10 Ноември 2024неделя13:50 ч.

ВРЕМЕТО:

В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна. В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна.

Сирия на кръстопътя между фиаското и бъдещето

Ще доведе ли крехкото примирие към очертаване на нови граници в Близкия изток

/ брой: 49

автор:Алберт Аврамов

visibility 871

Нещо се случи в Сирия. В очакване на изхода от необявената война срещу една горда светска държава,  оказала се очевидно непосилно твърд костелив орех за безмилостната трошачка на деструктивните  имперски мераци на западните геополитически планове, светът затаи дъх. Всъщност може би единствено лаиците биха повярвали, че широко прокламираната от САЩ програма за демократизирането на арабския свят ще даде плодове, при това в обозримо кратко бъдеще. Особено, след като вече видяхме финала на "Арабската пролет". Петте години на свирепо и безконтролно насилие показаха единствено поредните реки от кръв, разруха и принудително преселение на народите.
Не ще и миг съмнение, че започналото в петък през нощта примирие в Сирия след неимоверните усилия на част от международната общност, доведе до това все пак то да се случи. За съжаление се оказа, че езикът на дипломацията бе по-слабото средство за въздействие в посока на мира в обхванатия от хаоса на разрушението регион на Близкия изток. Ако се върнем само месеци, а защо не и години назад, няма как да не открием началото на симптомите на острото противопоставяне между двете велики сили, САЩ и Русия, предизвикано от поредния опит на вашингтонската администрация да наложи политиката си на "презареждане" и реализиране на т. нар. Втора студена война. Колкото до дипломацията, именно този подход на президента Обама и управляващата около и над него политико-икономическа върхушка, очевидно принуди Русия да включи по неизбежност и езика на оръжията. Това, което е видно от пръв поглед, е, че войната в Сирия, въпреки примирието, ще продължи, неизвестно още колко. Във всеки случай началото, трасето, по което мирният процес в региона, визирам също и Ирак, и необособените (явно засега) в някакво държавно формирование кюрдски общности, вече придобива своите очертания. А те не са никак лесни за прогнозиране.
Тук, на първо място, може да се каже, че все по-ясно се съзират отдавна подсказваните от кого ли не симптоми на едно ново начало, което почти сигурно ще доведе до сериозни бъдещи колизии - създаването на нови граници в Близкия изток. Подобна ситуация повече от ясно внушава, че в региона може вече да се очаква пренареждане в географски план на нови териториални, административни, политически и дори етнически принципи. А това, както се казва, няма да мине без бой.


Колкото до Сирия, то тя едва ли би могла да се съхрани такава, каквато я знаем. В разнообразието от разностранни апетити, предимно войнствено категорични, на Сирия й предстои сериозно да се преобразува. Сигурно би могла да запази само името си, а също и част от населението си, но очевидно това няма да се отнася и до териториалната й цялост. Особено, след като политическите сили, управляващи днес в Турция, поставиха рязко предизвикателната си геополитическа карта на масата, около която лидерите на САЩ, Европейския съюз и Русия търсеха решението на изход не само за съдбините на сирийската драма, но и от собственото си противопоставяне. Тук, разбира се, не бива да пропускаме да споменем и другите "играчи" - Саудитската коалиция и възвърналия се към решаването на световните процеси Иран, който според мнозина анализатори може да се окаже истинският печеливш от конфликта в Близкия изток.

Вездесъщият петрол

Преди броени дни в списание Politico се появи статия на племенника на убития американски президент Джон Кенеди - Робърт Кенеди-младши. Ставащият все по-популярен в Щатите юрист и публицист разкрива някои нови детайли относно това кой, кога и защо разклати Сирия. Според него решаващо значение за кампанията на САЩ за сваляне от власт на сирийския президент Башар Асад се е оказало неговото решение да не пропусне газопровода от Катар за Европа. "Нашата война против Башар Асад не започна с мирните граждански протести на "Арабската пролет" през 2010 г. Тя започна още през 2000 г., когато Катар предложи да построи газопровод на стойност 10 млрд. долара през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и Турция", пояснява Кенеди. "Този газопровод би осигурил на 2-милионното кралство от Персийския залив превъзходство на световните газови пазари и би усилил Катар, близкият съюзник на САЩ в региона", пише авторът.
Защитавайки руските интереси, Башар Асад отказва да подпише договора за строителството на газопровода, и е направил избор в полза на тръбата, идваща от Иран в Ливан. Този проект би направил основен доставчик не Катар, а шиитски Иран, което би противоречало на интересите на сунитския арабски Изток, счита авторът. Веднага след отказа на Асад от катарския проект, разузнавателните служби на САЩ, Саудитска Арабия и Израел започнали да подготвят въстание в Сирия с цел да свалят режима, цитира Кенеди-младши информация на секретни отчети. Според него ЦРУ превело 6 млн. долара на британската телевизия Barada за "създаване на сюжети" в полза на свалянето на Асад. При това, обръща внимание журналистът, сирийският режим бил много по-умерен от сунитските монархии. Авторът допълва, че през 2013 г. сунитските монархии, чиито газови интереси били застрашени, предложили на Вашингтон да покрият разходите, ако САЩ свалят сирийския президент, факт, който държавният секретар Джон Кери признал при изслушване в Конгреса. При това Катар, който бил повече от всички заинтересован от свалянето на Асад, вложил в подготовката на въстаниците 3 млрд. долара и поканил Пантагона да подготвя бунтовниците на негова територия. "Независимо от преобладаващия в западните медии образ на умерено арабско въстание против тирана Асад, стратезите на американското разузнаване знаели от самото начало, че правят всичко с ръцете на радикалните джихадисти, които може да създадат свой ислямски халифат от сунитските райони на Сирия и Ирак", пояснява Кенеди.
 
Признания и критики  

Но да се върнем към примирието. САЩ не изключват разпадане на Сирия, съобщи сензационно Ройтерс, като се позавава на публикация във в. "Уолстрийт джърнъл". "Президентът на САЩ Барак Обама и началниците на армията и разузнаването не вярват, че Русия ще се придържа към примирието в Сирия и искат да се подготвят планове за растящ натиск над Москва чрез разширяване на тайната подкрепа за бунтовниците, сражаващи се с армията на Асад", пише изданието. "Министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър, председателят на Съвета на началник щабовете на американската армия ген. Джоузеф Дънфорд и директорът на Централното разузнавателна управление Джон Бренан са започнали да изказват все по-твърдо мнение на заседанията в Белия дом и призовават за нови мерки, които "да причинят истинска болка на руснаците".
В хода на политическите главоблъсканици за търсене на пътя към решаването на "сирийския проблем" и последвалите приличащи на "позитивни" сигнали от страна на вашингтонската администрация, с интересен поглед върху събитията след твърдата намеса на Русия в решаването на битката срещу ИД и терористичните организации, окупирали Сирия, интересно признание прави в. "Ню Йорк таймс". Под заглавие в уводната си статия от 23 февруари "Русия вкара пет гола с операцията в Сирия" американското издание признава, че "Русия, която се договори за прекратяване на огъня в Сирия от 27 февруари, достигна всички, поставени в тази посока, задачи и дори повече". Според оценката на вестника Москва успешно се справила с отпора срещу опитите на Запада да смени властта в арабската република. Освен това властите в Русия са успели да разстроят плановете на Вашингтон за международна изолация на страната. Още един плюс, който се отчита от американското издание, това е фактът, че целият свят всеки ден може да види Русия като надежден партньор. Не на последно място "Ню Йорк таймс" посочва, че операцията на ВКС на Русия е и демонстрация на бойните възможности на новата модерна руска техника. По мнение на изданието на Москва й остава само да спечели и отмяна на санкциите, въведени от ЕС и САЩ.
Подобни критики са напълно обосновани. Към подобен извод води и публикацията на политолога Дмитрий Дробницкий, при това излязла още преди повече от месец във в. "Известия", и посочваща, че в Москва оправдано удивление буди фактът, че сегашната администрация на Белия дом с упоритост, достойна за по-добра кауза, настоява за свалянето от власт на президента на Сирия Асад, при това не след ликвидирането на терористичните групировки, а незабавно. Интересното в случая е, че още от началото на президентската кампания в САЩ към тази позиция се придържа и най-вероятният претендент на демократите за креслото в Белия дом Хилъри Клинтън, пише политологът. Аргументите колкото и да са известни, са толкова и неубедителни. Държавният департамент и Белият дом са на мнение, че първопричина за хаоса в Сирия и последвалата го поява на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" е именно Башар Асад и че в тази страна съществува достатъчно силна умерена опозиция", която е в състояние да смени сегашния режим и да се противопостави на терористите. "Тази позиция, разглеждана от руска страна, изглежда странна (да не кажем абсурдна). Или данните на американците са неверни и американското разузнаване се заблуждава?
Само че скорошната статия на известния американски разследващ журналист Сиймор Хърш, публикувана в "London Review of Books", показва, че ситуацията в Сирия е много добре известна на американското разузнаване. Дробницкий добавя, че в случай на падане на режима на Асад Сирия въобще няма да се различава от днешна Либия - "умерените въстаници" са чиста проба мит, а Саудитска Арабия, Катар и Турция с мълчаливото одобрение на ЦРУ активно помагат на радикалите. От друга страна, позицията на Държавния департамент по сирийския въпрос като цяло е изчаквателна - водене на безкрайни разговори с Русия, докато не бъде определен победителят в задкулисното противопоставяне. "Тук възникват два основателни въпроса. Първо: Когато се опитваме да се договорим с Америка, с коя точно Америка търсим взаимно разбиране? С прагматичните военни, с беззъбия Държавен апартамент или с администрацията на Обама, която "вманиачено" (определението е на Хърш) настоява за оттеглянето на Асад? Второ: Защо Обама толкова държи на оттеглянето на сирийския лидер?".
Последният въпрос не губи значение поради близостта на президентските избори през 2016 г., тъй като мненията за Сирия са разделени. От демократите само Хилъри Клинтън настоява за незабавното отстраняване на Асад от власт "на момента". Нейните опоненти Бърни Сандърс и Мартин О'Мали твърдят, че съществува опасност от повторение на иракско-либийския сценарий.
Какъв е интересът на Хилъри като цяло е разбираемо. Работата е в нейните тесни връзки със саудитското лоби, посочва още Дробницкий. И ако по въпросите за вътрешната политика Клинтън се придвижи достатъчно вляво, за да не се безпокои, да речем, за реформата в здравеопазването, то във външната политика остават въпроси. И основният от тях е иранското разведряване, което може би е основното постижение на Нобеловия лауреат за мир Обама. Ако Асад, близкият съюзник на Техеран, удържи и остави след себе си привързан към съюзническия дълг лидер, то след поражението на ИД Иран най-накрая ще успее да изгради своята шиитска дъга от Персийския залив до Средиземно море, като при това ще бъде освободен от санкции, което ще направи тази страна очевиден лидер в региона. Такова положение едва ли устройва Саудитска Арабия. Определено не особено щастливи ще бъдат и Турция, и Израел. Което може да застави Хилъри да насочи в обратната посока иранското разведряване. Именно поради това на САЩ е необходим такъв Иран, който поддържа добри връзки с Америка, но не може да доминира в региона. Оттук идва и опитът за ликвидиране на неговия средиземноморски съюзник. Това са реалностите на съвременната американска политика. В съвременния глобален свят границата между "Америка контролира всичко" и "всички на равни начала управляват Америка" се оказва изключително тънка, посочва политологът.
Колкото до Сирия, там обстановката си остава сложна - едно временно примирие в никакъв случай не означава край на войната, или пък скорошен мир. Играта продължава, този път в контекста на Близкия изток като цяло.

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 2606

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 2511

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 1481

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 2326

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 2466

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 2553

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 2650

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 2801

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 2238

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 2270

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 2322

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 1971

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ