Англия воюва с фашизма у нас още от 1940 г.

Съпротивата срещу българския фашизъм от 1941 до 1944 г. била дело само на комунисти шумкари и на криминални престъпници - напоследък често се чуват подобни "проникновения". Изцяло се забравя участието на земеделците, анархистите, социалдемократите, представителите на нефашистките буржоазни партии. А наистина пълно мълчание цари около битката с българския фашизъм на Англия и САЩ. Тази битка започва, преди още първият български партизанин Иван Козарев да хване хайдушките пътеки в Пирин планина - нещо, премълчавано и преди 1989 г. Тя се изразява преди всичко в диверсионни акции и разузнавателна дейност. Много от бойците на тихия фронт от страна на Англия - повечето от тях български граждани, ръководени от британски офицери, са разкрити от българското контраразузнаване и от Гестапо; някои са осъдени на смърт и екзекутирани. Тази ярост ми е необяснима - да, според тогавашните закони те са подсъдни, но защо е трябвало да ги избиват с жестокости. Нека не забравяме и трагичната участ на майор Мостин Дейвис и групата му, на Ник Марвин (Монро), на Джон Уолкър, на майор Франк Томпсън, когото нашите фашисти отказват да третират като военнопленник, макар ние самите да сме обявили война на Англия. На 10 юни 1944 г. е разстрелян в местността Калето край с. Литаково заедно с партизанина Лазар Атанасов и ятака Христо Гурбов. И това се случва само три месеца преди септември 1944 г.! Според някои твърдения и неговата глава е отрязана и изложена на поругание.

Нека сега, когато отбелязваме 75-годишнината от Девети септември 1944 г., да сведем глави и да сложим цветя и на техните гробове и паметници.

Немалко са и осъдените на смърт за дейност в полза на Съветския съюз, при това повече от тях са съветски граждани, макар да са българи по рождение. И мисъл не им минава през акъла на нашите висши управници тогава, че може да ги връхлети възмездие. А Великобритания, САЩ и СССР - трите велики сили, победителки във Втората световна война, ги предупреждават за това от няколко години. 

Днес ви предлагаме редове от малко известно, но изключително научно изследване на историците Аврора Котева и Николай Котев, както и от това на легендарния през петдесетте години шеф на външното ни разузнаване Господин Гочев. Авторите по категоричен начин разкриват, че в битката срещу фашизма и нацизма участниците в нашата съпротива са били рамо до рамо с представители не само на Съветския съюз, но и на Англия и САЩ.

И нещо, което е доста необяснимо и днес. Шефът на отделение "Б" на Държавна сигурност - българското контраразузнаване, Андрей Праматаров, роден през  1901 г. в Стара Загора, нанесъл десетки смъртоносни удари на английското разузнаване в България, и не само на него, разкрил и изпратил на смърт много чужди разузнавачи, умира чак през 1963 г. в София. Защо ли? Отговорът е брутално прост - той сътрудничи всеотдайно на новата власт и дори учи социалистическите Джеймсбондовци на занаята. 

Из изследването "Британското разузнаване в България 1939-1945", Аврора Котева, Николай Котев, Военно издателство, 2003 г.

...В края на 1940 г. българското военно разузнаване постига определени успехи в борбата си с англичаните. То успява да разкрие и неутрализира в зародиш част от замислите на британския пресаташе Норман Джеймс Дейвис, като внедрява в Службата за пропаганда и информация свой сътрудник - младия журналист Юлий Генов, който е препоръчан на Норман Дейвис от чиновничката в Английската легация Елен Оксли, която е много близка с българския журналист, без да подозира, че той работи за РО (военното контраразузнаване).

...На 21 февруари 1941 г. Норман Дейвис се среща в дома си с Юлий Генов, на когото предава 150 000 лева за развитието на пропагандните усилия в полза на Великобритания в страната... В хода на срещата Юлий Генов успява да се добере до една наистина любопитна информация - случая с катастрофата на товарния влак на гара Калотина, станала на 11 февруари 1941 г., при която са убити седем души. Пресата от това време доста подробно се спира на разследването, извършено от специално създадена анкетна комисия за този инцидент. Заключението е "никакви данни или съмнения за някаква умишленост от външни лица не са открити". В действителност след предложението на Юлий Генов да подготви саботажи в страната Норман Дейвис го информира, че "саботажът при гара Калотина е тяхна работа и че за подобни работи те разполагали с доста и по-способни хора"...

На 3 март 1941 г. дипломатическите отношения между двете държави са прекъснати. Започва изтеглянето на личния състав на Английската легация  и британските поданици от страната. Изтеглянето не минава без инциденти. На 11 март европейската общественост е потресена от факта за бомбена експлозия, станала в истанбулския хотел "Пера палас", в който дипломатическите служители отсядат непосредствено след пристигането си от София. Експлозията се дължи на поставена мина със закъснител в един от куфарите, с които се превозвал дипломатическият багаж на легацията. Убити са шест души, а други шестнадесет са ранени. Обвиненията са взаимни - англичаните са категорични, че това е дело на германските или на българските специални служби, докато представители на българското правителство отричат това и прехвърлят вината върху англичаните. Не трябва да се забравя, че в края на февруари 1941 г. българската полиция разкрива няколко случая на снабдяване на оръжие и експлозиви от служители от английската легация за подготвяната от Г.М. Димитров въоръжена съпротива в България... Чие дело е атентатът срещу дипломатическия персонал на Английската легация в София? Историята все още не може да даде точен отговор на този въпрос, но съществуват косвени свидетелства, че то е дело преди всичко на германската разузнавателна служба, по-специално на нейното подразделение в България, което е под ръководството на д-р Делиус. За участието в атентата на някой си Асен Савов, сътрудник от службата на д-р Делиус, споменава и Господин Гочев в книгата си "Бюро д-р Делиус". В потвърждение на това тук привеждаме съдържанието на три неизвестни до днес документа, (предлагаме ви по-долу два от тях - б.а.) в които се споменава името на Асен Савов, който и по негови собствени думи е участвал в подготовката на атентата срещу британските дипломати... 

С това рубиконът е преминат...

...Английската разузнавателна служба, както и навсякъде другаде по света притежава относително силни позиции в дипломатическото представителство на Великобритания в София. Освен многочисления апарат на военния аташе, ръководен от подполковник Александър Рос, в английската легация функционира и представителство на Сикрет интелиджънс сървиз, прикрито под фирмата на Служба за паспортен контрол..., която се оглавява от опитния разузнавач Едуард Смит Рос и неговия помощник Вадим Павлович Гриневич... Първите удари срещу английската резидентура в страната нанасят контраразузнавателните органи на полицията и армията в края на февруари 1941 г. След продължителна и упорита дейност на голям екип от сътрудници ръководителят на отделение "Б" Андрей Праматаров успява да получи съответните доказателства и да установи факти, които по безспорен начин доказват противодържавната дейност на определен кръг лица - повечето са бивши офицери от царската руска армия, натурализирани в България. Преценявайки, че е настъпил отдавна подготвяният момент за нанасянето на удари, които целят "ослепяването" на противника, отдел "Държавна сигурност" при Дирекция на полицията пристъпва към задържането на набелязаните лица и към пълното разкриване на отделни звена от организираната разузнавателна мрежа на Сикрет интелиджънс сървис, изградена (съдейки по всичко в страната) още от края на 20-те и началото на 30-те години...

В заседание на 15 юли 1941 г. Софийският областен военен съд с присъда щ 69 признава за виновни и осъжда на смърт чрез обесване по силата на член 112 от наказателния закон четиримата обвиняеми Георги (Юрий) К. Плотницки, Сергей Ст. Осиюк, Едуард М. Соколовски и Михаил Д. Скобликов за извършената от тях престъпна дейност - шпионаж в полза на Сикрет интелиджънс сървис.

След като касационните жалба на обвиняемите са отклонени, рано сутринта на 13 август 1941 г. присъдата им е приведена в изпълнение.

В България Английската легация предприема интензивна кампания за пропагандиране на британските успехи при воденето на бойните действия със силите на Оста... Според едно донесение на внедрения в Английската легация български контраразузнавач от отделение "Б" с псевдоним РН 10 през декември 1940 г. подобни бюлетини, например поверителни бюлетини щ 9 и 10, които засягат събитията в Румъния, получават (на домашните си адреси - б.а.) следните лица: Стойчо Мошанов, Петко Стайнов, Цвятко Бобошевски, Никола Петков, Димо Казасов, Стоян Нейков, Петър Нейков, Никола Мушанов.

...Георги Иванов Вълков (баща на някогашния външен министър Виктор Вълков и известната журналистка Ивайла Вълкова - б.а.) е роден на 28 октомври 1897 г. във Велико Търново.

Той е един от най-близките сподвижници на д-р Г. М. Димитров и БЗНС "Ал. Стамболийски". От 1928 г. е директор на в. "Пладне"... Началото на Втората световна война заварва Георги Вълков с изградена гражданска позиция. Борещ се против провежданата правителствена политика на сближение с Третия райх, той решава да подпомогне действията на демократичните сили, като се свърже с представителите на тайните служби на Великобритания и Югославия. До интернирането му на 22 февруари 1941 г. успява да създаде разузнавателна група, която подпомага с разнообразна по характер поверителна информация представителите на двете разузнавателни служби. Така например Георги Вълков успява да подготви и предаде подробни сведения за структурата на българските ВВС, местоположението на летищата, приблизителното количество на наличните самолети, включително и някои тактико-технически характеристики на бомбардировача "Дорние" и изтребителя "Месершмит" (Ме-109), на кадровите разузнавачи и служители на Английската и Югославската легация в София. Георги Вълков още от началото на 1940 г. предава сведения за всички германски граждани, отседнали в реномирания софийски хотел "България" (кои офицери, кои цивилни)... От 5 октомври 1941 г. започва да подава разузнавателна информация почти ежедневно. На 3 ноември органите на РО ЩВ в съвместна операция с германската разузнавателна служба арестуват Георги Вълков и неговите сътрудници... Поради неопровержимите доказателства за извършен шпионаж и тримата задържани - Георги Вълков, Емил Стратев и Васил Вълков (брат на земеделския водач), са осъдени на смърт от военния съд, като първите двама са обесени на 10 април 1942 г. в Софийския затвор.

"Д-р  №241/41 г., София, 8 май 1941 г.

Уважаеми господин полковник! (началника на РО полковник Ничо Георгиев - бел. авторите)

На 5 май 1941 година българският поданик Асен Савов, живущ ул. "Момина скала" щ 9, е бил арестуван от българската полицейска власт в Египетската легация под предлог грабеж на пари.

Савов работеше за едно от нашите отделения и ни е известен като сътрудник. Той е работил много успешно и усърдно.

Моля най-належащо щото Савов да бъде освободен от полицията и поставен на разположение на 2-то бюро (РО - 2 - бел. авторите), за да може да му се доставят свързани със службата ни  въпроси.

Случаят е с особена важност в интереса на германската държавна защита. 

С поздрав. Ваш предан Delius" 

"Относно: Д-р № 357/42 от 26.1.1942 г.

10 февруари 1942 г.

1. На 23. 1. 1942 година се явил в германската легация на "Патриарх Евтимий" 2 господин Дамянов от Дирекцията по печата при българското министерство на външните работи и питал за един господин на име Бюрман.

Г-н Дамянов съобщил, че някой си Савов е бил при него и му казал, че той - последният, бил направил много нещо за германците. Така например той влязъл няколко пъти насила в Английската легация в София и освен това бил организирал и случката в "Пера палас". Господин Бюрман тогава от благодарност за тези услуги бил дал на Савов плик с пари и един пистолет..."

Из документалната книга на Господин Гочев "Бюро д-р Делиус", изд. "Народна култура", 1969 г.

На 5 март 1941 г. царското правителство под натиска на Хитлер скъса дипломатическите си отношения с Англия. Пет дена след това пълномощният министър Рендел и служителите му отидоха на гара Подуяне, където за тях беше композиран специален влак.

Двама от секретарите, като заеха купето си, видяха вътре два куфара, но в бързината и суматохата не им обърнаха внимание. Целият влак беше пълен с куфари, трудно беше сега да разпитват за собствениците и това те сториха по пътя. Вече на турска територия, секретарите отвориха единия куфар. В него намериха плътно прикрепени за стената му две батерии, пуловер и бельо. Във втория куфар също намериха батерии. Решиха, че куфарите служат за радиопредаване. Марката на батериите беше германска, а на една от ризите имаше етикет "М. Костурков". Запазиха куфарите да ги изследват в Цариград.

При пристигането там голяма част от служителите на легацията се настаниха в хотел "Пера палас". Вече разопаковаха багажа си, когато в злополучните куфари избухна адска машина, причини големи разрушения и уби една от секретарките и един офицер. 

Цялата световна преса тогава писа за този атентат, който беше организиран от Делиус и извършен от човек на Праматаров - някой си Савов.

Всъщност описаният атентат е само дял от провокациите и шантажите на Делиус, които целяха да уронят престижа на държавата и да влошат докрай отношенията й със СССР, САЩ и Англия...

1001

1002

Според информационния сайт на МО има данни, че Андрей Праматаров е успял да предаде на Абвера секретни документи от английското посолство.  

1003a, 1003 и 1004