Митове в българската енергетика

Доц. д-р инж. Станимир Калчевски*

През последните години разговорът за нашата енергетика добива все повече космополитен вид. Тематичният център се измества от професионалния и се заема от чисто политически субекти. Независимо от това се оформят някои митове за българската енергетика, които трябва да бъдат коментирани. Митове вече се утвърждават не само в българската история.

Митът за енергийната независимост

Вече около 60 години българската индустрия и енергетика внасят 60-70% от конвенционалните си горива предимно от Русия. Така беше преди десетилетия, така е днес, така ще бъде и след десетилетия. Това са предимно нефт, природен газ, твърди горива и др., като технологични суровини и органични горива. Очакваният ръст на брутния вътрешен продукт след кризата неминуемо ще доведе до ръст на този процент. Независима ли е България в енергийно отношение? Категорично НЕ! Ето защо прилаганата постановка в редица документи (закони, стратегии, концепции, програми и т.н.) за енергийна независимост е напълно неприемлива.
Енергийна сигурност и гарантираност на доставките на суровини и горива е по-коректната постановка. Диверсификацията на органичните горива в световен мащаб (термин, изискващ разнообразие и многовариантност на енергийните доставки) се появи през последните години като изискване на енергийната сигурност. Всички енергийни проекти днес (газопроводите "Южен поток" и "Набуко", разширението на АЕЦ "Козлодуй", строителството на АЕЦ "Белене", нефтопроводът "Бургас-Александруполис", хидровъзелът "Горна Арда" и др.) и бъдещите обекти, свързани с геополитическото разположение на нашата страна на Балканите, се диктуват само от изискването за сигурност и многовариантност на енергийните доставки. Това е и фундаментът на устойчивото развитие на нашия регион в енергийно отношение. Така че понятието "енергийна независимост" трябва да се използва по-сдържано. Сигурността и стабилността на българската енергетика на първо място са местните горива и енергийни ресурси, а това е комплексът "Марица-изток" (рудниците и централите). Той е и най-силният енергиен коз в ръцете на България относно националната ни сигурност. Днес темата за комплекса е изместена от темата за атомната енергетика, магистралните тръбопроводи, голямата хидроенергетика, възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност. Но комплексът си остава гръбнакът на българската енергетика. Ресурсът от местни горива - лигнитните въглища, рудниците и централите в "Марица-изток" са най-сигурната и реално съществуваща суровинна база в енергийно отношение у нас. Въпросът с Добруджанското антрацитно въглищно находище остава за следващите поколения.

Митът за атомната енергетика

В енергийните прогнози през 80-те години на миналия век (когато необходимостта от електроенергия се оценяваше да достигне около 100 000 KWh на човек и се предвиждаше делът на електропроизводството за сметка на АЕЦ-и да достигне 75% от цялото електропроизводство у нас до 2020 г.) се залагаше след АЕЦ "Козлодуй" да бъдат изградени АЕЦ "Белене" и АЕЦ "Шабла". Тогава у нас беше достигнат върхът на прахосничеството и консумацията на енергия във всички сфери на обществения живот. Вече 20 години пътят от планова към пазарна икономика е свързан със спада на консумация на електроенергия в резултат на настъпилите негативни промени в селското стопанство и индустрията. От 20 години АЕЦ "Белене" е в руини, а АЕЦ "Козлодуй" постепенно остана с два блока от 2000 MW, като другите 1600 MW станаха жертва на световни и нашенски политически игри и интереси. При създалата се международна ситуация поне още 10 години българската атомна енергетика ще си остане енергиен блян, а дотогава цената на АЕЦ "Белене" ще надмине 15 млрд. евро. Икономическата атрактивност на атомната ни енергетика ще се "размие" от новите атомни енергийни мощности, които ще ни заобиколят (Турция, нови енергийни мощности по р. Дунав и др.) Действителността днес в българската атомна енергетика се превръща в мит!

Митът за ВЕИ (възобновяемите енергийни източници)

Енергийният потенциал на ВЕИ в световен мащаб е огромен. Известно е, че те са ненадеждни енергийни източници, т.е. изградените инсталации за тяхното оползотворяване трябва да бъдат резервирани с конвенционални мощности, а това са допълнителни инвестиции, които у нас днес липсват. Цялото количество разполагаем технически потенциал на ВЕИ, от който може да се получи енергия в България, днес се оценява приблизително на 151,2х106 GWh. Към 2015 г. съгласно Националната дългосрочната програма за оползотворяване на ВЕИ трябва да се използват 17 617 GWh.
Днес се експлоатират около 60 000 м2 слънчеви колектори или ~(б.р. приблизително)25 MW при необходими съгласно програмата 85 000 м2 или 80 MW, a целите за 2015 г. остават практически недостижими.
Биомасата във всичките й форми на проява (в т.ч. биогазът и течните биогорива) тепърва ще се налагат в технолологично и финансово отношение.
Геотермалната енергия разполага с разкрит достъпен потенциал от 440 MW, от които днес използваме само ~100 MW, a процесът на оползотворяването на останалите количества през последното десетилетие е силно затруднен!
Потенциалът на малки, микро и мини ВЕЦ е оценен на ~240 MW, от които в момента експлоатираме малко над 25 MW. Отнасянето на произведената еленергия от големите ВЕЦ (обекти на хидроенергетиката) към ВЕИ не е коректно.
Само вятърната енергия със своите ~195 MW инсталирани мощности през миналата година е добър резултат, но остават за оползотворяване още хиляди.
Сметищният газ (Landfillgas) едва сега започва да се използва на ниво пилотен проект, фотоволтаиците в края на миналата година започнаха да се произвеждат в Силистра, водна енергия (приливи и отливи, мащабни морски течения, енергия на морски вълни) у нас не може да се използва. Водородната енергетика след ~40 години ще бъде актуална за нас.
Отрицателното въздействие на ВЕИ върху националната електропреносна мрежа, оскъпяването на еленергията от ВЕИ (компонентата "зелена енергия" в цената на еленергията), необходимите големи инвестиционни ресурси за оползотворяване на ВЕИ, силното изоставане в изпълнението на програмите за оползотворяването им (не само в условия на криза) и още много други превръщат темата за ВЕИ в един голям мит!

Митът за енергийната ефективност

През 1979 г. българското правителство с Постановление щ 23 създаде НПК "Промишлена енергетика" за реализиране на допълнителни икономии на енергия и горива, с което започна да се реализира политика на енергийна ефективност у нас. През 1990 г. бяха достигнати ~6% икономии в годишния горивно-енергиен баланс на държавата при тогавашната им огромна консумация. Днес повече от 10 години този процент не надвишава ~1,5%.
Програмите за енергийна ефективност не се изпълняват, а обновяването и изолацията на сградите с цел повишаване на енергийната ефективност доведе сградния фонд до неудачен "кич". Темповете на намаляване на крайната и първичната енергийна интензивност са незадоволителни и ще си останат значително по-големи (в пъти) от средните за ЕС, т.е. ние си оставаме най-големите разхитители на енергия в ЕС. Почти десет години Агенцията по енергийна ефективност си остана чисто ведомствена институция с неефективна дейност и неправилна структура!
Могат да бъдат посочени още много примери за лош енергиен мениджмънт, които ще разкрият енергийната ефективност като най-големия мит на българската енергетика!
Докато нашата енергетика не се избави от политиканстване и докато не се даде път на професионализма, нищо добро не я очаква. Затова са тези митове. Излизането й от митологизиране е първостепенна задача на следващите правителста.

Мини "Марица-Изток" са най-силният енергиен коз в ръцете
на България относно националната ни сигурност

Потенциалът на възобновяемите енергийни източници
в световен мащаб е факт, но за нас все още е мит

------------
* Авторът е народен представител в 37-ото и 38-ото НС. В 37-ото НС е председател на подкомисията по енергийна ефективност и ВЕИ. В момента е преподавател в Технически университет - София, Колеж по енергетика и електроника