Едно предсказано фиаско

Проф. д-р Виден ГЕОРГИЕВ
член на Движение за развитие и защита на науката и висшето образование

Законът за развитие на академичния състав (ЗРАС) бе обнародван в ДВ, бр.38, на 21 май 2010 г. Безпрецедентно за законодателната практика, още преди да е изсъхнало мастилото на обнародването му, на 6 юли 2010 г. МС по доклад на просветния министър Сергей Игнатов одобрява проект на закон за изменение на току-що влезлия в сила ЗРАС. Буди тревога фактът, че всичко това става след безкритичното и формално отхвърляне от НС на наложеното от президента вето върху закона и преди да се изчака решението на Конституционния съд. Последният, както е известно, с решение номер 11 от 5 октомври 2010 г. постанови 16 текста от ЗРАС за противоконституционни. Необяснимо е бързането и припряността на  министъра както при приемане на основния закон, така и на този нов законопроект. Историите се повтарят, множат се слабостите, недомислиците и абсурдите на тези законотворения. Този подход не може да не безпокои научната общественост, тъй като той има много неблагоприятни последици върху развитието на научния потенциал и науката в страната.
Доказателство за много слабости в закона е почти автоматично последвалият го законопроект за неговото изменение. В мотивите към него вносителят се позовава на параграф 15 от ЗРАС, предвиждащ промени в 12 други закони. Но освен тях в законопроекта се предлагат много изменения в новоприетия закон, което е израз на

невисокото му качество и прибързан подход

на вносителя.
Въпреки многото критични бележки към ЗРАС той бе приет от НС. Оттук нататък следват последиците от неговото приложение. Лошото е, че много от слабостите на закона имат принципен характер. Те крият потенциална опасност от създаване на обърканост в атестационната система, спъваща развитието на научния потенциал. Това ни даде основание в една публикация, направена преди приемането на закона, да прогнозираме, че в близките 1-2 години ще се наложат много "кърпежи" в законовите текстове и в края на краищата ще доведат до неговата отмяна. Оказа се, че тези прогнози започват да се сбъдват, и то много по-бързо, отколкото предполагахме.
Нещо повече, постановените от КС толкова много основни за закона текстове, противоречащи на Конституцията, правят ремонтите на ЗРАС  нецелесъобразни и невъзможни. Защото те се отнасят до принципни постановки, засягащи философията на закона, която според КС е концептуално незавършена. Тя регламентира една децентрализирана, едностепенна и крайно либерална система за присъждане на научни степени и академични длъжности. Система, която при сегашното състояние на висшето образование и науката не е полезна за развитието на научния потенциал.
Тя не е нещо ново за научната общност. По този повод и поради убеждението ни, че ЗРАСРБ няма да е последен, трябва да напомним декларацията на БАН, СУ, СУБ, ФУНИС и Движението за развитие и защита на науката и висшето образование от 2005 г. В нея се декларира несъгласие с приемането от 39-ото НС на 3 законопроекта, в които се предлагаше подобна система за атестиране на учени. В крайна сметка те бяха снети от НС преди второто им четене. В същата декларация се посочват и основните изисквания, на които трябва да отговаря бъдещата атестационна институция, а именно: тя да не бъде назначаем, а

избираем, деполитизиран орган

(отделен от изпълнителната власт). Последният да се изгради на държавно-обществен принцип с двустепенна система за атестиране на учените. В нея се препоръчва бъдещият закон да е съобразен с настъпилите неблагоприятни промени в науката и образованието у нас след 1989 г., да е в синхрон с тенденциите за развитие на научния потенциал в страните от ЕС и с високите изисквания на световната наука. Ако авторът на ЗРАС не  робуваше на погрешното схващане, че "всичко започва от него", можеше да използва успешно тези препоръки в своя проектозакон. За жалост регламентираната от новия закон атестационна институция не отговаря на тези изисквания. Тогава логично възниква въпросът: щом подписалите  декларатори, представляващи научни организации, които включват основната част от научния потенциал на страната, не възприемат принципите на този закон, тогава за кого е писан той и кого трябва да обслужва?
Твърдението на министър Игнатов, изказано пред академичната общност на БАН, че 20 години учените не могли да напишат новия Закон за научните степени и научните звания и сега ще трябва да приемат написания от него, е невярно. Изхождайки от принципите на декларацията и от дългогодишни проучвания на атестационния процес у нас и в страните от ЕС, Движението за развитие и защита на науката и висшето образование предостави преди 5 години на вниманието на МОМН концепция и законопроект за нов закон за научните степени и звания. Получихме от тогавашното министерство положителен отзив за идеите и принципите, заложени в тях.
Така или иначе, и досега нямаме съвременен закон. Защо се стигна дотук? Главните причини за това са две: силно политизиране на въпросите, свързани с атестационния процес, и стремеж към

прокарване в закона на лобистки интереси

от страна на различни категории учени и депутати. Авторът на такъв закон задължително трябва да изхожда преди всичко от интересите на науката, а не на тези, които я правят. При обсъждането на ЗРАС, както и на предишни законопроекти от този характер, въпросите, върху които се спори в научната общност, могат да се групират в 3 основни направления: 1. Класация на научните звания; 2. Ефективност на атестиращия орган и 3. Деполитизация на атестационната система. Тяхното решение по един или друг начин определя и характера на атестационната система.
Изхождайки от тези съображения, изпратихме до МОМН наша публикация, в която предложихме нов подход, предхождащ окончателното изработване на проекта за новия закон, а именно: предварително мнистерството да организира 3 последователни научни форума с най широко представителство на научната общност. На тях да се обсъдят поотделно различни дискусионни предложения, групирани в горните три направления. След постигне на добър консенсус по тях да се сглоби общият законопроект. Вместо това министърът предложи набързо написан проект с много "разтърсващи" (според лексикона му) слабости и недостатъци по въпросите и в трите направления.
Така например за разлика от общоприетата у нас и в страните от ЕС класация на научните звания в ЗРАС се предлага класация на академичните длъжности. Те не отговарят на принципа, свързан с професионалните характеристики на работещите в системата. Това ще разпали стари спорове между учените у нас. Предложената класация не е в унисон с желаната комуникативност между наши учени и тези от страните на ЕС. Тя е израз на необосновано подценяване на досегашните научни звания. От решенията на КС се вижда, че тази измислена класация създава казуси с противоконституционен характер, засягащи личния статус и правата на учените - при пенсиониране, с прекратяване на трудовия договор академичните длъжности "доцент" и "професор" автоматично отпадат, превръщайки носителите им в

"господин или госпожа никой"

Възниква въпросът: кому е нужно да се премахват стимулите за развитие на учените? Всичко това може би нямаше да се случи, ако авторът на ЗРАС се бе запознал с материалите на Научната конференция на БАН (2006), посветена на оценката в науката.
Слабостите в ЗРАС по въпросите от втората група, свързани с ефективността на предложената в него едностепенна, децентрализирана система за атестиране, са най-много и най-оспорвани и от гледна точка на КС. Те пораждат много противоконституционни казуси, а КС се произнесе, че не е намерен нужният баланс между държавата и нейните функции и автономията на висшите училища. Заедно с това предлаганата в ЗРАС система за атестиране не съответства на неблагоприятните промени във висшето образование и науката, настъпили след 1989 г. Тя не гарантира висока взискателност и качествен контрол при провеждане на атестационния процес. За това способства липсата на единни държавни критерии, вторичен контрол и външна оценка при атестирането. Всичко това ще доведе до подценяване на научните звания (длъжности) и степени и до тяхната инфлация. Отсъствието на собствени контролни органи в системата за атестиране ще способства за нейното бюрократизиране и корумпиране. Наложилото се в случая делегиране на права на МОМН и НАОА на вузовете и научните организации, които са прерогатив на законодателната власт, според решението на КС е противоконституционно.
Що се отнася до третата група въпроси, свързани с деполитизацията на атестационната институция чрез отделянето й от изпълнителната власт и деполитизиране, тях отправяме към един бъдещ закон. Вярваме, че той ще осигури висока степен на обективност при атестирането и решително ще ограничи извращенията и корупцията.
Както се вижда от изложеното дотук, и с новия ЗРАС не се стигна до създаване на консенсусен и добър закон за присъждане на научни степени и звания. Решението на КС задължава НС да постанови как да се уредят обществените взаимоотношения с оглед пртивоконституционните разпоредби, съдържащи се в закона, в това число и разработването на нов закон. По наше дълбоко убеждение обявените от КС противоконституционни текстове, обхващащи почти половината от съставите на закона, говорят за лошото му качество и непригодност. При това те засягат основни принципи, формиращи философията на закона, доколкото изобщо може да се говори за такава. Последната, според КС, концептуално е незавършена и не е добре аргументирана и защитена в мотивите на закона.
Всичко това ни убеждава, че е нужна своевременна отмяна на ЗРАС. В противен случай изказаните по-горе прогнози ще се сбъднат. Неблагополучията в атестационната система ще се задълбочават и могат да доведат до срив на атестационния процес с всички отрицателни последствия за развитието на научния потенциал и науката. Освен това обявеният в мотивите рамков характер на ЗРАС ще повлече много промени в редица други закони и разпоредби, освен дванадесетте, включени в предложения законопроект за изменение на ЗРАС. Това пък неминуемо ще доведе до непредсказуеми усложнения в правораздавателната система.