14 Ноември 2024четвъртък22:26 ч.

Снимки Личен архив

Срещи

ЕМЕЛИЯНА ТОТЕВА:

Кукленият театър омагьосва и децата, и родителите

Сценографията събра обичта ми към музиката, литературата и рисуването, казва известната художничка

/ брой: 184

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 12312

ЕМЕЛИЯНА АНДОНОВА-ТОТЕВА е родена в Сливен. Завършва ВИИИ "Николай Павлович", специалност "Сценография". Работи като художник на продукция и художник на костюми в кино- и телевизионни продукции. Има множество проектирани и изпълнени кукли за български и чуждестранни игрални филми, както и над 90 постановки за куклен театър в България, РС Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина, Сингапур, Белгия, Казахстан, Русия. Получила е награди за сценография и кукли от фестивали в Полша, Чехия, Босна и Херцеговина, Сърбия. Има участия в престижни сценографски изложби: съпътстваща изложба при Шекспиров фестивал в Санта Барбара (САЩ); "Анатомия на куклата" в галерия "Райко Алексиев" в София; "Отражения" - сценография и костюмография по пиеси на Шекспир в НХГ в София. Към настоящия момент е сценограф на ДКТ - Бургас. Изложба с нейни ескизи и проекти на кукли, костюми, маски и декори бе показана в рамките на МТФ "Лято, кукли и приятели", организиран от Куклен театър "Весел" във Велико Търново.

- Госпожо Тотева, завършили сте сценография в Художествената академия, но още по време на следването сте участвали в създаването на кукленотеатрални постановки. Тогава ли Ви привлече кукленият театър?
- Може би всичко е започнало много по-отдавна... Помня първото ми посещение на куклен театър, братовчед ми беше в първи клас, по-голям от мен, и аз отидох с него. Не помня коя постановка съм гледала, но влизането в театъра, въздухът в театъра, тази атмосфера ми е запечатана много дълбоко в съзнанието. След това в едно съчинение в четвърти клас на тема кой какъв иска да стане, без да съм знаела, че в театъра има художник-сценограф, съм написала "художник-аниматор". Тогава анимационните филми не бяха много, но бяха впечатляващи. Така че мога да кажа, че детската ми мечта е свързана с театъра. Определено нямах идея да ставам художник, защото много обичах да чета, дядо ми най-много ми е чел, и при мен всичко започва от словото, а не от изобразяването. В четвърти-пети клас много четях исторически романи, дори след Художествената гимназия се колебаех дали да продължа с рисуването или да уча журналистика. Сценографията събра обичта ми към музиката, към литературата и към рисуването. В сценичните изкуства успях да видя всичко, което ми харесва и ме вълнува.
- А кукленият театър присъстваше ли във Вашите планове?
- Не, защото аз бях възторгната от опера, балет, драма, даже професорката ми Мария Трендафилова - известен костюмограф, когато завършвахме, ме попита не искам ли да се занимавам с опера. Бяха години, в които нямаше нищо, нямаше платове по магазините. Казах си: как се прави опера, на голяма сцена, такова богатство и пищност... без условия. Преди да вляза в Художествената академия, дойдох в София, за да се готвя за кандидатстудентските изпити. Съпругът ми вече беше приет и имах право на временно жителство. В базата на СБХ се появи обява за конкурс в Кукления театър за художник-изпълнител. Явих се и бях класирана първа, но за мястото се търсеше човек за постоянно. Много съм благодарна на тогавашния директор на Кукления театър Стефан Сърчаджиев - извика ме на среща в директорския кабинет и аз му разказах всичко. Тогава той направи големия жест да назначи мен и втората колежка в конкурса. Тази една година работа в ателието на Кукления театър посади в мен семенцето и любовта ми към това изкуство. Даде ми много знания за технологията, за правенето на кукли, видях цялата сложност. Там работеха прекрасни скулптори и художници, срещнах хора, които бяха едно невероятно поколение. След това опитвах и други неща, но разбрах, че най-много ми харесва кукленият театър, дава ми възможност да мога да направя всичко да изглежда органично - куклата, декорът, костюмът на актьора...
- Всъщност кукленото изкуство не е забавна игра, както може би мнозина си мислят. Навярно зад създаването на една кукла, освен фантазия, стоят определени правила, натрупани знания, умения, опит. Кое е определящо за вида кукли, които ще бъдат изработени за дадена постановка?
- При мен пак всичко тръгва от словото, от сценария. Ако понякога не ми стига "запалката" за въображението в драматизацията или в сценария, търся оригинала; търсила съм преводи, за да ми зазвучи речта в главата. Когато правиш куклата, визията й, трябва да бъде вярно на това, което се говори, което чуваш като слово. Разказът на Андерсен, например, винаги води към определена визия, има друг вид музикалност и поетика, съвсем различно звучене. Винаги търся да хвана повече от есенцията на езика. Съобразявам се и с режисьорското виждане. А точно езикът води до решение каква да е куклата, защото всеки език има различен темпоритъм, който показва коя система кукла може да изнесе това слово, този диалог и сценично действие.
- Важно ли е да знаете предварително кои актьори кои герои ще пресъздават?
- Не е задължително, но е добре да знам. Първо, чисто конструктивно - мога да съобразя ръстово нивата на декора, да е по-ергономично за актьорите. Някога сме си позволявали дори да търсим прилика с актьора в куклата. Ако пък вече сме стигнали до образа на куклата, търсим най-подходящия актьор да изпълни ролята. Ако имаме широк диапазон за кастинг е добре, но дори да няма, винаги се получават нещата.
- Художникът на кукли трябва да притежава най-различни умения - от създаването на рисунката на героя през конструирането на куклата, подбора на подходящия материал, собственоръчното й изработване, преценка как се вписва тя в цялостната сценография и т.н.
- Много ме удовлетворява, че трябва да зная толкова неща. Навремето имаше много строен ред в театъра, всички служби си бяха на мястото, те имаха нужното техническо образование и бяха в помощ на сценографа. Но в един момент, когато започнаха да се съкращават щатове, това доведе почти до осакатяването на вътрешнотеатралната структура. И понякога ни е трудно, защото ние имаме художествено образование, а не техническо. Имаме познания дотолкова, доколкото, ако ни предложат две-три решения, можем да кажем кое е по-добро. И постоянно се учим. Но така е във всички професии.
- Как подбирате материалите за различните кукли?
- Материалите имат огромно значение. На мен и на много колеги дървото е любимо, но изисква по-дълго време за работа и намиране на добър материал. Трябва като Джепето да открием "говорещата" цепеница. Но понякога правим компромис с материала според времето, с което разполагаме. Навлизането на 3D принтера много ни помага, не е като дървото, но за някои визии върши добра работа. Понякога си позволяваме да купуваме по-скъпи материали, но и съхранението после на куклите и декорите е много важно. Най-зле се отразява наличието на влага и на прах, защото и куклите, и декорите не позволяват често и детайлно почистване.
- Мисля си, че театралните художници имат око за всевъзможни "ценни" нещица, които събират, с идеята, че може да им послужат в даден момент.
- Историята с "това ще ми свърши работа" е битовата драма на сценографа... В същото време абсолютно съм сигурна, че ако тръгна да търся по магазините материал или аскесоар, който ми трябва, няма да го намеря. И така си трупаме в къщи дървенца, парче от рамка, боичка, копче, различни видове гуми, какво ли не...
- Творческият механизъм в театъра как работи?
- Професионалният театър е образователна система, той е организъм със свои правила и ред, не може да започнеш да правиш театър, без да си готов и научен. Всяка служба в театъра си знае за какво отговаря и как да го прави. Там се работи с правила и много дисциплина, която се отнася за всички - и за актьорите, и за работещите зад сцена, навсякъде в театъра. Само така можем да осъществяваме добре творческия замисъл.
- Защото е колективен труд и взаимна зависимост?
- Най-сладкото на нашата работа е когато сами си рисуваме нещата. След това влизаме по ателиетата - първо, трябва да обясниш добре, преди да започнеш да изискваш; второ, тези хора да могат да гледат с твоите очи, за да пресъздадат точно твоята идея и визия. Когато героят в пиесата преживява личностна трансформация, промяна в характера, но аз имам само една кукла, с едно изражение, това изражение трябва да понесе тъга, смях, много емоции - нито да е много тъжно, нито много весело. Затова винаги злодеите се получават от раз. Те са лоши и такива си остават. Когато имам възможност, сама си скулптирам куклите, за да съм сигурна, че ще се получат, както си ги представям. Има колеги, с които сме работили по-дълго време и с тях нещата стават много бързо.
- Предполагам, че всички кукли, които създавате, са Ви еднакво скъпи. Влагате ли нещо симпатично в чертите или излъчването дори на отрицателните герои?
- Стремя се поне да са забавно-страшни. По повод страшните герои - има нещо като тенденция, не само у нас, да гледаме забавни и весели неща. А аз много искам да имаме този тип разказ, в който тъгата не винаги е отрицателно емоционално състояние, тя дава много време за размисъл. Например в произведенията на Астрид Линдгрен "Мио, мой Мио" и "Братята с лъвски сърца" присъства темата за смъртта и ние ги избягваме, поставяме само "Пипи, Дългото чорапче", защото е една веселба. Същото е и с Оскар Уайлд. А в по-дълбоките приказки дори за лошите герои се споменава мотивът защо са станали такива. Много е важна драматургията, тя води и решението на режисьора, който може да успее да го изведе в театралния разказ. Това е и част от емоционалното изграждане на човека, има го и в нашите народни приказки, понякога иносказателно. Но продуциращите, които определят репертоара, дават насока какви произведения да се поставят. А освен това, ние сме част от обществения живот, всичко ни влияе, всичко резонира в нас и публиката е много зависима, защото децата приемат, каквото им се предложи. Ако не познават дадено произведение, няма и да проявят интерес да го гледат. Затова е много важна широката обща култура и на учителите, и на родителите.
- Напоследък някои театри изнасят представления в детски градини. Това добра практика ли е?
- Представянето на пиеси в детските градини за среща с най-малките има своите плюсове и недостатъци. Да, има спектакъл, но няма възможност за театрална кутия с художествено осветление. Адаптираме спектакли за среда "навън" с минимални компромиси. Но пък все повече млади родители си водят децата в театъра. В момента поставяме заглавия за семейна публика - за нас е много приятно и възрастните да съпреживяват заедно с децата. Това е силата на кукления театър.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ