Петко льо...
/ брой: 292
Утре се навършват 170 години от деня, в който в Доганхисар се е пръкнало мъжко дете, което било орисано да стане един от най-легендарните българи - Капитан Петко войвода. Паметниците от камък и бронз в негова прослава ще оживеят утре от венци и цветя и от хорска глъч. А те, заедно с барелефите и паметните плочи, са близо 30, четири са паметниците в чужбина - в Доганхисар (сега Гърция), Рим, Киев и Чикаго. Пенка Чакалова-Ганева ги е описала документално и емоционално в специална книга. А днес в Сливен се открива бюст-паметник на капитанина, издигнат със средства на тракийци.
Неръкотворен паметник за войводата са песните, които народът му изпява. Пред мен е сборникът с народни песни "Де се е чуло видяло"- в едно царство два царя...". В малката книжка проф. Михаил Букурещлиев е събрал народните песни за Капитан Петко войвода - на брой 51,- тракийски и родопски. Интересно е, че някои песни са "смесени"- дават си среща тракийската и родопската мелодична интонация, явление, което не е проучено от фолклорната наука, може би както Тракия и Родопите не могат да разделят Петко войвода. Спирам поглед на:
Горо льо, горо зелена, всяка година, горо льо,
гората пълна и равна със сея вакли овчари,
тая година, горо льо, гората пълна и равна
със сея млади хайдути: под всяко дърво и юнак,
под елха дърво бял чадър, и под чадъра седеше
Капитан Петко войвода...
Песента е неотстъпно в традицията на хайдушките песни: овчарите и хайдутите, обитателите на гората, са отново едни до други. Впрочем съдбата на бъдещия войвода е свързана с овчарството. Едва 14-годишен, е главен овчарче в с. Дуралкьой, Ференска околия, на 16 е овчар аргатин заедно с брат си Матю и братовчед си Вълчо при турския бей Мехмед Кесаджи в с. Бакшибей, където кървава драма ще го накара да избере страшния, но славен път.
Има песни, които не са влезли в сборника на Букурещлиев, за повечето от тях се твърди, че са по истински случаи - те са своеобразен летопис на героичните подвизи на "горския цар". Повечето увековечават подвизите на народния закрилник. В най-много варианти е историята с издайника Калън Томо. Ала най-много песни са свързани с убийството на брат му Матю и братовчед му Вълчо, "и двамината главени, главени и неоженени". "Бастисали ги" на деня на черквата в Доганхисар "Св. Богородица". Те били овчари при Мехмед Кесаджи в село Бакшибей, той ги задържал до среднощ да му свирят с кавали, сигурно умишлено, за да ги причакат в тъмното на пътя за Доганхисар няколко главорези, които, след като се окървавяват, ги хвърлят във водите на Марица. За всичко това се разказва в песните, народният певец е запечатал тази кървава драма, но в една е добавил нещо:
- Петко льо, сине ти мой, и Станко още по-малък,
бейовете да напуснете, на бейове да отмъстите,
в зелена гора влезнете, млади войводи станете,
на турци да отмъстите за своя брат Матя хубави.
Това е завещанието на майката. И дори да е само в песента, Петко още на 17 години започва да го изпълнява - тайно придумва свои другари да оставят ралата и овчарските геги и за късо време убийците на Матя и Вълча били наказани с "най-грозна смърт". Били седмина "голобради хайдамаци", които излезли на Гергьовден през 1861 г. И най-малкият Петков брат Стайко (това е името на брат му) изпълнява майчината заръка от песента - умира като войвода. Убит е от башибозук в Родопите. Местността, където е загинал, се нарича Стайковата ливада.
Овчарите давали подслон, гощавали Петко и дружината и ги пазели, но и той ги закрилял, не искал те да страдат заради него. Каймакаминът в Енос научил, че Петко войвода е в Чендър, и тъй като подозирал, че овчарите от планината Чендърдая го приютяват и хранят, а те били доганхисарци, наредил да ги докарат под стража и затворят. Петко се облякъл като селянин и с товар дърва на магаре отишъл в града. Намерил къщата на каймакамина и когато слугинята го попитала какво иска, той казал, че носи дърва за началника, но искал да му каже нещо, тъй като е беден и няма пари дори за арзувал. Пуснали селянина при каймакамина, който веднага го попитал какво желае. "Да освободиш овчарите, които са в затвора." Каймакаминът скочил: "Кой си ти, та искаш да освободя затворниците?" Петко повдигнал дрехата си и под нея лъснал патрондашът му: "Аз съм Петко, когото ти търсиш!" Каймакаминът тогава заявил, че каквото иска, ще го направи. Петко излязъл от стаята, врътнал ключа отвън, оставил магарето в двора, халал да е на каймакамина, и се измъкнал. На другия ден всичките доганхисарски овчари от Чендър били пуснати и повече никога българи в Еноска кааза не били затваряни. Тази история е по-малко известна от другите подвизи на войводата, но и тя е не по-малко легендарна.