Спасението е в самозадоволяването
В Швейцария и на пръв поглед дребни проблеми и въпроси се решават чрез пряка демокрация
/ брой: 175
Това на пръв поглед звучи малко еротично, но в случая не става дума за половото самозадоволяване, въпреки че и то си има място под слънцето. По социалистическо време на трудовите колективи се даваха площи, които те да обработват и по този начин да се самозадоволяват със селскостопанска продукция. Така всеки, според вложения от него труд, можеше да получи базплатно известно количество картофи, зеле, марули, репички, краставици, домати и друг вид зеленчук. Тези, които бяха решили на площите да създадат овощни градини, си разпределяха реколтата от ябълки, круши, череши и друг вид плодове. Някои доразвиваха начинанието и си направиха свинарници, в които прасетата се хранеха с остатъците от ведомствените столове. В двора на електрозавода в кв. "Илиянци" по този начин се отглеждаха 120-130 свине годишно и за Нова година работниците получаваха по 4 кг пържоли, за да отбележат празника, а през цялата година във ведомствения стол се правеха манджи за по 40 ст. порцията (свинско със зеле, с картофи, с ориз, с боб), а супите струваха по 10 ст. За "скъпата" пържола се плащаше 65 ст., а за върха на кулинарията - шницел натюр - 80 ст. Това се постигаше с допълнително вложения труд - след работно време по час, час и половина
работниците и служителите се грижеха
за градините и фермите, а понякога се налагаше да се работи в събота и неделя. И хората отиваха да копаят, да поливат, да плевят и накрая да прибират реколтата. При това такава практика съществуваше не само в Симитли, Карабунар, Смядово и други малки селища, а и в София. Когато през 1987 г. се преместих да живея в кв."Овча купел", от балкона на панелния си апартамент гледах как работници и служители от фабрика "България" се проявяват като селскостопански труженици на определения им за самозадоволяване терен от 1,5 дка, от който добиваха различни видове зеленчуци. Освен това си бяха доставили 4 крави, 15 овце и 6 кози. Впоследствие всичко беше ликвидирано. Земите се реституираха и на тях се изградиха жилищни блокове.
По същия начин се ликвидира и ведомственото почивно дело. В периода 1972-1981 г. почти всяко предприятие си беше изградило своя почивна станция (някои имаха и по повече), където на работниците и на служителите се осигуряваше възможност да отдъхват по две седмици на символична цена (колкото половин месечна заплата за четиричленно семейство), което всъщност си беше вид самозадоволяване с този тип услуга. Това е така, защото ведомствените почивни станции са изградени със средства от незаплатения действителен трудов продукт. Но когато работникът или служителят разбере, че част от него е изразходван за създаването на почивна база, той няма основание за възражение и недоволство. Още повече, че през цялото време на годината редовно е получавал заплата, която съответства на равнището на цените на стоките и услугите, поради което няма проблеми за издръжката на живота си. Само с плащане на ДОД му се осигурява безплатно здравеопазване и образование. Даже във всяко предприятие
имаше лекарски и зъболекарски кабинет
където се извършваха безплатни медицински услуги. Дори в Полиграфическия комбинат до 1995 г. имаше такъв лекарски кабинет, който не знам с какви средства се издържаше, но беше факт. Нашата съсловна организация - СБЖ, чак до 2006 г. успя да осигури известно самозадоволяване със стоматологически услуги посредством кабинета на четвъртия етаж. После първо съкратиха медицинската сестра, а след това и докторката, а кабинета го ликвидираха.
Общо взето по подобен начин беше ликвидирана системата за самозадоволяване с редица стоки и услуги. Последните остатъци от нея са успели да съхранят някои централни учреждения. Все още те имат ведомствени станции, които са на бюджетна издръжка. В почти всяко министерство, както и в Съдебната палата, се поддържа лекарски и зъболекарски кабинет. За депутати и министри при необходимост се осигурява възможно най-качествено лечение в специализирана болница, при това без да плащат по 4,80 лв. на ден за престой в нея, каквато такса иначе трябва да внасят работници, безработни и пенсионери с минимален доход. При това безплатното пребиваване в луксозната болница за депутата и министъра означава настаняване в самостоятелна стая със санитарен възел, телевизор, телефон, хладилник. В градската болница, където за престой нискодоходният работник, безработен, пенсионер плаща такса, той е настанен в стая с четири легла, тоалетната е обща за целия етаж, както банята, телевизора и хладилника (там, където все пак ги има). Така се оказва, че едни са много добре задаволени, а други са лишени от възможността да си организират самозадоволяването.
Понеже често посещавам Женския пазар, се познавам с много от търговците на него. Един от тях, който се занимава с продажба на часовници и аксесоари, ми разказа как се е е снабдил със жилище без пари. По съществуващо навремето постановление на Министерския съвет, 5 г. е работил като строителен работник в Странджа-Сакар, поради което е получил
безплатно тристаен панелен апартамент в София
При това редовно са му давали заплата с надбавки за лоши битови условия и е ползвал 10 дни допълнителен платен годишен отпуск. Целта тогава е била Странджа-Сакар да се опази от обезлюдяване и в този район да се развие икономическа дейност - главно селско стопанство и малки цехове за промишлени изделия. Привлечени от стимулите, за 2 г. в Странджа-Сакар дойдоха към 25 хил. основно младежи, но също така и хора на средна възраст, които възродиха селата за нов живот. По силата на постановлението на Министерския съвет на дошлите се предоставяха панелни къщички и дворове от 2 дка, които всеки сам избираше как да ги ползва.
Системата за самозадоволяване се разпростря в цялата страна. На селеяните-кооператори се даде правото да имат земи за лично ползване. Според съответния регион това бяха ниви, зеленчукови и овощни градини. Обработката беше свързана с тежък труд, но хората поемаха хала си. Тъй като земята е основно средство за производство, при отпуснати 5 дка за лично ползване селянинът вече хранеше 3, вместо 1 крава, 6 вместо 2 овце, 4 вместо 1 коза и т. н. по отношение на свине и птици. Лозунги от типа "Във всеки дом говедо", "Да не оставим нито една слива неодрусана" добиха реално изражение. Така селският живот отново влезе в руслото си от времето, когато всичко е било частно. С много труд хората си произвеждаха месо, колбаси, мляко, сирене, кашкавал, плодове, зеленчуци, вино, ракия. Селяните започнаха да упражняват и позабравени занаяти като тъкачество, грънчарство, пчеларство, бубарство. Понеже ТКЗС-арските земи се обработваха предимно с машини, селяните влагаха труда си основно в личните стопанства. Голяма част от станалите вече граждани през почивните дни се връщаха в селата си, за да
обработват ниви и градини, а после да събират реколтата
Понеже голяма част от хората по този начин се самозадоволяваха с различни продукти, предлаганата на пазара стока беше на ниски цени. През юли килограм домати струваше 20 ст., краставици - 25 ст., чушки - 30 ст., праскови и кайсии - 35 ст., а през август дини и пъпеши - 20-25 ст. Подобни бяха цените за череши, ягоди, ябълки, круши и всичко останало.
Не е съвсем в пряка връзка с темата, но хората в известна степен се самозадоволяваха и с управление, каквото е например парламентарното. Провеждаха се формални избори, в които определените за народни представители се избираха единодушно. Това, разбира се, не беше демокрация според днешното й разбиране, но пък струваше евтино, защото не беше свързано с разходи за агитация. Даже членовете на избирателните секции работеха на обществени начала. Самите депутати в голяма степен също бяха общественици. До 1956 г. не са получавали никакво възнаграждение, след това до 1959 г. им се дават по 25 лв., до 1968 г. хонорарът им е 40 лв., през 1974 г. се увеличава и стига до 80 лв., след 1982 г. - 120 лв., колкото тогава е размерът на минималната работна заплата. Към Народното събрание е имало само три служебни автомобила, а обслужващият персонал е броял 9 души.
Като си припомням тези неща, сега си мисля за една малко странна идея. През август депутатите ще бъдат във ваканция. Защо през това време не се организираме и да им спретнем един обществен преврат, като ги обявим за ненужни. Ще си създадем граждански комитет, в който ще се включат юристи, икономисти, финансисти, лекари, инженери, агрономи, културтрегери, синдикалисти, бизнесмени и т. н. Ще се повтори нещо като това, което е станало по времето на Френската революция, когато кожари, колбасари, файтонджии и други от подобен род са изтласкали от политическата сцена аристокрацията и духовенствето. Затова са спомогнали обаче основно
хората на разума със своите идеи
Най-съществена роля в това отношение безпорно трябва да се признае на Жан-Жак Русо, който пръв провъзгласява идеята за равенство между хората. В първия етап на революцията тя се доразвива от Мирабо, Лафайет, Ж.С.Бойн и други, за да се стигне до върха от Робеспиер, Марат, Дантон и Сен Жуст. Основното в техните идеи е да се постигне смяна на системата, която облагодетелства една определена класа за сметка на онеправдаването на широките слоеве от населението.
Хартата за правата на народите включва клаузата, че хората с всички средства могат да защитават своите права, когато те по някакъв начин са погазени от управляващите. Ние не искаме да превземаме Бастилии, нито да правим погром над Народното събрание, което вече има две сгради. Идеята е, докато депутатите отдъхват в резиденциите и ведомствените почивни станции, а някои от тях и в чуждестранни курорти, пред официалния вход на Народното събрание да обявим, че се отказваме от техните услуги и в бъдеще ще се самозадоволяваме със законодателна власт, така както е било по времето на атинската демокрация - пряко, а не представително, т.е. опосредствено. Когато стане ясно, че опитът е успешен, след време същото може да се случи с изпълнителната и съдебната власт. Това не е утопия, защото в това отношение вече има практики. Например в Швейцария, където на пръв поглед незначителни въпроси и проблеми, се решават чрез референдуми, което е израз на пряка демокрация. В идеята за отмиране на функциите на държавата се крие дълбок смисъл, който води до същинска демокрация. Според нея министерствата и агенциите се превръщат в обществени комитети, в които се включват хора с идеи, реализирането на които носят полза за обществото. На тях им се плаща символична (минимална) заплата, а на работа ходят с градския транспорт. Същевременно това са и много резултатни антикризисни мерки.