Професия - пациент

Нямам предвид възрастните ипохондрици, главно ипохондрички, които разнообразяват делниците си с чести, понякога всекидневни посещения при потърпевшите доктори, за да разберат по-високо или по-ниско е днес кръвното им налягане от вчера.
За съжаление демократичните условия, в които напоследък живеем, действително ни донесоха и продължават да ни носят много болести. Не съм по статистиките, но предполагам, че и вие като мен се стряскате, когато медиите ни "зарадват" с някоя печална здравословна класация на българския род. Не ни стига демографската криза и автопроизшествията, но и физическата ни устойчивост подлага на изпитание националната целокупност.
Независимо от ипохондриците, които споменах по-горе, общо взето българинът е небрежен към запазването на здравето си. Или пък тръгва да се занимава с болежките си, но някъде по нанагорнището на медицинското ни обслужване не издържа, махва с ръка и ако не го боли в момента, се осланя на природния си имунитет и дълголетието на бабите и дядовците си, които обаче са живели в доста различни от днешните условия. Има обаче и други хора, които културно се грижат за здравето си (без да прекаляват), дори получават похвали от личните си лекари, защото тичат до аптеката за всички написани им на рецептата лекарства и отделят голяма част от своя бюджет за тях. Аз съм от тази категория. И навярно съм попадал на добри доктори (някои от които роднини и приятели), защото благодарение на компетентната им помощ и на факта, че Хипократовата клетва е в подсъзнанието им, в мен безуспешно засега се боричкат кардиологията, онкологията и почти всички подразделения на геронтологията. Шепата хапчета, които пия, са разпределени на "преди и след ядене", на "сутрин, обед и вечер" и т.н.
При всичката ми пациентска акуратност обаче редовно се влудявам, когато купя поредното предписано ми лекарство и видя задължителния надпис "Прочетете внимателно цялата листовка, преди да започнете да приемате това лекарство". Но следват още съвети: "Запазете тази листовка. Може да се наложи да я прочетете отново". Като че ли лекарството не ми е предписано от специалист, учил шест (в някои страни и повече) години медицина, а съм го намерил на улицата.
Повод да избера тази тема е последното купено от мен лекарство (с рецепта, разбира се), което преля чашата на търпението ми. То може да ми излекува стомаха, но вредата му върху нервната ми система е очевидна. Казва се пробитор - 20 mg, и носи известната марката SANDOZ. Листовката му, която непременно трябва да прочета (и то не веднъж) се разпростира върху 315 реда и с по деветдесет знака в ред, които ако се обърнат в нормални авторски страници (с по 1800 знака) надхвърлят бройката десет, което е голям разказ, или малка новела.
Повярвайте ми, бих предпочел отново да прочета нещо от доктор Чехов или да се запозная с написаното от някой днешен автор. Вместо това трябва да гълтам абсолютно ненужна ми информация  като например "Няма данни за взаимодействие на омепразол с кофеин, пропранолол, теофилин, метопролол, лидокаин, хинидин, фенацетин, естрадиол, амоксициклин, будезонид, диклофенак, метронидазол, напроксен, пироксикам или антиациди. Алкохолът не влияе върху резорбацията на омепразола."
Някой да разбра нещо освен първата част на второто изречение? Не е, нали? И не само този цитат е "негри в тунел", както казвахме в детството си. Цялата листовка е пълна с подобни, звучащи като пародия "знания", до които, за да проникне, човек трябва да има на разположение харем поне от две докторки и две аптекарки (по малко не биха се справили), та да му обясняват написаното. Или да е завършил медицина - специалност "пациент". Не случайно на шест места във въпросната листовка категорично ни се препоръчва "ако имате допълнителни въпроси, попитайте вашия лекар или фармацевт".
Между приятелите ми има една фармацевтка и един фармацевт. Тя отдавна ми е забранила да чета листовките, а той - когато му се оплаках от десетте страници четиво, придружаващо лекарството ми, предположи, че това навярно е презастраховка на чуждестранните производители и местните разпространители (посъветвани от разни юристи), за да не бъдат съдени, ако някой се отрови със специалитета им. Пък аз си мисля, че дори да науча листовката наизуст, пак мога да се отровя, ако ми е писано.
Та си спомних и за Пилат Понтийски, който си измил ръцете. Често в бюрократичното общество отговорни лица не ги е грижа какво лошо ще стане, а просто гледат те да не са виновни, ако стане.