За театъра с тъга и надежда
Ежегодното послание на Международния театрален институт по случай Деня на театъра тази година е написано от великия италиански комедиант Дарио Фо
/ брой: 75
Напоследък много се говори за смъртта на театъра, за това, че най-старото сценично изкуство може да загуби битката с по-младите си, но силни и агресивни екранни събратя, че музата, покровителка на театъра - Мелпомена, ще загуби магическата си власт над сърцата и умовете на съвременните хора, уморени и преситени от информация и образи. Това обаче със сигурност няма да се случи, и то не само защото повече от 2500-годишната история на театъра безспорно го доказва, но и защото, независимо от тъгата около днешната му съдба, театърът и до днес е единственото място, където се срещат на живо играещият човек и гледащият човек. А в матрицата на технологичното ни общество такива срещи могат да станат единствено в магичното пространство на театъра.
"Весела душа" - така наричали себе си актьорите от италианската комедия дел арте
Мисията на театъра е да събира в едно хората, идеите, чувствата, и Международният ден на театъра 27 март е една от най-значителните прояви на тази мисия. Това е една възможност за творците да споделят със своята публика определено виждане за своето изкуство и за начините и формите, по които то може да допринесе за разбирателството между хората, в служба на хуманността и свободата. Датата е свързана с откриването на първия сезон на Театъра на нациите в Париж през 1962 г. и тогава Международният театрален институт към ЮНЕСКО, който е най-голямата международна организация за сценични изкуства, решава това да бъде Международният ден на театъра. Денят се отбелязва във всички страни, където има национални центрове на театралния институт, а те са повече от сто, и от всички членове на театралната общност по света. Проявите, свързани с този ден, са както мащабни театрални събития, така и съвсем интимни чествания на любовта към магията на театралното изкуство.
Всяка година една значима личност от театралния свят е поканена да сподели своите размисли по голямата тема за театъра и общуването, за театъра и мира, за живота на театъра в съвременния свят, в своеобразно послание, което се чете преди представленията в стотици зали пред хиляди зрители. Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е едно от значителните имена на модерния театър Жан Кокто. Тази година посланието, белязано от тъга, но и от надежда, е написал великият италиански комедиант Дарио Фо, посветил целия си живот на трудното и щастливо изкуство на театъра. Преди векове в Италия властта проявила нетърпимост към актьорите на комедия дел арте и ги прогонила от Италия. Днес актьорите и театралните трупи се сблъскват с други, не по-малко жестоки трудности: търсене на сцена, на театър, на публика... И всичко това е заради всеобхватната криза, пише Дарио Фо. Днешните властимащи вече не се стремят да контролират актьорите, които изразяват своите чувства чрез иронията и сарказма на сцената, защото тези актьори просто вече нямат нито сцени, нито публика, към която да се обърнат. През Възраждането всичко е било точно обратното: комедиантите са имали огромна и внимателна публика, а властите прилагали всичките си усилия, за да ги обуздаят, да не им позволят да се изразят чрез своето изкуство. Както е известно, най-големият погром върху актьорите и театъра е станал по време на Контрареформацията, когато властниците призовали народа да разруши театрите. С особен размах това се вършело в Рим, където актьорите били обвинени в оскърбление на свещения град. През 1697 г. папа Инокентий ХII под натиска на консервативната част на гражданството и духовенството наредил да разрушат театър "Тординона", където според мнението на поборниците за вяра и морал се поставяли най-много непристойни пиеси. По същото време кардинал Карло Боромео посветил немалко усилия за спасението на "децата на Милано" от вредните влияния на актьорите и театъра. В едно писмо до съратниците си той пише горе-долу следното (цитирам по памет): "Колко по-разрушаващо върху умовете на младежите и девойките действа словото, съпроводено от жест, отколкото мъртвото слово, напечатано в книгите. Необходимо е да избавим нашите градове от хората на театъра като от нежелателни и вредни души". Единствената надежда за изход от днешната криза, обхванала театъра, е в това, че яростното настъпление, организирано срещу нас и особено против младото поколение, което би искало да изучава театралното изкуство и да играе на сцената, ще открие на нашето братство път към ново възраждане, уверен е Дарио Фо.