Плюс-минус за чалгата

Напълно съм съгласен с определението на колежката Росена Иванова в статията й "Чалгата - начин на живот и поведение" (в. ДУМА, 21 юли 2010 г.), че "субкултурата е съвкупност от възгледи и образци на поведение, които отличават една общностна група в рамките на по-широка общност". Но същевременно тя никъде не посочва нейния антипод - културата, което нe й позволява да прави интересни съпоставки, да предлага тези и контратези. За читателя всяко твърдение щеше да звучи много по-убедително, ако освен верните констатации на авторката, че "субкултурите са нетрайни, преходни образувания" и "особен тип тривиална художествена продукция, произвеждана фабрично", бяха посочени също устойчивостта, непреходността и уникалността на художествения продукт, създаван от стойностните културни изяви.
Основавайки се на "рязкото разслоение" в българското общество след 1989 г., авторката твърди, че "се появява необходимостта от нещо (ново), което да възстанови духовния, социалния баланс". Не съм съгласен, че чалгата е "предназначена за неограничената публика", както и с твърдението, че тя се появява, "за да задоволи определени - но елементарни (допълнението е мое) - (духовни) потребности на масовия човек". Струва ми се, че точно в този пункт младата социоложка греши, като "натоварва" чалгата с несвойствена за нея и непоносима за субстанцията й "тежест" на

духовен и социален балансьор

Преди да изложа своята хипотеза по темата, необходимо е предварително да се изяснят някои основни термини и понятия, за да не се използват произволно и заблуждаващо читателите:
- Музиката е вид изкуство, протичащо във времето, което с помощта на музикални тонове, звуци и шумове, в съчетание с ритмо-метричната пулсация, мелодиката и многогласието, чрез художествени музикални образи изразява духовни послания, отправени към слушателите. Не всяка комбинация от тези компоненти може да се квалифицира като музика. Най-важното за това е, наред със спонтанната наслада, получавана от слуховото възприятие и от присъщите й приложно-развлекателни възможности, чрез духовните си послания, тя да предоставя на хората значителни възпитателни алтернативи;
- Виртуалното звуково изграждане на музикалните образи е подчинено на строги - математически обусловени - правила, сред които принципът на непрестанното развитие заема централно място. Той изисква повторно използваният елемент да не е буквално "повторение", а да доразвива изложението. В противен случай се получава еднообразие, което противоречи на динамичната същност на музиката.
- Музикалното изкуство изпълнява две взаимодопълващи се функции - емоционално-интелектуална и приложно-развлекателна. Общото между тях е задължителната наличност на дарование от неговите създатели. Първата функция спада към категорията култура, а втората - към категорията субкултура. Между тях няма "берлинска стена", защото и двете са подложени на много общи и различни влияния. По принцип изкуството на дейците от първата категория е определящият фактор за културния статус на обществото, главно поради по-високия ранг на професионалната им подготвеност, докато за продукта, създаван от дейците във втората категория, този показател много често е компромисен. "На земята няма само поп музика, а вековни, музикални традиции - класика, фолклор, опера, балет, симфонична и камерна музика..., които зареждат слушателите с позитивна енергия. Заниманието с изкуство разширява кръгозора на човека, обогатява душевността му, размива границите, прави го по-толерантен", споделя певицата Йълдъз Ибрахимова.
- Всяка песен е органично единство на текст и музика. Когато то е нарушено, художествените критерии отпадат. В песенния фонд на субкултурата преобладава текстовата доминация над музикалния й еквивалент. Може дори да се каже, че синхронът между тях често е отсъстващ или е формален. А когато в текста и музиката се улавя ясно жаргонният "език на улицата", това в значителна степен понижава тяхната художествена стойност! Може би това е дало основание на Волтер да каже, че "за да се изкаже, всичко, което е глупаво, се изпява"!...
- Според проф.д.т.н. Младен Георгиев "Създателите на посредствен художествен продукт могат да печелят само ако купувачите са с примитивни културни потребности". Бих добавил, по силата на какви "съображения" той се толерира пред конспиративните нискокачествени китайски и турски стоки, контрабандните цигари, алкохол и пр.?
Моята хипотеза се основава на следните факти и наблюдения:
- Дълго време след 1989-а обществото живя на "автопилот" - всеки се спасяваше, както успее. В името на демокрацията със замах се рушеше всичко - законите, морално-етичните норми, естетическите критерии, паметниците... Започна прословутият "преход", през който не бяха узаконени своевременно точните принципи на демократичните промени, защото без общовалидни норми демокрацията е немислима! Голяма част от населението превърна свободата в слободия, демокрацията - в анархия, спазването на реда и закона - в "порта у поле, през която минават само серсемите"! Масовото отрицание, обхванало "новите демократи", доведе до нихилистично отхвърляне на всичко сторено. Не само в икономиката, земеделието, но и в науката, образованието, културата, духовността. Така много от стойностното, непреходното, беше отхвърлено като "старо", не в унисон с "новото време".
Подложена на невероятен политически натиск през последните 20 години образователната система преживя девалвация и все по-малко изпълнява основната си функция - да създава работна сила, годна да произвежда конкурентоспособни стоки за глобалния пазар! Навъдиха се много "специалисти" с претенции, но с ниска квалификация, без духовни интереси, водени само от бруталността на първичното натрупване на капитала, без оглед на използваните средства. Появиха се всесилните "мутри", спекуланти, "дебеловрати бизнесмени", които търсеха различни форми за обществена изява на своя преуспяващ статус и политически пристрастия. Проявите на истинската култура и изкуство бяха натикани в "миша дупка", с "помощта" на електронните и печатните медии пазарът беше завладян от "жълтата преса", "кръчмарския вкус" на масовите прояви, правещ все повече реверанси на безбройните политически партии, появили се в страната.
Тук трябва да се прибави и ролята на творците - професионалисти, които, водени от грубо насаждания в обществото комерсиализъм, направиха драстичен

компромис с творческите си принципи

и "преминаха" на "отсрещната страна" - с нейните тлъсти хонорари и принизени артистични изисквания. Бързо забравиха своята "артистична клетва" и своя ангажимент пред обществото да му служат всеотдайно. Към "този списък" трябва да се включат и новоизлюпените продуценти, мениджъри и импресарии, които разполагаха със значителни средства "с неизвестен произход".
Правилна е констатацията на Росена Иванова, че "Средствата за масова комуникация имат главната роля за разпространението на чалгата". Но не е права, като включва във функциите й "да обединява, социализира, да сплотява българските емигранти". Спомнете си какви невероятни усилия положи група журналисти за налагането на чалгата. В същото време "масовият човек" остана беззащитен и бе "повлечен" от "модната вълна" на демократичните промени в духовния живот през чалга-културата, в която все по-голям дял заемаха показателите, привличащи очите, вместо тези, облагородяващи душите. Защото на чалга-културата й трябва чалга-изкуство, чалга-телевизия, чалга-пиар и т.н. (Ангел Зафиров). Но дали те са нужни на обществото?...
На пълни обороти започна да действа един от важните манипулационни подходи спрямо обществото, формулиран с думите "една лъжа, повторена 10 пъти, става истина" и "повторението е майка на затъпяването". Силен тласък в развитието на чалгата даде нейното индустриализиране, което започна да "залива" пазара с големи тиражи от еднообразен чалга продукт. "Решителен принос" дадоха различните модни "новости", целенасочено разголените фотосесии и особено сателитните програми, местните "кабеларки" и пр., включвайки като "задължителни" чалга-песните в условията за участие в "Мюзик айдъл", "Шоуто на Слави" и т.н. И понеже "апетитът идва с яденето", със своите "национални турнета "Куку-бенд" и империята "Пайнер" започнаха да налагат тенденцията чалгата да "прерасне" в концертно изкуство. Връх на тази тенденция стана новогодишното празнуване на пл. "Александър Батенберг" с оркестъра на Горан Брегович и "Българската коледа"! Но тези "нови форми" показаха невероятната сценична безпомощност на "звездите" и "конфекцията" в тяхната артистична продукция, които нямат нищо общо със стойностното изкуство.
Благодарение на липсата на национална концепция за балансирано развитие на духовната сфера наличието на "агресивни" продуценти и с подкрепата най-вече на електронните медии в страната започна целенасочен процес за налагане на чалгата като приоритетен компонент на различните забавления. Тази проява се осъществява в унисон с умишлено насажданото опростяване на обществото. Така се обособи категорията на "без-душите технократи", чийто идеал е роботиката, а не мислещите и чувстващи човешки същества. Но така е по-лесно да се отгледа нация не от разумни хора, а удобен електорат от аморфна и нискоинтелигентна тълпа. Затова чалгата звучи "на воля" по време на предизборни и "площадни" акции, при които активната гражданска позиция на хората е заменена от пасивното, "стадно" поведение на електората...
За да има "светлина в тунела", промяната трябва да започне от класните стаи, като се възстанови низвергнатото емоционално-естетическо възпитание на учащите се, синхронизирано с нова програмна схема на обществените електронни медии, която да дава възможност на ползвателите на тeхния продукт сами да избират какво да гледат и слушат. Сега такава възможност не съществува, което представлява груба дискриминация и незачитане на разностранните духовни интереси и нужди на отделния човек.
Не апелирам за налагане на цензура, но по-добре е да има лицензиране и "всяка жаба да си знае гьола". Не бива едни жанрове да бъдат фаворизирани, а други - подценявани. Чалгата също

има право на живот

но не може да бъде основна духовна храна за обществото, защото няма такова предназначение и е сходна с ГМО. Музиката, звучаща в концертната зала, има за задача със своите художествени послания да извисява слушателите духовно, а предназначението на чалгата е да служи само за развлечение. Но и при развлечението нормите са необходими, за да бъде и то стойностно! "В момента всичко е превърнато в един неуспешен бизнес. Цялата музикална индустрия се срина много болезнено през последните няколко години и това се отрази много остро върху всичко, което се е градило като музика", споделя Константин Кацарски от "Блуба Лу".
Зa чалга-културата трябва да се говори открито и загрижено, защото тя е реално обществено явление. Голословното й отричане и величаене еднакво е неуместно и вредно. Всяко общество се нуждае от подходящи развлекателни форми, отговарящи на неговата душевност. Това, което чалга-културата предлага, не е в унисон с душевността на българина и начина му на живот.
Винаги съм пледирал и продължавам да пледирам, че е необходимо да има яснота и прозрачност по всички обществено-значими проблеми. Същото се отнася и за духовната сфера, защото това практически ще бъде "дебат за формулиpaнe на целите на нашето общество..., грижа за спасение на нашите души..., да се уважаваме сами, за да ни уважават и другите!"(Зорница Илиева) В крайна сметка това ще позволи на средностатистическия българин да знае коя е националната кауза, около която да се обединява, за да й служи според своите сили и възможности.