11 септември

11 септември 2001 г. Деветнадесет терористи, оръдия на "Ал-Кайда", сринаха кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк, удариха Пентагона и избиха над 3000 души. Избиха невинни. Обладани от своята ненавист, фанатизъм и повик за мъст. От варварство. За този ден всички знаем. Помним и ни напомнят.
11 септември 1973 г. С активната помощ на ЦРУ генерал Пиночет извърши военен преврат в Чили и дръпна спусъка на масовите убийства. Под неговата диктатура бяха избити около 3000 инакомислещи. Варварски. За този 11 септември по-малко си спомняме, а и почти не ни напомнят.
Нямаме спомен за деня, в който през 1999 г. стотици невинни сръбски граждани бяха бомбардирани от НАТО. Операцията се казваше "Благородна наковалня".
Не можем да посочим и дата, на която да се помолим за душите на невинните иракчани, либийци, афганистанци и сирийци, погинали от варварството на друга ненавист, фанатизъм, повик за мъст и хладни сметки на тези, които издават заповедите.
Като няма такава траурна дата, на която да бъде проклето варварството, нека тя бъде 11 септември.
Вчера много хора по света склониха глави и пророниха сълзи. Всеки със своите спомени и образи.
Образът в моята памет е за едно мъртво сръбско дете, гушнало плюшеното си мече. Намерили го в банята след "Благородната наковалня". И не знам защо се сетих за онова ястребинче, което пред дулото на пистолета проронило: "Чичко, аз вече ще слушам".