10 Ноември 2024неделя09:52 ч.

ВРЕМЕТО:

В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна. В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна.

Скъпа Люба, мили Жорж

Какво щастие е човек да се въодушевява от великия социалистически идеал...

/ брой: 137

автор:Лиляна Андреева

visibility 1869

128 години от рождението на Георги Димитров и 130 години от рождението на първата му съпруга Любица Ивошевич

Портретите на ръководители на българското социалдемократическо и комунистическо движение се очертават в медии и публични дебати както преди промяната през 1989 г., така и след това по начин, близък до примитивния, едностранен подход. Ако в социалистическо време при обрисовката на личности, отдадени на социалната идея, често липсваше сложният, многостранен, човековедски подход, то в последните двадесет години личности, отдали живота си за социални каузи, са потопени в забрава или са представени като неадекватни, наивни последователи на провалени идеи и практики. Често техните образи са иронизирани, сатанизирани, споменавани с омраза от опоненти на социалистическите идеи.
На 18 юни е рождената дата на Георги Димитров. На 5 юли т.г. се навършват 130 години от рождението на Любица Ивошевич - първата съпруга на Георги Димитров, поетеса, публицистка, деятелка на българското синдикално, женско и социалдемократическо движение. По случай нейната 100-годишнина през 1980 г. с режисьорката Елена Панайотова сътворихме телевизионен филм за Любица. В духа на "неудобните" истини тогава се премълчаваше, че по времето, когато Георги Димитров се сражава в Лайпциг, Любица е емигрантка в Москва, където, нервно разстроена от арести и гонения в България, сама слага край на живота си. За да изведем напред във филма драматичния личен живот на Любица, цитирахме част от кореспонденцията Димитров - Ивошевич. И екранът се изпълни с думи - израз на отдаденост на идеали и на красотата и обречеността на една любов. Ето част от писмата, които прозвучаха в нашия филм.

* * *

31.ХII.1905 г. - Сливен

Сърдечен привет по случай Новата година, мила Люба. Ходих в най-големите текстилни фабрики на тоя български Манчестер. Създават се благоприятни условия за нашето движение.

Твой Жорж


1907 г. - Хасково

Мила Люба,

...библейският ад с всичките свои ужаси бледнее пред тоя ад, който представляват тук тютюневите складове.


8.II.1912 г.

Задържан съм тук, докато се представи определената ми парична гаранция... Който иска спокоен живот, не бива да бъде социалдемократически деятел. Неприятностите нас не могат да ни сплашат.
Целува те - твоят Жорж


11.VII.1912 г.

Скъпи Жорж,

Никога един месец не е бил толкова дълъг през целия ми живот, като тоя затворнически месец... Твоето арестуване, скъпи Жорж, има добри и лоши страни. Но мен ми се ще да виждам добрите. (По това време Г. Димитров е задържан в "Черната джамия" - б.а.) Мене ме радва обстоятелството, че ти си първата от жертвите, които ние тепърва ще даваме.
...Но има нещо, което ме кара да благословя твоите врагове, които с осъждането ти ми дадоха случай още веднъж много по-ясно да се загледам в душите на нашите работници. Как безпределно те обичат те. Ти разбираш как ми са скъпи всички, които те обичат...
Твоя Люба


15.VII.1912 г. - Черната джамия

Скъпа Люба,
Какво щастие е човек да се въодушевява от великия социалистически идеал. Моята съдба на затворник, окрилян от твоята любов, е лека. Най-щастливият затворник в тоя пъкъл несъмнено съм аз. Това щастие може да се помрачава само от безпокойството ми за теб.
...Искам само ти да си твърда и спокойна. Твоят Жорж ще излезе от Черната джамия много по-здрав, по-бодър, по-силен... Пиши ми всеки ден.


август 1918 г. - Софийски централен затвор

Мила Люба,
В идещата катастрофа аз виждам преди всичко добрата страна. Ще се създадат ония движения, които отдавна очакваме. Ще се приближи краят на войната. Из разоренията ще се роди новият хубав свят. Една голяма мъка имам сега - това е мъката, че не съм на свобода.


3.IХ.1918 г.

Мили Жорж,
Изпращам ти юрган. Може би затуй си простинал... Много са мъчителни сега, при такова състояние на моите нерви, тия срещи зад решетките. Ти се мъчи, колкото можеш, да пазиш здравето. ...Твоите хубави писма са единствената ми утеха. Бих искала да бъда тъй силна, както никога, но, мили Жорж, аз съм тъй смазана, тъй съсипана.
Целувам те горещо. Твоята Люба


17.IХ.1918 г.

Ти видя ли снощи, мое мило, колко хубава луна имаше?... Как хубаво е времето днес. Започват ония есенни дни, когато ние с теб се чувстваме по-добре... Днес ще редя книги у дома. Ще почна с твоята библиотека нареждането на нашето ново гнездо.
Целувам хубавите ти очи. Твоя Люба


21.IХ.1918 г.

Мили Жорж,
Имам пълни ръце работа. След снощната ни среща аз чувствам вече, че почва да пее душичката. Само съм ужасно нервна. Болните мои нерви, колко много са разпъвани на кръст. Дали ще могат да се поправят те?
Целувам твоите мили очи.
"Мъничкото"


22.IХ.1918 г.

Мили Жорж, дано имаш апетит да си хапнеш едно дробче и да си спомниш за "онова време". Снощи ми беше много весело, когато бях при теб... Довиждане, мое слънце, мое голямо всичко.
Люба

27.IХ.1918 г.

Мила Люба, скоро сигурно ще изляза от затвора. И тогава ще се помъчим да работим другояче в Партията...
Твой Жорж


27.IХ.1918 г.

Мили Жорж,
Страшна мъка е това безпаричие... Изпращам ти немски и български вестници. Целувам те горещо.
Твоя Люба


1.Х.1918 г.

Направих ти малко сухарчета за закуска. Вече два пъти ми съобщават от германската книжарница за пристигнали книги. Аз нямам пари. Ти бъди бодър. Целувам те. Твоя Люба


3.Х.1918 г.

Мили Жорж, бунтующи се войски, казват, масово се предавали. Дано скоро се свърши тая отвратителна гавра с човешкото достойнство на двама ни... Много нещо спечелихме в личния си живот, но тия мъчения, туй нравствено тормозене прави твоето затворничество за теб, и не по-малко за мен, мъчително.
Люба


6.Х.1918 г.

Мили Жорж, в Перник убили пет души от по-будните работници, без да има някакво доказателство - без съд, без нищо. Просто ги разстреляли... Днес лежах до сега. Чувствам се странно отпаднала. Най-тежко е, че не мога да чета. Чувствам се тъй самотна. Изпращам ти малко халва от брашно - няма с какво да я правя. Ни мляко, ни нищо, което може да разнообрази скромната ти храна. Плодове пък съвсем няма.
Лека нощ, мое слънце. Люба

...Всичко, що те така силно притиска, скъпи Жорж, то е моята мъка. А твоята горда и непревиваща се натура е и моята гордост... Гледай да се съвземеш, твоите сили са нужни за много по-високи цели...


1919 г.

Мила Люба,
Аз схващам пълната сериозност на положението лично за мен. Но съм съвършено спокоен. Ако съдбата е определила да падна "курбан" - и това няма да ме стресне... Много ми е мъчно, че ти не си добре... Моята настоятелна молба за теб сега е: излизай на въздух, разнообразявай се... Разсейвай всичката тъга и тревогите на нашите дни.
Твоят Жорж


юни 1920 г. - Белград

Мили Жорж,
Още се намирам в Белград, градът на младежките ми мечти. Чудно хубаво ми е тук. Обикалям пеша всяка позната улица, всяко кътче, съвършено сама, да не ми бърка никой на моите мили възпоминания. Липсваш ми само ти тук.
...Хоризонтите се откриват пред мен широко и моят духовен мир чак сега разцъфтява.


1920 г.

Мила Люба,
Аз се гордея с теб, мила, скъпа Люба... У теб има едно рядко щастливо съединение на поета и революционера, на поезията и живота, на силното и дълбоко поетично чувство с житейския опит и с пълното разбиране на всички гънки на живота и борбите на пролетариата, на трудещото се човечество. Твоята поезия не е стихоплетство, а една мощна революционна тръба. Това е поезия в служба на една велика революция, на един велик идеал.


8.ХI.1920 г.

Мили Жорж, всички изходи на квартала бяха заети от гъсти кордони войски... Ти гледай да не излизаш по светло. Изпращам ти малко сладко да се почерпиш.
Твоя Люба


10.ХI.1920 г.

Мила Люба, следствените власти са се обърнали вече към Народното събрание с искане да се разреши даването ми под съд. Едновременно е наредено на полицейските власти да бъда веднага арестуван. Вкъщи трябва да бъдеш готова за обиск.
Твоят любещ те Жорж


17.ХI.1920 г.

Мили Жорж, работя над реферата, но тъй много ме тегли към моята собствена област - литературата, поезията, а тук никакво време не остава. И като си помисля колко малко време ми остава да живея...
Целувам те горещо. Твоята Люба


19.ХI.1920 г.

Мила Люба, вярвай в нашата звезда. Нищо лошо не ще се случи. Милите хризантеми от теб са едно чудно утешение за мен при тая затворническа обстановка. Да мисля за теб? Та имало ли е момент, когато не съм мислил за теб, скъпа моя Люба. Нещо повече. Аз мисля за всичко само с теб и чрез теб. Не се отдавай на никаква тъга.
Твоят Жорж


13.ХII.1920 г.

Мила Люба,
Страдам заедно с теб. Утешавам се обаче, че ще премине това ужасно състояние без опасни усложнения. Трябва да се вземат бързи мерки. Когато заминем в странство, там ще може да се предприеме и по-радикално лекуване. Не губи надежда. Всичко ще се оправи.


18.ХII.1920 г.

Мили Жорж,
Снощи си дойдох вкъщи, изпълнена с много смесени чувства, над които тъгата преобладаваше, смесена с гордото съзнание, че не за първи път ние двамата бяхме готови всичко свое лично да дадем на делото, на което служим... Колкото повече наближава да се разделим, толкова по-безсмислено е стоенето ми тук. Живея със светлите перспективи да видя новия свят и съм щастлива.


1920 г.

Мила Люба, ако утре вечер заминавам, преди това ти можеш да дойдеш да се сбогуваме.
Твоят Жорж


14.I.1921 г. - Виена

Мила Люба,
Горя от желание да те видя настанена във Виена... Как много ти заслужаваш това след дългогодишните страдания и бури. Тука напълно ще се възродиш и ще разцъфтиш във всяко отношение.
...Мъчно би могло да си представиш с какво трепетно нетърпение те очаквам... Струва ми се, че сме се разделили от дълго, много дълго време... Изпитвам една непреодолима мъка, че не мога да получа нищо, нищичко от теб, моя мила, незаменима, единствена на света.
Жорж

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 1746

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 1742

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 1100

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 1599

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 1744

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 1725

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 1767

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 1752

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 1489

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 1560

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 1589

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 1442

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ