Борисов: код "червено"

Месецът, който изтича утре, не мина добре. Дано това не е лоша поличба за самата година, щото и без това няма на какво да се радваме. Ако си мислите за снеговете, не е това. Снегът е божа работа, както обича да казва баба ми, пък и време е от време на време и тук да превалява хубав сняг. Все пак чакаме нещичко от тази земя, то иначе откъде.
Притеснително е, че в общественото пространство почна пак много да се говори за министъра на вътрешните работи. Което направо си е обезпокоително! И то се говори все по неговите вътрешни работи, които по някаква ирония на съдбата се падат вътрешни работи и на народа на Република България. Не знам защо, но именно през първия месец на годината най-много се говореше за убийства и други престъпления, а народецът имаше усещането, че всичките зли духове са излезнали на мегдана и играят зловещите си хора. В същото време всичките опазващи сили сякаш се бяха наврели в някоя квартална кръчма и пиеха чай с коняк или каквото там друго пият. Обстановката стигна до код "червено", а ако не вярвате, питайте защо онзи там главен секретар на МВР, Калин Георгиев, хукна да си развява заплашително оставката. Значи нещо беше се пропукало. Пък ниско подстриганият Цветан Цветанов ходеше от телевизия в телевизия и говореше, без да слуша журналистите какво го питат. Което си му е навик между другото...
В обществения ни дом изведнъж се изсипаха рояк жертви, убийци и малтретиращи полицаи. И сякаш никой от тях не си беше на мястото. Като в абсурден филм следваха нелепи ситуации, а полицията вършеше грешка след грешка, сякаш в българските полицейски участъци служеха кийстоунските полицаи - онези смешници от немите филми, които само падаха и ставаха, докато преследваха някой опърпан сиромах. Само дето сиромахът не беше опърпан, а обикновено ставаше дума за хора, извършили тежки криминални престъпления. Или за нещастници, които се опитваха да измамят съдбата и да напазаруват без купони в една система, където и майчиното мляко се продаваше с купони, раздавани от партийните централи. И беше тъжно, че чак страшно...
На едно място бият деца, на друго оставят заподозрения да се самоубие, на трето храбро бият за пет кутии цигари. В същото време по цялата страна стават убийства на деца или стари хора. По тази причина сигурно Калин Георгиев искаше да подаде оставка, но, както научаваме, самият Бойко Борисов, министър-председател в същата тази печална страна, го спрял. Сигурно му е взел пищова от ръката - "Сакън!", за да не би главният секретар на МВР да посегне на честа и живота си, че после какво!? Ми нищо, какво! Първо, Георгиев нямаше да посегне на скъпоценния си живот, щото така ще опропасти душевния мир на самата власт, второ, Бойко Борисов няма да позволи, щото, дето се вика, тая опера я решава самият Бойко. Всъщност тук не става дума за германска опера, а по-скоро за австро-унгарска оперета. С канкан и прочие мурафети от времето на Франц Лехар. А самият Борисов е диригент и изпълнител на главните арии. Така е по либрето.
И понеже, както казва моят приятел поетът Валери Станков, животът е кратък, а дълга е Главната улица, ще трябва да се наредим по тротоарите на тази Главна улица и да гледаме кой от двамата, Борисов или Цветанов, ще си подаде оставката след този изкючителен цирков номер, който ни разиграха от правителството на ГЕРБ в първия месец на Новата година. Защото някой трябва все пак да отговаря защо изстрелите на убийците и самоубийците заглушиха празничните салюти от още светлото новогодишно тържество. Съветвам господин Борисов да жертва този Цветанов, защото освен че е омръзнал на всички с гимнастическите си умопостроения, съвсем в реда на нещата е вътрешният министър да си отиде на втората година, както го направиха всички министър-председатели досега. Иначе правителството няма да докара до края на мандата. Това сочи практиката от времето, когато ни връхлетя демокрацията. Иначе премиер-министърът рискува народецът, както си седи на тротоарите на Главната улица, да вземе да скокне и... не се знае какво ще стане. Щото, както казваше един виден народопсихолог за нравите на българския народ: "Следват те, следват те, пък като те погнат!"
За последното имаме вече код "червено"...