Благородното око на поета Христо Милчев
/ брой: 132
"Уголемена моя сянко" е последното стихотворение в тъничката на пръв поглед стихосбирка на поета Христо Милчев, но обемна и с отдалечени за поетичното око пространства. Този тих благородник, който и на мравката прави път, гледа на света с удивление, прехласнат от пейзажите на далечините, на космическите дълбочини, пронизан от мечовете на светлините, превръщащ се сам в светлина.
Едно време големият български поет Никола Фурнаджиев даваше за пример един поет от провинцията, на когото той пуснал стихосбирката в "Български писател" само заради едно безспорно стихотворение в книгата. Имам чувството, че за моя гост на "Старинният файтон" може да се каже така, посочвайки стихотворението "Уголемена моя сянко", дало заглавието си и на стихосбирката. Ето го:
Тази вечер стигна ти тръстиките и езерото,
уголемена моя сянко.
Как тихо съществуваш, тъмно очертание си ти
простряна по земята.
Като че ли търсиш нещо, но забравено отдавна.
Край теб езерото спряло, неподвижно
с лодките си също спрели, неподвижни на
брега,
за да спреш и ти самата, после се раздвижваш
пак.
Ти никога не забелязваш фигурата,
от която водиш своето начало,
макар и да повтаряш нейното движение.
Като дух си, неспокойна всеки път.
Моя сянка уголемена,
оживяла в тъмнината.
Браво, Христо... Сядай на капрата отново.
------------
Книгата ще бъде представена на 15 юни от 18 ч. в "Старинният файтон". Слово на Йонко Бонов. Рецитал.