Време за Брехт
/ брой: 86
- За да се схванат новите теми, е необходима нова драматична форма и нова театрална форма, казва Брехт
- Ключът към феномена Брехт е в откритието, че смехът от сърце стимулира активното мислене, помага ни безжалостно да се припознаем в неговите сюжети и типове, смята Маргарита Младенова
Историята за земята Тавастландия с нейната прекрасна природа и нейните хора, които не са "сами на себе си господари", ни е подозрително близка. Темата за двата човека вътре във всеки от нас - също. Ние живеем в света на Пунтила (днес повече от всякога в света на черния Пунтила), където всичко е негово и единствено той определя правилата на играта. Тогава къде отива шофьорът Мати в края на тази игра? Къде може да избяга? Къде да отиде човекът, който иска да живее със своя живот, да мисли със своя ум, да бъде свят в света, а не нечий слуга? Точно нашето време и точно нашето днес е време за такъв театър, така Маргарита Младенова очертава тематичния и проблемен кръг на търсенията си в работата по новата постановка на емблематичната пиеса на Бертолт Брехт "Господин Пунтила и неговият слуга Мати" на сцената на Младежкия театър.
Пиесата е построена върху контраста в образа на г-н Пунтила, който, когато е пиян "ходи по коняк", както Христос по водата, и обръщайки чашките, е мил и добър (това е "белият" Пунтила), а когато е трезвен, става деспотичен тиранин (това е "черният" Пунтила). В спектакъла Герасим Георгиев-Геро изобразява "белия" и "черния" Пунтила чрез проста смяна на бяла и черна тениска, без обаче да изиграва в достатъчна степен контрастната промяна в поведението и светогледа на героя. Кой е истинският Пунтила? Кое е лицето и коя е маската? И кое от тях всъщност си взаимодейства с останалите герои? На тези въпроси за съжаление спектакълът не дава отговори. А именно тези отговори са необходими, за да се изгради истинското поле на социалната сатира, каквато всъщност е пиесата на Брехт, и да се създаде спектакъл, който представя света такъв, какъвто става, и се пита променяем ли е човекът и променяем ли е светът. Защото в това е смисълът да се поставя тук и сега "Господин Пунтила и неговият слуга Мати" и да се доказва, че е време за Брехт.
Ключът към сложната и едновременно с това ясна и категорична в целенасочеността си структура на пиесата, използван от Маргарита Младенова, е кабарето. Героите и случките са разположени на сцената на голямо кабаре, пресечено от огромен надпис "Пунтила", където всичко е както трябва - има си главни кабаретни певици, в лицето на Елена Бърдарска и Веселина Конакчийска, които с пухени яркочервени шалчета пеят и танцуват поп, рок и рап; има си клоуни - черен и бял, дебел и слаб; има си хор и танцьорки. Така историята за богаташа Пунтила и бедния му хитроумен слуга Мати (в ролята Бойко Кръстанов) от сложно преплетен лабиринт от взаимоотношения, от житейски избори, показващи как хората стават това, което са, в зависимост от мрежите от взаимозависимости, в които се движат, се превръща в наивистична поетическа гротеска. В това кабаре нещата от живота на Пунтила, Мати и другите герои са много весели, игрови, забавни, преплетени с песни, които обаче не изпълняват смисловата и оценъчна функция на "зонговете" на Брехт. Съвсем не съм сигурна, че тази интерпретация на "Господин Пунтила и неговият слуга Мати" наистина изважда нови смисли и акценти от пиесата. Сценографията е дело на Даниела Олег Ляхова, костюмите са на Антония Соколова, музиката е написал Асен Аврамов.
Годениците на Пунтила - Мариана Миланова, Лилия Гелева, Ярослава Павлова, Зорница Маринкова
Еманципираната дъщеря Ева флиртува със слугата Мати - Гергана Христова и Бойко Кръстанов