09 Ноември 2024събота15:58 ч.

ВРЕМЕТО:

В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд. В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд.

АгроДУМА

ГМО соя в чинията с пържоли

99% от вноса в ЕС - около 14 млн. тона годишно, е от генномодифицирани зърна

/ брой: 14

автор:Екатерина Терзиева

visibility 5323

Европейският съюз всяка година внася около 14 милиона тона соя като източник на протеин за изхранване на говеда, прасета, пилета и за производство на мляко, а САЩ е доставчик номер едно. Обемът на вноса на американска соя в ЕС през втората половина на 2018 г. се е увеличил със 112%. Но по думите на дългогодишния директор на Опитната станция по соята в Павликени доц. д-р Георги Георгиев, между 70 и 90% от американската соя е генномодифицирана. 

На територията на ЕС има тотална забрана за отглеждане на ГМО, а през октомври 2015 г. Европейският парламент отхвърли с огромно мнозинство предложението на Еврокомисията държавите членки самостоятелно да могат да забраняват вноса и продажбата на своя територия на разрешените в ЕС ГМО храни и фуражи. Мотивите са, че това би било отстъпление от единния пазар и митническия съюз и противоречи на принципите за свободното движение на стоки. Така в рамките на Съюза повечето от разрешените модифицирани продукти са фуражи, използвани за изхранване на селскостопанските животни. Оттам ГМО отива в свинската пържола или телешкия стек в чинията. 

99% от това, което влиза в ЕС, е ГМО, но от генномодифицирани соеви зърна,  разрешени за употреба според европейските регламенти 1830 и 1829, коментира зооинж. Атанас Божков, председател на Съюза на производителите на комбинирани фуражи в България. „Според Закона за фуражите, всяка пратка със соев шрот има декларация за съответствие и анализ за ГМО. Имаме код на ГМО-то, който се отбелязва на етикета. Системата за етикетиране на храните на ЕС задължава компаниите да посочват дали фуражът, произвеждан от тях, съдържа ГМО. Изискването е в сила, когато съдържанието е най-малко 0,9% в комбинираните фуражи“, коментира зооинж. Божков. 

Крайният потребител обаче няма как да знае какво количество модифицирани организми има в чинията с месото, което консумира, в яйцата или млякото. „Голямата консумация на ГМО става чрез фуражите. Над половината от тях съдържат ГМО заради влаганата соя“, казва Ивайло Попов от неправителствената организация „За Земята“, която през 2017 г. представи доклад, базиран на данни от  Българската агенция за безопасност на храните.

„Не са правени последователни и сериозни проучвания за хранене с месо и продукти от ГМО, но според мен генетично модифицираната ДНК се разгражда от солната киселина в стомаха. Проблемът е, че без тези култури няма как да се справим с протеиновия глад, специално при храненето на животните. Мисли се за алтернативни източници на протеин, но засега не е намерено устойчиво решение“, коментира зооинж. Атанас Божков. 

По данни на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство при Института по аграрна икономика към БАН, ЕС отделя едва 3-4% от обработваемата площ за протеинови култури. „Европейският съюз страда от сериозен недостиг на растителни протеини поради потребностите на животновъдния сектор, който зависи от внос на фуражи от трети държави“, се посочва в резолюция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. 

Но докато Брюксел говори за стратегия за развитие на протеиновите култури и най-вече на соята с цел намаляване на зависимостта от американския внос, европейските политики по соята вървят в американска посока. Европа да внесе незабавно "големи количества соя" и да стане "масивен купувач" на американски втечнен газ бе цената, на която в края на юли 2018 г. ЕК изтъргува ниските мита със САЩ. Договорката бе направена след среща в Белия дом между американския президент Доналд Тръмп и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Така страните на Стария континент отвориха пазара си за над 300 000 т безмитен внос на американска соя, основно генномодифицирана. Този месец ЕК отчете, че обемът на вноса на американска соя в Европейския съюз през втората половина на 2018 г. се е увеличил със 112%. Така вносът на соя от САЩ към ЕС вече има общ дял от 75% през втората половина на годината – близо два пъти повече от 2017 г. Това означава, че американските производители на соя са продали близо 1/3 от общата си продукция в Европа и че САЩ е доставчик номер едно на соя в ЕС. 

Търсенето на немодифицирана соя е високо, поради което има необходимост да се стимулира местното производство, коментира директорът на Опитната станция по соята в Павликени доц. Росица Тодорова. 

България е била първа по добиви в света 

Златните времена за производство на соя в България са били в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век – близо 1 млн. декара при общо производство 100-120 хил. тона. Най-висок среден добив е получен през 1975 г. - 225 кг/дка, с който България заема първо място в света и изпреварва водещите световни производители - САЩ, Бразилия и Аржентина, разказват от Опитната станция по соята в Павликени.

Развитието на соята в България е имало голям подем от 1934 до 1940 г. ( 700 000 дка) и от 1975 г. до 1985 г. (над 900 000 дка). В годините след приемането ни в ЕС регистрираният добив се свива до 6000-8000 тона от около 10 000 дка годишно.

Благодарение на разписаните зелени плащания за соя в настоящия програмен период и схемата за обвързана подкрепа за протеинови култури, много български стопани залагат на соята.  И ако през 2014 г. засетите площи са 3290 декара, на следващата година те достигат 362 390 декара. Причината за този бум, според експертите, е доброто подпомагане по линия на допълнителните зелени плащания, които за 2015 г. са около 500 млн. лв., както и по т.нар. обвързана подкрепа, тъй като соята е протеинова култура и обогатява почвата с азот. Допълнителен бонус е, че носи и доходи след продажба на реколтата. 

Българските производители имат огромен шанс да увеличат производството на соя - разликата в борсовата цена на ГМО и немодифицираната соя е около 40 - 50 долара на тон, а това на фона на гарантираните пазари в Германия, Австрия и Швейцария дава и ценово предимство на българските производители. Мнозина от тях намират пазари в Румъния, където предават продукцията си за производство на соев шрот за фуражи в свиневъдството и птицевъдството, както и за човешки храни. Фуражният завод в Павликени също започва изкупуване на българска соя. Но през 2016 г. много български производители на соя се отказват от нея - мнозина са получили ниски добиви от 117 кг/дка в предходната година и се ориентират към грах и нахут. Някои стопани заложиха  на чужди сортове соя, които се оказаха неподходящи за нашите почвено-климатични условия, посочва директорът на Опитната станция по соята в Павликени доц. Росица Тодорова. Така площите на соята през 2016 г. намаляват до около 150 хил. дка, а през 2017 г. до 120 хил. дка. Причините за ниската производителност са комплексни - от една страна, разбитата структура на поливното земеделие, тъй като соята, подобно на царевицата, е силно влаголюбива култура, от друга, са грешките, допускани в отглеждането - подготовката на площите, сроковете за засяване, прибиране, напояване. Не на последно място е липсата на мощности за преработка на соя у нас. Изкупната цена, предлагана от няколко предприятия в Северна България, не мотивира производителите, макар тя да е релевантна на борсовата цена на американската соя.

Междувременно държавата намалява ставката за подпомагане на протеиновите култури и от 28,51 лв./дка за Кампания 2015 г., тя пада до 15,75 лв./дка. Така през 2017 г. площите със соя намаляват над два пъти до 119 460 дка. Дефицитът на соя налага внос на соев шрот за над 20 милиона долара. „От 1,2 млн. легално производство на фуражи в България, влаганият соев шрот е 20%, или 200 - 300 000 т“, казва зооинж. Атанас Божков,  председател на Съюза на производителите на комбинирани фуражи в България. Недостигът налага внос от други страни, а по думите на доц. Георгиев от Опитната станция по соята в Павликени, ако производителността в страната ни нарасне, ще можем не само да задоволяваме нуждите си, но и да изнасяме за близки държави. 

Производството на соя в България има своите силни предпоставки - благоприятните райони за отглеждане на културата са около 2 млн. дка, далеч над потребностите на пазара ни. Районите за царевица са подходящи и за соя, пояснява доц. д-р Георги Георгиев. Той изтъква предимствата на българските сортове павликени-121, даниела-97, мира-96 и сребрина, за които Опитната станция осигурява достатъчно количество семена. 

2018 г. се оказва с отлични условия за производство на соя - засушаване и след това обилни валежи през юни и юли. И макар площите да се стопяват до 24 860 дка, добивът е много висок - 210 кг/дка, което е със 17% повече от 2017 г. „Отделни производители ожънаха по 320-380 кг/дка - по-високи добиви, отколкото при маслодайния слънчоглед“, коментира доц. Росица Тодорова. „Отглеждаме соя от 25 г. и никога не сме спирали – има ниска себестойност и е много подходящ предшественик в сеитбооборота“, казва Владислав Горанов от ЕТ "ПРИС-Борислав Горанов" в Кнежа. Според него „България може сама да произвежда необходимата соя и без проблем да задоволява нуждите на своето животновъдство“. 

Пропадна участието ни в инициативата "Дунавска соя"

Със своите качествени сортове соя, които имат висок добивен потенциал и са адаптирани към местния климат и почви, през 2013 г. България се включи в инициативата "Дунавска соя". Проектът започна преди 7 г. по инициатива на Австрийската соева асоциация и Дунавската соева асоциация. Целта бе подобряване на европейското снабдяване с протеин в рамките на цялостна стратегия, базирана на вътрешни ресурси. България стана една от 17-те страни от широкия Дунавски регион, участващи в проекта, базиран във Виена. Няколко години по-късно участието й пропадна. „Не платихме за членство в асоциацията. Фирма от Кнежа повече от година правеше демонстративни опити, но се отказаха, това изисква много усилия“, каза доц. Росица Тодорова от Опитната станция в Павликени. Изискванията са непостижими за българските производители, има тежки условия за сертифициране, допълни колегата й доц. Георги Георгиев.

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 1746

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 1742

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 1100

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 1599

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 1744

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 1725

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 1767

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 1752

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 1489

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 1560

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 1589

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 1442

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ