Не ми пипайте Султана!

Омръзна ми да слушам подмятания за сериала "Великолепният век". Какъв кръволок бил Сюлейман, какви сцени имало, в които третирали робите като животни.
Още преди да тръгне сериалът, ключови телевизионни началници настройваха хората срещу филма. Програмен директор на ефирна национална телевизия каза, че след като видял няколко серии бил "потресен". От друга, също ефирна национална, на въпроса биха ли го излъчили, отговориха "пълен абсурд". В. "Нова зора" изписа кофи с мастило, за да ни обясни какво чудовище е султанът.
Никакви историци не могат да ми внушат своите предразсъдъци. Всяка вечер с очите си виждам какво благородство, каква чувствителност, каква доброта струи от лицето на султана. Аз на очите си ли да вярвам или на скучни, изсмукани от пръстите, монографии? Това, че Сюлейман не е бил български цар не е проблем нито на сериала, нито на Турция, нито на самия него. Между другото, какъв турчин е той? Баба му по баща - гъркиня, майка му - кримска татарка. Жена му, Хюрем, родила престолонаследника Селим II - рускиня...
Май това турско робство ни е замъглило мозъците. Робство е имало само за тези, които от някакъв родови и исторически инат не са искали да приемат реалностите. Не са искали да се поклонят и да целунат ръката на владетеля, който се е грижел за техния материален и духовен напредък. Кой е роб? Гъркът Ибрахим паша, който става велик везир? Баща му и брат му, които дори без да си сменят вярата, живеят по царски? Тези, последните, с каква благодарност и възхищение гледат султана, те ли са роби? Жените от харема ли са робини, след като всяка от тях, ако има ум, сърце, воля и почит, е потенциална султанка?
В една такава славна империя нямат значение нито родът ти, нито езикът ти. Важно е да имаш характер и упоритост. Важно е да си знаеш мястото и да уважаваш йерархията. Важно е, разбира се, да приемеш и исляма. Религията, която обединява хората, независимо от произхода и цвета на кожата им. Чудодейната сила, която сплотява в юмрук милиони, за да се борят за бъдещето на децата си.
Няма как да приема с добри чувства Виктория/Садъка, обявила се за българка. Крие си някъде Исусовия кръст. Препасва си на бедрото нож, за да убие Великолепния. Лицемерничи безобразно, лъже, готова е на всякакви подлости. Били избили близките й. А щяха ли да ги избият, ако се бяха поклонили и бяха приели благородната вяра? Днес като че ли не избиват различните в името на прогреса!
Този филм дава мироглед. Показва силата на единството, което може да твори чудеса. Да твори цивилизация. И няма какво да роним крокодилски сили за тези, които дърпат човечеството назад, към мрака, завистта и отмъстителността.
Затова, не ми пипайте Султана!