НАДГРАЖДАНЕ
/ брой: 9
Отвори ли се дума за границата, все си спомням как от трибуната на първия демократичен парламент мореплавателят депутат Дончо Папазов крещеше с пяна на устата да се премахнат огражденията по границата, защото вече сме влезли в свободния свят и няма защо да се ограждаме. Послушаха го, довериха се на сините илюзии и кльоновете бяха унищожени. Но морето се оказа до колене. Сега е просто наложително да оградим поне границата с Турция, тъй като тук миграционният натиск е най-силен. Част от нея - 30 км, вече бе изградена от сухопътните войски. Но няма начин да не продължи монтирането й, тъй като през разграденото (има 131 км без ограда) минават бежанци (вместо през ГКПП-ата), но и нелегални имигранти, а между тях не може да няма и радикални ислямисти. Пък от радикалния ислямизъм до тероризма има една крачка и то не голяма. Видяхме го в Париж! Заразата на "Ислямска държава" не е далеч от нашия двор. Докато не чак толкова далеч от нас се водят войни, ще продължат да влизат бежанци, дори напролет се очаква наплив.
Оказа се обаче, че не всички, които се опитват да прекрачат границата, бягат от злото или просто искат да се докопат до щастливата Аркадия - Европа. Граничната полиция е предотвратила досега 34-35 хиляди влизания, така пази не само Отечеството, а и Европейския съюз, който даже не ни изказва служебна благодарност и не ни привика в Шанген, дори иска да ни върне обратно сирийски бежанци. Така че трябва да призовем Европа към по-голяма солидарност с тия (сиреч и с България), които охраняват външната граница на съюза, която е и синор с ислямския свят. И ако тази солидарност е само платоническа, ние сами ще носим кръста на очакваната бежанска вълна. Но детето трябва да изплаче, за да му дадат да суче, иначе казано - да потропаме в Брюксел на вратата с табелка "Убежище, миграция и интеграция". Ако Бойко Борисов не може да я намери в лабиринта на Европейската комисия, да повика за гид приятеля си Юнкер. Но не ни се ще, дори срещу пара, да ни предоставят "допълнителен капацитет" за приемане на бежанци, да ни превърнат в "буферна страна", в сиропиталище.
Няма да издребнявам до факта, че премиерът върна своя си шеф на Агенцията за бежанците Николай Казаков, срещу което кой знае защо (!) ревнаха неправителствените организации, но в интерес на обществото е да се вкара ред в настаняването на бежанците и да се съкрати срокът за определяне на статута им. Това няма да стане и без консенсус в обществото по бежанския проблем, който щем не щем трябва да разглеждаме като заплаха за националната сигурност. И пак се връщам на "оградата" на границата, дето една демокрация я бутна, а сега друга демокрация ще я изгражда. И все в името на свободата. Построените от сухопътните войски (умишлено повтарям това!) гранични съоръжения намалиха преминаването през този участък 7 пъти, което подсказва, че доизграждането на загражденията е наложително - дори за националната ни сигурност. Напук на външния министър Даниел Митов, който на своя глава обеща на турския си колега да събори оградата. Тоя не е с акъла си!
В последната седмица бяхме свидетели на недостойна препирня. Вътрешният министър поиска от военния си колега съдействие в охраната на границата и в спирането на бежанската вълна. Но армията отказва. Военният министър не можел да намери законно основание за участието на войската в такава полицейска дейност. Тържество на ведомственото мислене - всяка коза за своя крак. Ако такова важно нещо като охраната на границата във време на бежанска криза, която носи опасност за националната сигурност, не може да обедини управниците, какво друго може да го стори?
Началничката на двамата "спорещи" министри Меглена Кунева не можа да ги вкара в пътя. Бойко Борисов замаза работата по принципа "Тука има, тука няма!" Чашата преля с изявлението на главнокомандващия Росен Плевнелиев, и то баш на водосвета на бойните знамена на Богоявление. Там той започна да прокобява "какъв дипломатически скандал щял да стане, ако пазим границата със съюзната държава, каквато е Турция с войници, БТР-и и техника". Питам се, защо когато сухопътните войски издигаха оградата, турската страна не протестира? Още повече, че тя пази границата си с армия. Държавният глава се е загрижил бащински за татковината, тъй като България щяла да има "международни имиджови проблеми". За сетен път доказа, че вместо да "надгражда", по любимия му израз, той пак сее ако не раздори, то разнобой. Президентът се държи като дете: "Не пипайте тая играчка (армията!), тя си е моя".
Охраната на границата с Турция е сериозен въпрос от национално значение, който трябва в кратък срок да бъде решен и тия "детинщини" нищо не надграждат. А само разграждат...