Законът за пътищата не бива да е закон за наказанието

- Каква беше идеята ви за нова обществена дискусия, свързана със Закона за движение по пътищата?
- Това беше идея за обобщаване на идеите на хората и оттам заставане на парламентаристите зад това, което изказват гражданите и професионалистите. За това какви да бъдат промените в закона така, че нашите улици да станат безопасни както за шофьорите, така и за пешеходците. Гражданските организации трябва да имат чувството не че просто са чути, а това, което говорят, да залегне в тона и философията на новия закон. Моето желание е обсъжданите идеи за това, какво да залегне в закона, да приключат до края на януари.
- Как точно ще направите подбора на предложенията?
- Ще обобщаваме, ще връщаме обратно на участниците да сверят дали са правилно отразени идеите им за ново законодателство по този проблем. Ще се представя на институциите, така че текущо от трите дискусии, които смятаме да направим, да дойдат идеите. Оттам нататък е въпрос за времето, което ще е необходимо на специалистите, които ще работят по закона. На мен ми се струва обозримо да започнем да говорим за този закон и да бъде внесен за обсъждане до края на парламентарната година. 
- Заговорихте направо за нов закон, а не за законодателни промени в стария, кое от двете беше по-уместно?
- Вътре се чу колко много неща са направени, така че според мен нямаме безкрайно много време за обмисляне. Но от друга страна, уважаваме и мнението на други, които се изказаха, че не бива да се бърза, за да се каже, че сме направили един нов закон.
- Защо старият закон да не става?
- Ами той е променян 49 пъти, в този смисъл не е останал нито дух, нито философия в него. Онова, което се налага като промяна във философията на закона, е, че това не бива да е закон за наказанието. А когато говорим за нов закон, когато аз самата казвам, че искам да има нов закон, защото ми се иска да се променят духът и философията на сега съществуващия, според мен означава това да бъде закон за превенцията и ефективността. Т.е. да се движим с най-малко щети. Различни са практиките в Европа. Дори това, което в медиите излезе като различни предложения, бяха практики от различни държави. Аз лично подкрепям онези закони и тяхната философия, които гонят не толкова високите нива на наказанията, а изпълнението им и контрола над тях. Основният проблем, всички са категорични, е неприлагането на законите у нас. Във Франция няма възможно най-високите глоби в Европа, но за сметка на това има строга и дори свирепа система за тяхното събиране. Моята теза е, че когато българинът бъде принуден да заплати цената на нарушението, това е по-възпитателно, отколкото наличието на наказания, от които никой не се вълнува, защото никой не ги и прилага.
- Пак ли вината е на съда?
- Това е общ проблем.
- Добре, трябва ли да има по-бързи производства, особено при сериозни пътни инциденти, за да имат чувството хората, че системата ги защитава?
- Това е една сериозна страна на въпроса. Много сериозно трябва да се говори и за това дали хора, наблюдавали и снимали с джиесем самото пътно-транспортно произшествие, могат да предоставят в съда това като доказателство, което да се приеме за валидно. Това са детайли, които са важни, защото обикновено засягат драматично семействата. Защото при тежки случаи при такива дела имаме и такива доказателства. Но на мен ми се иска да обърнем такова внимание при писането на закона, че да не се стига до тази драма и трагедия. Имаше много предложения на граждански организации при употреба на алкохол даже да не се чака извършване на рецидив въобще, а директно да се пристъпи към отнемане на книжки и тежки наказания.
- Добре, но със закон може ли да се промени манталитетът на българския гражданин, да се промени практиката да не се търси никаква отговорност от извършители на престъпление.
- Един закон не може да го направи, но всички ние можем да го направим, чрез нашата непримиримост, която демонстрираме напоследък в други сфери, и се надявам тук да сме още по-непримирими. Трябвада сме докрай непримирими, защото това засяга всеки от нас.
- Има ли монопол върху темата, имаше желание от вашите колеги от ГЕРБ да получат признание, че темата едва ли не е тяхна, а не ваша. Ще се постигне ли консенсус по този национален проблем?
- Мисля, че това беше направено на нашата обществена дискусия и имаше забележка само от участниците от ГЕРБ. Ние нито отричахме нещо, нито възхвалявахме. Нашата единствена цел беше да видим каво мислят всички граждани, дошли тук. При това идеята и желанието ни, което няколко пъти повторихме, беше народните представители да слушаме, ако е възможно, поне веднъж да мълчим и да слушаме какво мислят гражданите и специалистите. Но явно не беше възможно. И тук искам да се противопоставя на опитите да се каже, че този вид дискусии са популизъм. Според мен популизъм е да употребиш дискусията, за да кажеш какво ти си направил. Мисля, че достатъчно деликатно оставихме колегите от ГЕРБ да си го кажат, в крайна сметка всички останали участници ще си направят своята преценка. Най-важното беше казаното от хората и това какво полезно можем да направим заедно за закона.