Учителят трябва да вдъхва доверие!

ДАРИНА БАКЪРДЖИЕВА е на 29 години. Родена е в Свиленград, където завършва Професионална гимназия по туризъм. Продължава образованието си в Софийския университет "Св. Климент Охридски" със специалност "Предучилищна и начална училищна педагогика". Вече девет години практикува учителската професия, като две от тях е била в детска градина. Работи в столичното 93-то СУ "Александър Теодоров-Балан" от седем години.

- Дарина, в навечерието сме на 15 септември. С какви чувства пристъпваш училищния праг?
- Тази учебна година, както и всяка друга досега, пристъпвам училищния праг с вълнение, нетърпение и надежда, че тя ще бъде изпълнена с много положителни емоции, щастливи моменти и детски усмивки. При поемането на първи клас това вълнение е особено силно, тъй като 15 септември ни среща с малките и все още плахи дечица, чиито очи са пълни с очакване и радост от предстоящото приключение, наречено "училище".
- С какви ученици ти предстои да работиш? Какво очакваш от работата с тях?
- Предстои ми да работя с най-малките - учениците в първи клас. Едно ново начало и за мен, и за тях. Бих казала, тъй като всяко начало има своите предизвикателства, че ще бъде изключително интересна и динамична година. Ще се опознаваме и в същото време, с буквар в ръка, ще направим първи стъпки по пътя към знанието. За първолаците, пристъпващи плахо в първите дни, знам, че ще бъдат любопитни, търсещи, знаещи, откриващи, мечтаещи и обичащи. Обичащи това, което правят, а моята задача ще бъде да разкрия на света прекрасната и автентична същност на всяко дете. Вярвам, че в основата на преподаването е любовта към децата!
- Работата в начален курс е много важна. Какво искаш да дадеш на децата през този четиригодишен период?
- Като учител, разбира се, искам да дам на децата знанията, които са основополагащи, но също така искам да изградя и навиците да бъдат ученици, да бъдат отговорни към процеса и да осъзнават важността му (дори и навикът да подредиш чина си или необходимите материали за следващия час са от съществено значение, за да се стигне до момента, в който сами ще могат да организират учебния процес, а след това да организират и деня си). Всъщност основната задача на началния учител е да научи децата да бъдат самостоятелни. Работата е успешна, когато малчуганите знаят, че имат доверен възрастен, който често пъти е учителят. Няма по-вълнуващ момент от този, в който детето е готово и само иска да сподели своя тайна или определени емоции. Това е доказателство за доверието, което сте изградили с учениците.
- Имаш ли препоръки за подобряване на работата на учителите?
- Човек се учи, докато е жив! Ние като учители трябва да даваме пример и всеки ден да се стремим към себеусъвършенстване. Подобряването на работата на учителите трябва да се подпомага от училището, като се дава възможност за повишаване на квалификацията на всеки преподавател и се предоставя благоприятна среда за работа. Но да не забравяме и нашата роля: в модерно и бързоразвиващо се време трябва да работим върху собственото си развитие, за да подобрим както качеството си на работа, така и продуктивността си. Тогава можем да изискваме същото и от нашите ученици.
- Какви качества трябва да притежава един добър учител?
- Добрият учител, колкото и клиширано да звучи, трябва да бъде търпелив, но не по-малко важно е да дава положителния пример. Детето се учи преди всичко от примера, който му се дава. Учителят трябва да вдъхва доверие и да има последователност в действията си. Той трябва да проявява разбиране, да обръща внимание и най-вече да демонстрира уважение. Взаимното уважение е от ключово значение за успешната работа между учител и ученик. Учителят трябва да бъде оптимист, вярващ в уникалните възможности на всеки ученик. Убедена съм, че мотивиращият учител е добрият учител. Да умее да подкрепя и стимулира постигането на поставените цели, да насърчава учениците да ценят и отстояват себе си. Да приветства въпросите, любопитството и креативността. Затова, извън стандартните предмети в училище, много държа да се включвам в извънкласни дейности, свързани с развиването на практически умения у децата. Такъв добър пример е клубът "Приложни изкуства", в който учениците обожават да участват. Там те не само се научават как да рисуват, оцветяват, моделират и конструират, но и развиват качества, които ще им помагат в бъдеще, например търпение, изобретателност, самочувствие, уважение към работата на другите и умение за изразяване на вътрешния си свят. Каквото и да преподава, учителят трябва да показва, че преподаването е удоволствие за него и да успява да го сподели, като прави уроците си забавни, интересни и лесноусвоими от учениците.
- Как виждаш "триъгълника" ученик-учител-родител?
- Вярвам, че за успешното образование и развитие на детето отношенията трябва да са базирани преди всичко на уважение и положителна комуникация, сътрудничество и доверие. Една от основните задачи на нас, учителите, е да инициираме по-активното участие на родителите в училищната среда, защото те играят много важна роля в насърчаването на мотивацията на детето и в изграждането на неговите отговорности. В работата си държа родителите да бъдат информирани за учебния напредък, успехите и предизвикателствата на децата.
- Как мотивираш децата да четат? И четат ли днешните деца?
- Определено мотивирането на децата да четат може да бъде истинско предизвикателство, имайки предвид дигиталната ера, в която живеем. За щастие, в начален етап технологиите са сведени до минимум. Още на първата ни среща с родителите ги уведомявам, че до края на четвърти клас децата няма да имат възможност да използват телефони в училище. Времето, което те биха прекарали на устройства, инвестираме в четене или в други забавни занимания. В ежедневната си работа винаги намирам време да чета приказки на децата. Това е от ключово значение, особено когато те са в процес на ограмотяване. Също много важно е да се създаде ритуал за четене. Например, да се определи време за четене, а дори и да се създаде кът, в който те ще имат възможност да се настанят удобно и да се отдадат на любимото четиво. В класната ми стая има богата библиотека с всякакви книжки и енциклопедии, които могат да използват. Възможни са и участия в книжни клубове, които могат да помогнат на детето да създаде връзката и любовта към книгите. Включването на игрови елементи също е мотивиращо за децата (игри, свързани със съдържанието на книжка, театрални постановки и др.). Вярвам и следвам мисълта, че дете, което чете, става възрастен, който мисли!
- Защо реши да станеш начален учител?
- Защото обичам децата и искам да бъда част от техния процес на учене и развитие. Вдъхновява ме идеята да помагам на малките ученици да открият света около тях, да изградят основните си умения и да се научат да мислят критично. Работата с деца носи усещането за смисъл и възможност да се влияе пряко върху тяхното развитие и бъдеще. Искам да създам една безопасна и подкрепяща среда. Виждам голяма стойност в това да съм в първите редици на тяхното образование и да им дам солидна основа занапред. Чувствам, че мога да направя значима промяна в живота им, като ги мотивирам да се развиват и да постигат успехи.
До голяма степен моите учители са допринесли за любовта ми към преподаването. Още в детската градина имах достоен пример за човек, изцяло отдаден на работата с деца. След това постъпих в първи клас. Учителката, която до ден днешен срещам по малките улички в родния ми град и която всеки път ми казва как е знаела, че моето призвание е учителството, се обърна към всички нас (тогава малки и притеснени от това, което ни предстоеше) и с най-топлата усмивка ни каза, че оттук нататък ние сме и нейни деца и ще бъде винаги зад нас. Тези думи кънтят в ушите ми до днес и не мога да опиша обичта, която изпитвам към жената, дала ми АБВ. В гимназиален етап също имах късмета да попадна на прекрасни учители, отдадени на професията и безусловно раздаващи се за своите ученици. Те ни даваха не само знанията по учебния материал, но развиваха и социалните ни умения, и емоционалната ни интелигентност. Успяха да направят от едни бунтуващи се тийнейджъри сплотен и работещ екип, който до XII клас беше задружен във всяко отношение. Винаги имаха време да ни изслушат и да ни дадат съвет. Благодарна съм им за всичко! Може би целият път, който извървях в моето образование, и срещите ми с тези велики хора ме накараха да не се поколебая и за миг, когато кандидатствах в Софийския университет и избирах специалността, която щеше да определи живота ми.
- Вече познавайки добре професията, би ли я избрала отново?
- Като млад учител, който тепърва се сблъсква с трудностите на учителстването, съм си задавала въпроса: дали да не се откажа и да търся себе си другаде? Но смятам, че всеки е роден с призвание, това е моето. Макар да има своите предизвикателства, удовлетворението, което изпитвам, когато виждам прогреса на учениците и тяхната радост от наученото, е безценно. Да, бих я избирала отново и отново, без никакво колебание.
- Да си учител е професия или призвание?
- Учителството изисква не само знания и умения, но и истинска страст към работата с деца и стремеж да направиш живота им възможно най-ползотворен. То включва желание да вдъхновяваш, търпение, за да водиш, и голямо сърце, за да се грижиш за всяко дете. Да, има някои аспекти от професията, които са свързани с практически умения и задължения, но истинският учител влага душата си в работата. За мен учителството е призвание, което идва от дълбока вътрешна мотивация и любов към обучението и възпитанието.
- Работиш в 93-то Средно училище "Александър Теодоров - Балан". Защо избра именно него?
- Избрах да работя в това училище, защото тук открих място, което съчетава професионализъм с топла и подкрепяща атмосфера. Още от първия ден разбрах, че училището има силна общност, в която учителите, учениците и родителите работят заедно в името на успеха на децата. Харесва ми, че тук се насърчават иновативни подходи в обучението и непрекъснато се търсят начини да се подобри качеството на образованието. Освен това ръководството и колегите създават среда, в която се чувствам ценена и подкрепена като учител. Това ме кара да се чувствам на правилното място.
- Какво правиш в свободното си време? Имаш ли хоби?
- Да, имам хоби, което ми носи радост и ми помага да се отпусна след работния ден. Обичам да рисувам още от малка. В дъждовните дни, когато не съм била навън с приятели, винаги съм се занимавала с дейности, свързани с изобразителното изкуство. Измислях си разни пейзажи или пък рисувах анимационни герои. Това мое хоби ми помага и днес в работата ми в училище. Понякога някое дете иска да му нарисувам някой любим герой и резултатът е щастливи и усмихнати очички. Не съм се занимавала професионално с това, но смятам, че никога не е късно. Друго любимо мое занимание са разходките сред природата. Смятам, че е важно да имаш занимания, които те зареждат с енергия. Това не само ме освежава, но и ми помага да бъда по-креативна и по-ефективна в работата си.
- Твоята любима мисъл?
- "Образованието е най-силното оръжие, което можеш да използваш, за да промениш света." Тази мисъл на Нелсън Мандела ми напомня за силата на знанието, образованието и тяхната роля в обществото. Вдъхновява ме да работя с пълна отдаденост и да вярвам в потенциала на всеки ученик, когото обучавам.