на разговорите с такива личности винаги е твърде ограничено и недостатъчно. Щеш, не щеш, трябва да се съобразяваш, ако искаш да те уважават. За радост, с някои от тях като Тео Ангелопулос, Вим Вендерс, Зануси, Никита Михалков, Николай Бурляев, Горан Паскалевич, Джейн Фонда, Катрин Деньов, Клаудия Кардинале, животът ми позволи да се срещна много пъти. Така че в годините успявах да им задавам допълнителни въпроси, които ме вълнуваха във връзка с най-новите им произведения. С повечето от тях бих искала отново да разговарям, особено по най-болезнени въпроси, свързани с геноцида на пандемията и с цялостното преразпределение на света и на капиталите в него. Къде ще бъде изтласкано Изкуството – в периферията на историята или в тоалетната, тъй като то е духовно, а не финансово оръжие. А без духовност няма цивилизация, няма бъдеще. Неотдавна нашият режисьор Крикор Азарян твърдеше: "Сега е време на популярните нищожества." Докъде ще ни доведат тези псевдоличности, които всяка вечер парадират по телевизията по въпросите на политиката, социото и културата?

– Може би сте единствената българка, пред която Джон Малкович е паднал на коляно. Ласкае ли ви този факт и кое е най-ценното за вас от срещата с този актьор?

– Това беше своеобразна форма за извинение, след като три пъти ми отказа среща, тъй като явно изпитваше ужас от коментарите на жълтата преса. Именно с него бих искала да разговарям отново за връзката и взаимодействието между киното, театъра и литературата. Той е уникален ерудит по тези въпроси. А и огромният му опит позволява спокойно да се движи на границата между изкуствата, по която малцина биха се осмелили да вървят.

Всяка среща с изключителния творец и оратор Никита Михалков също буди у мен желание за следваща. Тази пролет в Екатеринбург в огромна зала гледах премиерата му като режисьор на постановката "12". За почти филмово време (от 2 часа и 40 минути) той разтърси залата, подлагайки на преоценка основните морални ценности и понятия. Публиката възторжено го аплодира на крак дълго след спектакъла...

– Какви филми обича да гледа днес публиката? Различни ли са зрителите у нас и в чужбина?

– Убедена съм, че публиката не е хомогенно понятие както у нас, така и в чужбина. Винаги е имало и ще има произведения за най-широка аудитория, а също и за фестивална, които се гледат от подготвен "елит". В това няма нищо лошо. Така се възпитават хората и се развива Седмото изкуство. По принцип, телевизионните серии привличат по-широк кръг зрители и са по-популярни. Но за да оценяваш и да съдиш произведения на Голямото кино, изискват се подготовка и съсредоточеност. Не можеш да ядеш пуканки или да цъкаш с мобилния си телефон и да хвърляш поглед към екрана. Навремето Фелини изяви опасение, че съзнанието на по-голяма част от младата аудитория, за съжаление, е клипово. Това се потвърждава, и то в по-висока степен, и днес.

– Често сте част от журито на различни престижни международни кинофестивали. Защо според вас хората не винаги са съгласни с филмите, отличени от журито, а в повечето случаи публиката има свои фаворити?

– Отговорът на този въпрос произтича от предишния. Ще добавя само, че все по-често се прокрадват и конюнктурни съображения, които не правят чест на професионалисти.

– Какво е мнението ви за холивудските продукции?

– Те също са твърде различни. До ден днешен се възхищавам от "Казабланка" на Стивън Фриърс и от гениалните кинотворби на Боб Фос: мисля, че "Ах, този джаз" е недостижим (неслучайно той продължава да владее Бродуей) и често го показвам на моите студенти. Но ако сравните трактовката на войната във Виетнам във "Военно-полева болница" (1970) на Робърт Олтман с "Лов на елени" на Майкъл Чимино, ще видите разликата в политическите понятия на техните автори. За да разберете истината в нея, трябва да познавате историческите събития, от които тя произтича. Във втория филм са разменени ролите на жертви и палачи. Така че и Холивуд не е хомогенно понятие... За жалост, все по-често се разочароваме от наградите на Филмовата академия, които са резултат не от обективни художествени достойнства, а от нелепи конюнктурно-политически изисквания.

– Безвъзвратно ли осиротя световното кино, след като си отидоха творци като Антониони, Бергман, Сергей Бондарчук, Василий Шукшин?... Възможно ли е новите, модерни режисьори да повторят техния успех?

– Мисля, че световното кино завинаги осиротя. Гении не се раждат често, особено в наши дни, когато робуваме на техниката и на роботиката. Зад тях винаги ще стои Човекът с неговото сърце, с неговите чувства, усещания и възприятия. Убедена съм, че новите, модерни режисьори не са в състояние да достигнат техните постижения поради ограничеността на духовния им потенциал и социален кръгозор.

– През 80-те Фелини произнася фразата: "Моят зрител вече умря!" Чий зрител според вас все още е жив?

– Да, зрителят на Фелини наистина умря. С него си отиде и неповторимото възприятие на взискателния по-интелигентен зрител. То отстъпи място на по-всеядната, макдоналдска (по израза на Никита Михалков) публика, която вече не се интересува от отговорите на най-важни екзистенциални въпроси. Тя се лута отчаяна и разочарована от политическите безумия и от личния пример на управниците.

– Британският филмов режисьор и сценарист Питър Грийнауей смята, че заради появата на многото телевизионни канали киното ще замре. Мислите ли, че наистина съществува опасност Седмото изкуство да остане в историята?

– Отдавна се опровергаха възгледите на екстремиста Грийнауей. Фактът, че до ден днешен се създават ярки произведения на Седмото изкуство, доказва виталността на Голямото кино. Докато съществуват талантливи търсачи на Истината, ще съществува и Киноправдата.

– Познавате и цените руското кино. Лично за мен, в по-голямата си част, това са филми, които винаги оставят нещо ценно в душата на зрителя. На какво според вас се дължи това усещане за духовност, за извисяване, но и за тъга, и за безвъзвратно изгубеното време?...

– Значимото руско кино се корени в историята на уникалната руска култура и литература. Няма интелигент в света, който да не се прекланя пред творчеството на Пушкин, Гогол, Толстой, Достоевски, Чехов... Изключителен по рода си национален капитал – непресъхващ извор на морални и естетически ценности. Естествено е киното да се вдъхновява от него.

– Има ли шанс и българските филми, артисти и режисьори да застанат със самочувствие до световноизвестните продукции и имена?

– Живеем в твърде объркано време, в което стойностите се преобръщат с главата надолу. Необходима е много солидна ценностна система, за да не дерайлираш и да не се поддадеш на хаоса, който ни залива отвсякъде. Немалко български филми и творци спокойно могат да застанат до световноизвестни продукции като например уникалното анимационно философско и художествено постижение "Сляпата Вайша" на Теодор Ушев и Георги Господинов, който достигна финалния кръг на Оскарите. В последния момент му дръпнаха килимчето под краката поради необективност и неразбиране, изказвайки предпочитание пред едно мило еднопланово американско произведение. Това е и чиста политическа платформа.

– Какво според вас липсва на днешния зрител?

– На този въпрос вече отговорих. Накратко – липсват му обща култура, интереси и търпение. А значимото изкуство изисква напрежение и съсредоточеност, а не плъзгане по повърхността, по лесно достъпното...

– Вие сте доктор по кинознание, разкривате тънкостите на Седмото изкуство като преподавател, канена сте на много фестивали, познавате лично безброй известни филмови творци... Но какво не знаят хората за човека и жената Олга Маркова, а бихте разкрили в това интервю поне отчасти?

– Не съм потайна личност, но не обичам душевния стриптийз. Вярвам в приятелството и в онова, което постигна сама. Винаги проверявам моите понятия, оценки и съждения в погледите на онези, които уважавам. Имам голяма слабост към интелигентните и търсещи студенти и съм готова с цената на всичко да им помагам, дори след като завършат образование. В тях виждам и моята младост, и бъдещето.

Снимки личен архив