Време разделно в Лондон

Едва ден остава до ключовото гласуване в британския парламент по сделката на премиера Тереза Мей с ЕС, а хаосът е все така пълен и всеобхватен. Нито на привържениците, нито на противниците на "Брекзит" им е ясно какво точно ще се случи в следващите месеци. Най-стряскащото в ситуацията обаче е, че самото британско правителство не знае какво точно иска, а още по-малко как да го постигне.  

В неделя британските медии писаха за поредното разделение сред членовете на кабинета – този път по въпроса за втори референдум. По всяка вероятност Тереза Мей няма да успее да прокара договореното от нея споразумение през парламента, тъй като, изглежда, е единственият човек на Албиона, доволен от свършената работа. В такъв случай вторият референдум изглежда като последната отчаяна опция на премиера за получаване на директна подкрепа от гласоподавателите.

А възможностите не са чак толкова много – "Брекзит" със или без сделка или изобщо отмяна на "Брекзит". Очаква се през тази седмица Европейският съд да се произнесе окончателно дали Лондон има право едностранно да спре задействането на член 50 от Лисабонския договор. Вече беше подаден доста ясен сигнал обаче, че решението най-вероятно ще потвърди тези правомощия на британското правителство. До този момент от Даунинг стрийт твърдяха, че това може да стане само със съгласието на останалите 27 страни членки. Ако сигналите се превърнат в официално тълкувание след няколко дни, новата ситуация означава, че възможността за „твърд Брекзит" на практика отпада, тъй като този най-неблагоприятен вариант може да бъде предотвратен от британските институции.

При цялостното объркване обаче такива развития не помагат много за изясняване на общата картинка. Появиха се дори слухове, че Мей може да изтегли сделката от парламента за момента, като по този начин отложи вота и си спести унижението да не бъде подкрепена дори от някои от своите. Това бе отречено от нейни представители, но до края остава като възможен вариант. Не е съвсем ясно и разположението на силите, но на Острова се коментира, че ако над 100 от депутатите на торите застанат от другата страна на барикадата срещу министър-председателя си, то съвсем спокойно можем да очакваме и вот на недоверие.

Като формален повод за атака може да се използва друго събитие от миналата седмица – за пръв път в историята на страната кабинетът бе признат за виновен в неуважение към парламента. Става дума за свързани с "Брекзит" правни анализи, които умишлено са били скрити от депутатите. Макар да няма кой знае каква тежест, решението е символично и отнема още малко от възможността на кабинета на Тереза Мей да спечели подкрепа на своя страна.

Борис Джонсън и Джереми Корбин

Не е тайна, че отношенията на Борис Джонсън, друг от водещите политици на консерваторите и доскорошен външен министър, с Тереза Мей се обтегнаха много заради "Брекзит", а топлите чувства ескалираха особено през последните месеци с приближаването на крайния срок за сделката. Не е тайна също така, че Джонсън се стреми към премиерския пост и едва ли би изненадал някой, ако реши да се възползва от слабостта на сегашния лидер и титуляр на поста. Като привърженик на твърд "Брекзит" и главен участник в кампанията за напускане на ЕС, очаквано Джонсън не е доволен от свършеното в Брюксел. По негово мнение – а то се споделя от мнозина – сделка, при която Великобритания остава в единния пазар, задължавайки се да спазва европейските регулации, обезсмисля "Брекзит", тъй като не променя нищо в баланса на силите. Главен аргумент в кампанията срещу ЕС беше възвръщането на суверенитета, отстъпен на Брюксел, а споразумението, постигнато от Мей, се разглежда като недостатъчно в тази посока. Някои по-радикални гласове дори обвиниха премиера в предателство спрямо интересите на Великобритания.

Политическата амбиция, заедно с необходимостта да се защити наследството на кампанията за напускане на ЕС, правят от Борис Джонсън една от основните заплахи за плановете и мястото на Тереза Мей след вота. Вероятно трябва да обърнем внимание и на забележителната упоритост, с която защитниците на "Брекзит" продължават да развиват теории за светлото бъдеще, дори когато стана ясно вече, че голяма част от тях са или умишлени лъжи, или неадекватни на реалността. Затова и се наблюдава промяна в нагласите на населението, като евентуален втори референдум е по-вероятно да бъде спечелен от привържениците на оставането в ЕС. Но признаването на неудобната истина, че Великобритания вече няма онази мощ, която имаше по времето на имперското си битие и че т.нар. свобода ще дойде с цената на множество ценни жертви, би било политическо самоубийство за всички онези от британския политически елит, които избраха да заложат на авантюрата с напускането.

Още един човек чака търпеливо какво ще стане с Тереза Мей. Това е лидерът на лейбъристите Джереми Корбин. Той устоя на всички атаки към него, стабилизира партията, обнови програмата й и вече се радва на изравнени сили и дори преднина пред консерваторите. Дори без вътрешните скандали и неуредици при опонентите отдясно за Корбин вече се говореше като за следващия премиер на Обединеното кралство, а хаосът и неспособността на Тереза Мей да се задържи на поста си може да ускорят този процес и заключителните преговори по време на преходния период да се водят от друго правителство със съвсем други виждания. Ако това се случи, със сигурност може да се каже, че лейбъристите ще се стремят към добри отношения с Европа и задължително участие в митническия съюз, тъй като в партията осъзнават, че Великобритания ще плати прескъпо, ако изгуби най-големия си търговски партньор.

Можем само да стискаме палци за този вариант, едно правителство на Лейбъристката партия би имало и много по-добро отношение към българите на Острова. 

Краят на пиянството

"Пиянството на един народ" важи с пълна сила за днешна Великобритания. Националистическата утопия, промотирана така усърдно и с такъв патос от политици като Найджъл Фарадж, все повече губи от привлекателната си опаковка и все по-голям брой хора могат да видят, че царят е гол. Безвъзвратно отминали са времената на империята и колониите, когато под контрола на Лондон беше половината свят. Сега обаче "Брекзит" може да означава липса на основни хранителни продукти в магазина.

Тази неспособност на Великобритания да оцени собственото си място в света й изигра доста лоша шега, която понастоящем вече се превръща в кошмар без край. Плановете Острова да се превърне в независима и привлекателна за инвеститорите държава търпят пълен крах - лондонското Сити може да е един от финансовите центрове на света, но без достъпа до Европа, който даваше досега, значимостта му бързо ще залезе за сметка на Франкфурт и Париж например. 

Особено тежка ще бъде ситуацията при т.нар. "твърд Брекзит", желан именно от голяма част от вътрешната опозиция на Тереза Мей. Скъсването с регулациите и напускането на толкова сериозен блок като Евросъюза води след себе си и загуба на пазари. Всички приказки за сделки със САЩ, Китай и самия ЕС засега остават в сферата на пожеланията, а Доналд Тръмп вече предупреди, че предложеният от Мей вариант на запазване на връзките с Брюксел ще означава големи трудности пред бъдеща сделка между Вашингтон и Лондон. С Китай нещата пък са повече в сферата на изразяването на добри намерения, но без същност и конкретика.

Това, което държи Великобритания над водата днес, е концентрацията на банки и финансова индустрия в центъра на Лондон. Офшорните зони, по които Великобритания е безспорен световен шампион, пък привличаха големи капитали с ясен и не толкова ясен произход. Тук е и едно от "разковничетата" за "Брекзит" - британският елит много държи този режим да бъде запазен, дори след разкритията за корупция в особено големи мащаби, появили се миналата година от "Панамските досиета" и други разследващи проекти. На практика всеки от висшите слоеве на населението е свързан по един или друг начин с индустрията за местене и криене на пари и дължими данъци. Това носи и огромни приходи, от които дори Великобритания не може да си позволи да се лиши. Европейският съюз обаче в последните години изповядва философия, насочена към затваряне на тези убежища и това стана причина за търкания между Лондон и Брюксел още преди референдума.

Каквото и да се случи през седмицата, дупката, която британците сами си изкопаха, не предполага лесен изход. Ако някой като Борис Джонсън се докопа до властта пък, перспективите за средностатистическия обитател на Острова стават съвсем мрачни. Две години след референдума, когато вече е ясно, че разлика между мечти и реалност все пак има, еуфорията най-накрая отстъпва място на трезвата преценка. Пиянството на един народ върви към приключване. Но махмурлукът остава.