Наглост
/ брой: 8
Да си държавник и да откажеш да почетеш паметта на хиляди невинни твои сънародници, избити по най-варварски начин, говори за тежка морална осакатеност. Може да си опериран от всякаква историческа памет, може да ти е абсолютно безразлично дали си българин или танганаец, може да си заслепен от жалко раболепие пред някакъв господар. Длъжен си обаче, ако зад теб стоят избиратели, поне да наденеш лицемерна маска, за да не се подиграваш с болката на стотици хиляди потомци.
Народното събрание не било "траурен дом"! И това го казва вторият човек в парламентарната ни република! Точно така. Няма защо Народното събрание да си спомня за тоновете бомби, изсипани върху цивилни обекти, за разкъсаните тела, за осакатените деца. Тези бомбардировки по всички определения са терористичен акт, но Събранието няма свободна минута, за да склони глава и да помълчи. Защо? Защото извършителите са американци и англичани? Защото можем да подразним някого, на който непременно искаме да се слагаме постоянно, всеотдайно, без резерви, без собствена памет и собствено достойнство? Толкова е обидно, че обяснението не може да бъде толкова просто.
Трябва най-после да се появи новият Иван Хаджийски. В народопсихологията ни нещо е твърде сбъркано. По-точно в полит-психологията ни. Разкъсани исторически връзки. Разкъсана памет. Свръхегоизъм. Наглост.