Жорета Николова в "Морски пейзаж"
/ брой: 38
Нещата еволюират или деволюират. Всичко винаги е някакъв процес на мутация с цел оцеляване. Оцеляват най-приспособимите. Дали е за добро или не - не знам, но със сигурност така е по-интересно. Това е пиеса за антропоморфното приспособяване, за развитието и обвързването. Това не е абсурд, това е метафора, казва Едуард Олби за своята пиеса "Морски пейзаж". Нашето представление се концентрира върху потока на живота като кръговрат, където енергията не може да бъде изгубена, а фантазията е възможност за избавление в сянката на смъртта, смята режисьорът Петър Денчев. Как обаче се играе "метафора" или пък "кръговрат"?
Със сигурност Жорета Николова в ролята на Нанси не играе нито метафора, нито кръговрат, а една привидно съвсем обикновена жена, която живее без вяра и въображение, без наивност и желание за промяна. Но в един момент при срещата с невъобразимото и непознатото в нея се събуждат и вярата, и въображението. И тогава Нанси, благодарение на майсторски изиграната вътрешна метаморфоза на героинята, се превръща в нещо като метафора на променящия се живот и способността да живееш истински.
В тази роля Жорета Николова доказва за пореден път неограничената си способност да открива и пресъздава драматичните метаморфози на човешкия дух, да съзира и извежда на преден план съвременната рефлективност и многозначността на думите и паузите. За изпълнението си в "Морски пейзаж" от Едуард Олби в Народния театър Жорета Николова е номинирана в категорията "Водеща женска роля" за наградата на САБ "Икар 2014".