За добротата на един непознат
"Портрет на една Мадона", или изчезващата човечност
/ брой: 8
Застанал пред багажа на мис Колинс - главната героиня в спектакъла "Портрет на една Мадона", режисьорът Димитър Сарджев размишлява за онзи особен момент от годината, когато общинските власти обявяват така нареченото "пролетно почистване". Тогава на улиците, до кофите за боклук започват да се появяват най-различни предмети - белег на някакъв отминал живот, който вече е непотребен, никому ненужен. Там съм намирал картичка с посвещение, гребен от стан, семейна фотография. В съвремието, където ускорението е основна идеология, да се спираш при подобен род предмети е сякаш загубено време. Ако все пак някой реши да се спре за малко при тези предмети, той ще намери там и портрета на човека, на когото са принадлежали - той витае някъде около тях като дух.
Едно вглеждане в предметите, останали от някакво друго време, като че ли ми дава шанс да потърся изчезналите знаци от Божието присъствие в нашия живот. Спектакълът, създаден по една от най-ранните пиеси на Тенеси Уилямс и други негови текстове, като стилистика и проблематика всъщност съдържа в себе си целия дух, образност, фантазност и реалност на творчеството на известния драматург. Мис Лукреция Колинс е възрастна неомъжена дама, която никъде не излиза, не допуска никого в дома си, отрупан от тъжната красота на старите вещи и спомени, на рамките без картини и озвучен от грамофона с голяма фуния и музиката от 30-те. Тя е обезумяла от самота, наранена и страдаща, очарователно капризна и страстно влюбена в илюзията за един почти непознат мъж, който някога се е подиграл с нея. Тя е и мистичната жена, неразбраната жена, странната или може би лудата? Зависи как и под какъв ъгъл ще погледнеш този необикновен портрет на една Мадона. За портиера Ник на Иван Златарев тя е кукувица, но безобидна, макар и неразбираема. За младия арогантен и безцеремонен асансьорен техник на Димитър Николов тя е абсолютно луда и непотребна. За доктора на Леонид Йовчев е поредният пациент, все едно луд или мъртъв. Но мис Колинс в изключително финото и блестящо с проникновението и вътрешната си истинност изпълнение на Гергана Кофарджиева е всичко това и още много други хора и неща, които очевидно са на път да изчезнат, като например човечността, любовта, вярата или просто животът на духа. Защото само нейната героиня, отивайки в лудницата, може да каже: "Винаги съм се осланяла на добротата на някой непознат..." А след това на финала щорите се вдигат и в полутъмния дом нахлува модерният мегаполис със своите подредени небостъргачи така, както напористият прагматизъм помита останките от човечност, любов, вяра или просто животът на духа.
Гергана Кофарджиева, Иван Златарев и Леонид Йовчев в сцена от спектакъла
Леонид Йовчев и Димитър Николов в сцена от спектакъла