15 Ноември 2024петък04:01 ч.

Таланти и поклонници

Защо Илф и Петров "пеят" дуети и нищо им няма

90 години откакто знаменитите майстори "изпяват" "Дванайсетте стола" - роман, който удивлява и очарова света

/ брой: 33

автор:Богдан Иванов

visibility 4841

"В околийския град N. бръснарниците и погребалните бюра бяха толкова много, сякаш жителите му се раждаха единствено, за да се избръснат, да се подстрижат, да се напръскат с одеколон и тутакси да умрат."

Ако има конкурс между милионите романи по света за най-впечатляващо първо изречение, прочутото творение "Дванайсетте стола" на Иля Илф и Евгений Петров би могло с големи шансове за успех да се устреми към първото място. Такъв конкурс все още няма, но това не пречи не само първото, а и всяко следващо изречение в романа така да разпалва интереса на читателя, че той по едно време, омаян, омагьосан, да плесне с ръце и да извика:
-    Я-а-а, какво става тука - не книга, а чудо! 
Чудото е сътворено преди 90 години, когато преуспелият по онова време писател Валентин Катаев (1897-1986), истинска модна икона в съветската литература, дава идеята за романа на своите "роби" - Иля Илф и Евгений Петров.
Евгений Петров е негов брат, Иля Илф - негов добър приятел.
Защо "роби", а според някои изследователи - "негри"?
Защото първоначалният замисъл бил тримата заедно да съчиняват романа, като литературните "роби" трябвало да свършат черната работа, да нахвърлят в груб вид бъдещото велико произведение, да развият ефектно сюжетната линия, да покажат супер класа в писането, да дадат всичко от себе си и чак щом грохнали от умора изтискат и последния грам духовна енергия за триумфа на делото, тогава, о, тогава, да се яви Големият майстор Валентин Катаев!
Целият в бяло, подобно мечтанията на безподобния Остап Бендер, пристъпвайки царствено, със златна перодръжка в ръка, той трябвало да ошлайфа написаното, да го боядиса в тютюнево (старо злато), да го лакира и след дълбок поклон да направи тур за овации пред зашеметената публика! Той - отпред, Илф и Петров - зад него.
Такава била идеята, но нещата се развили другояче. Литературните "негри" така бясно се хвърлили на работа от септември 1927 година, че само след месец-два първата от замислените три части била готова и двамата я поднесли с благоговение и трепет пред рентгеновия взор на Големия майстор.
Със строго изражение той извадил златната перодръжка, решен да нанася поправки, приготвил се да рендосва, разхубавява и полира, зачел се в началото небрежно, а после все по-внимателно и така се увлякъл в написаното, че накрая погледнал към двамата с уважение, респект и възторгнат отсъдил:
-  Какво редактиране, какво украсяване! Аз не ви трябвам! Всичко сами сте направили прекрасно!
След което, окрилени от похвалата, Иля Илф и Евгений Петров продължили с пълна пара напред, нагласили хитроумно нови приключения пред Великия комбинатор и неговата невероятна компания, превели ги през всякакви премеждия и изпитания, потапяли ги в скръб и ги къпели в надежди и щастие, като най-подир, в края на януари 1928-а, преди 90 години, сложили точка на своето писание.
Ръкописът бил даден веднага за печат в списание "30 дней". Оттук започва неговото пътешествие към лавровия венец, защото още докато се печата, романът получава огромна популярност, става любимо четиво на мало и голямо, има милиони поклонници и превръща своите създатели в национални и... световни знаменитости!
Валентин Катаев живя дълго и колкото пъти го видех да се появява в предавания на Централната съветска телевизия, толкова пъти си казвах:
- Трябва да се срещна с този човек, за да ми разкаже подробности за романа, за литературните "негри", за уникалния им стил на работа.
Тогава бях кореспондент на Българската национална телевизия в Москва и с голям мерак се ровех в теми от литературата, но залисан във всекидневието, не докарах ред да се видя с Валентин Катаев.
Най-интересно ми беше как двама души, творчески екип, могат да пишат заедно. В историята на световната литература са известни стотици книги, на чиито корици са сложени две, че и три имена - авторите са двама или авторките са две, дори три: Братя Грим, Сестри Шарлот, Ан и Емили Бронте, Братя Стругацки, Братя Миладинови, Братя Мормареви...
Неслучайно преди година-две, след най-задълбочен анализ със супер компютри, учени от няколко страни приеха, че са на един акъл около следната, привидно скандална теза: Шекспир може би е първият, работил заедно с друг, 17 от неговите 44 пиеси са написани в съавторство!
Повечето от съавторите на гениалния англичанин са неизвестни или спорни, но няма никакво съмнение в участието на бележития английски драматург Кристофър Марлоу, съвременник на Шекспир, (от някои смятан дори за самия Шекспир, б.а.) в историческата хроника "Хенри VI"!               
Но как работят съавторите?
В 99 на сто от случаите те в дълги разговори си избистрят идеята, изясняват сюжета, правят план, определят размера на книгата, уточняват броя на главите, щрихират образите на главните и второстепенните герои,  разпределят работата така, че единият да напише първата част на книгата, а другият - втората.
След това си разменят текстовете и първият чете съчиненото от втория. Редактира го, уеднаквява стила със своя, нанася поправки, допълва.
При Иля Илф и Евгений Петров всяка дума, всяко изречение са написани от двамата. Казаното от единия трябва да бъде одобрено от другия и чак тогава се слага на белия лист.
Чел съм, че Иля Илф предлага например:
"Мъглив, дъждовен ден захлупи малкото градче, улиците опустяха, утихнаха и само тук-таме  се виждаше някой местен жител да приплясква като мокра кокошка из локвите".
Вместо това Евгений Петров пък иска поредната глава да започва с изречението:   
"Такова слънце се бе облещило на небето, че тукашният народ чак припъшкваше от зор в жегата и си мислеше какво ли още може да свали от потното си тяло".
Следва спор, даже люта разправия и след доста приказки все пак се стига до  к о н с е н с у с  - така, по европейски, се изразяват час по час днешните политици.
Ето как, може би, е вървяло писането - двамата заедно са измисляли и одобрявали с препирня всичко. И в братска дружба са премествали напред и напред общото дело.
Но кои са тези двама съчинители и какъв е бил животът им?
Иля Илф е роден през 1897 г. в Одеса в приеманото за времето си заможно семейство на банков чиновник. Завършва техническо училище и после съдбата му поднася цял низ от професионални приключения: работи в чертожно бюро, в телефонна станция, в авиационен завод, във фабрика за ръчни бомби, в статистическа агенция, в хумористично списание, в счетоводна служба, в президиума на Одеския съюз на поетите... Както се казва, пробва от всичко, за да разбере един прекрасен пролетен ден, че негово призвание е литературата и да се гмурне в културния живот на Москва, търсейки късмета си.
Неговият по-сетнешен побратим Евгений Петров не изживява подобни лутания и е по-последователен. И той е от Одеса, но от учителско семейство, някак си е съвсем естествено да завърши класическа гимназия и не съвсем естествено - да започне работа в телеграфна агенция.
Следва обрат - става инспектор в криминалната милиция. Може би натрупаният там опит е много ценен при съчиняването на романа и на невероятните Остап-Бендерови маневри и комбинации. Стига до прозрението, че само Москва може да бъде пътеводна звезда в творческия му път, преселва се там и захваща вестникарство и писателство. 
В предговор към романа от 25 юли 1929 г., написан в Москва от двамата, те не открехват,  а по-скоро докрай спускат завесата на тяхното мистериозно съавторство с обяснението:
"При подобни случаи често питат авторите как така пишат двамата. На интересуващите се можем да посочим за пример певците, които пеят дуети и нищо им няма!"
И тъй като двамата нарочно покриват механизма на съвместната работа с гъста димна завеса, нека тогава се вгледаме по-зорко в тъй привлекателната и привидно снежнобяла личност на Великия комбинатор. От което за наша и ваша изненада ще последват извънредно любопитни разкрития.
Както изяснява преди време литературният изследовател Николай Методиев, Великия комбинатор всъщност е...  фараон с пирамида. Да, реална финансова пирамида в съветски условия! Името му е Макс Вахтуновски и е "роден" брат на литературния герой. По професия той е киноактьор, а по природа - авантюрист, фантазьор и мошеник.
Основна роля в проучването на цялата история има Иля Илф, който в края на юли 1925 г. е изпратен като кореспондент на в. "Гудок" в столицата на Поволжието град Саратов, за да отрази тиражирането на облигациите на Четвъртия селскостопански заем. Илф се разхожда из града, оглежда улиците, хората, сградите. Вижда на една от тях изобразен Бога на търговията Меркурий, прави му впечатление голяма фирма - "Търговски дом на Андрей Бендер и С-во", вниманието му привличат апликирани рози, огромен лъв, стъпил на земното кълбо, красиви парапети с лаврови клонки и какво ли още не.
Според Евгений Петров той си записва всичко и по-късно много от тези записки влизат в романа.
Най-преданите поклонници на великото творение - те, разбира се, са по-навътре в нещата - знаят, че Остап Бендер се отнасял с отвращение към хората, които не четат вестници и не се интересуват от пълна информация за живота. Той бил готов да ги "убие на място". Всъщност това е разбиране на Иля Илф, известен със своята любознателност, която предава и на Остап Бендер в книгата. Затова той се добира до знаменателна за бъдещия роман новина: на 1 август 1925 г., т.е. шест дни преди тиражирането на облигациите, вестник "Саратовски известия" публикува голям репортаж за открития съдебен процес срещу комбинатора и мошеника Макс Вахтуновски, който със серия от хитроумни маневри успява да замае главите на стотици хора и... да ги обере.
Как става това?
Макс Вахтуновски през 1924 г. пристига от Ленинград в Саратов да търси своето малко, но съвсем законно съветско щастие в живота. Общителен, интелигентен, атлетичен, приятен във всяко отношение, той оставя отлични впечатления у местните началства и получава тяхната подкрепа в своите начинания.
Завършил кинематографски курсове, взема много присърце повелята на Тринайсетия конгрес на Съветите за организирането на кино- и фотокомитети. Прави си фалшиво пълномощно, че е представител на Кино- и фотокомитета на Поволжието, слага му истински печат, който открадва за малко, и регистрира свое учреждение в Саратов.
Сладко спящата губернска администрация не се усъмнява ни за миг в действията на симпатичния и твърде деен нов ръководител. Даже му иска услуга: да назначи няколко нейни хора в бързо разрастващото се учреждение.
Галантен, услужлив, Вахтуновски казва: "Ама, моля ви", "За моето предприятие ще бъде чест", "Разбира се, с най-голямо удоволствие", "О,Боже, каква радост!" и т.н. и т.н. С такова поведение бързо става любимец на тукашните управници и... вече един от тях.
Набира нови служители, но най-главното - набира страшно пъргаво... средства! Осъществява успешно своя лукав план, като предлага на собствениците на всякакви малки и средни фирмички, магазинчета, лавки, закусвални, кръчмички, обущарнички срещу неголяма сума да им осигурява попечителство и закрила. Води преговори с тях, уточнява размера на членския внос, сроковете за плащане.
Сам той е слисан колко светкавично се разраства цялата работа и как анемичното поточе на парите за броени дни се превръща в мощна река, която направо залива неговата кантора!
Човек на "Осемте Ф" - фарисей (лъжец, лицемер, б.а.), фанфарон (високомерен самохвалко, б.а.), фрапантен (предизвикателен, екстравагантен, б.а.)  франт (конте, б.а.), феноменален фокусник, фалшификатор, фантазьор, Вахтуновски, пришпорва опиянен късмета си, за да осъществи нова авантюра: изфабрикува телеграма от най-високо място в Москва, с която го назначават за посланик на Бухарската република! Всъщност сам се назначава!
Но полпред на Бухара вече е първа класа - друга позиция, други възможности, други хоризонти...
Феноменалният фокусник в измамите тук вече надминава себе си: поръчва си печат и бланки на посланик на Бухарската република, снабдява се с луксозен автомобил, навсякъде с поклон му откриват кредити, заживява нашироко, урежда пищни приеми, банкети, коктейли...
Машината на измамите работи с пълна сила, цялата операция се развива така успешно и така мащабно, че дори започва да плаши самия Вахтуновски и той решава да избяга. Парите обаче го преследват и когато след време аферата е разкрита и мошеникът е арестуван и изправен пред съда, той прави чистосърдечно признание:
- Самият аз бях смаян колко хора се струпаха! Не успявахме да преброим парите!
Следва процес, при който:
        - няма член в Наказателния кодекс за неговите далавери;
        - цяла дузина адвокати се втурват да го защитават;
        - повечето свидетели се изпокриват, за да не се разбере, че имат нещо общо с историята;
        - пострадалите решават да не търсят парите си, защото така ще се злепоставят...
По-нататък - с мъка успяват да осъдят Макс Вахтуновски на 2 години затвор при облекчен режим. Той лежи 1 година и за "примерно поведение" е освободен!
Драги читатели, нищо ново под слънцето! Историята от 1925 г. в град Саратов, днес, 93 години по-късно, се повтаря всеки Божи ден в "демократична" България: далавери една от друга по-големи, мошеници, бандюги и мафиоти един от друг по-печени и по-препечени, държавата и народът - обрани, поругани, но... виновни няма!? А където има - получават условни присъди!
Мнозина знаят великата мъдрост: колко струва една картина, една песен, една опера, един роман отсъжда само времето! Така е и с великите творения на Ботев, Вазов, Яворов, с Алеко-Константиновия "Бай Ганю", който сякаш е писан днес за случващото се в милата ни татковина.
Времето вече 90 години разнася славата на романа "Дванайсетте стола".  Както казват руснаците - сатира "висший сорт" на тогавашната идеология. Затова високопоставените съветски теоретици, тежките партийни сановници, литературната критика запазват хладно, враждебно мълчание към романа. А на съветската цензура се стоварва тежка работа по текста - при всяко издание през Сталиновите години, пък и после, книгата е свирепо цензурирана, отънява все повече и повече и накрая се оказва, че е загубила... една трета от теглото си!
Възвръща пълния си блясък и е възстановена по ръкописа едва в по-нови времена. За да разказва не само за фантастичните далавери на Великия комбинатор, който знае 400 сравнително "честни" начина за измъкване на пари, но и да облива с библейска жизнерадост и сладки трепети читателя:
-    Знойната жена - каза Остап - е мечтата на поета. Провинциална непосредственост. В големите градове отдавна няма подобни субтропични явления, но из периферията тук-там все още се срещат...

Другите за тях

Гениални, съвършено първокласни

Илф и Петров са гениални, съвършено първокласни.
                                                         Владимир Набоков

Иля Илф и Евгений Петров са несравними в тънкия си присмех към рецептите, налагани от съветската идеология.
                                                           Джефри Брукс

Илф и Петров се допълваха взаимно - хапливата сатира на Илф беше хубава подправка към хумора на Петров. Чест им прави, че искаха да надвият равнодушието, грубостта, високомерието.
                                                                 Иля Еренбург




Две чисто голи дами...


В залата влезе известният гуляйджия и бонвиван, околийският предводител на дворянството Иполит Матвеевич Воробянинов, който водеше под ръка две чисто голи дами.
Отзад вървеше полицейският инспектор с шинел и бели ръкавици, а под мишница носеше пъстроцветни вързопчета, представляващи очевидно дрехите на разсъблечените спътнички на Иполит Матвеевич.

х     х    х

Домакинът на Дома за социални грижи беше стеснителен крадец. Цялото му същество се бунтуваше срещу кражбите, ала той не можеше да не краде. Крадеше и умираше от срам. Непрекъснато крадеше и непрекъснато се срамуваше...

х     х     х

Паша Емилиевич се усмихна угоднически и взе да отстъпва.
-    Ей, ти, жертво на аборта - високомерно каза Остап - не се измъквай, казвай каквото знаеш. Какъв беше тоя прекупвач: блондин, брюнет, какъв?

х     х     х

Притеснителният Александър Яковлевич незабавно покани пожарния инспектор (в ролята Остап Бендер, б.а.) да обядват каквото дал Господ.
Този ден за обяд Господ бе дал на Александър Яковлевич бутилка зубровка, домашно приготвени мариновани гъби, ордьовър от херинга, украински борш с месо екстра качество, кокошка с ориз и компот от сушени ябълки...
                                                                        (Из "Дванайсетте стола")



Остап Бендер и мадам Грицацуева - блестящ пример за брачна афера и... далавера


Паметник на Илф и Петров в Одеса



Ресторант "Остап Бендер" в Челябинск



Тук ли е съкровището



Двамата с Воробянинов - велик дует


Едно от изданията на български



Първото пълно издание на български на нецензурирания текст, възстановено по ръкописа (Бендер-11)

 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ