ГЛОБУС
Трудното за британците тепърва предстои
На Острова ще трябва да осъзнаят, че времената на империята са минало
/ брой: 18
В края на седмицата британците най-после ще имат така желаната свобода от ЕС. Милиони хора по света ще стискат палци да не се появи отново някаква пречка в последния момент и всички планове да стигнат до своя успешен край. За времето след референдума темата стана почти толкова досадна, колкото и кралското семейство.
Но ако за нас февруари ще донесе облекчение, то за британците трудното тепърва започва. Пиянството на един народ не може да продължава вечно и сега редовият поданик на Елизабет II ще трябва да се сблъска с последиците от решението си. Всичко сочи, че за Великобритания щеше да е по-добре да остане в ЕС. Но явно е минало прекалено малко време и носталгията по империята е още жива. Приблизително това беше тезата на привържениците на напускането - че без ЕС Великобритания ще е по-силна и ще може сама да определя пътя си. Че хора с тяхната история не могат да бъдат управлявани от някакви чиновници. В случая обаче може би най-уместна е българската поговорка "Каквото сам си направиш, друг не може да ти направи".
ЕС е структура с много проблеми, но не ЕС унищожи британското производство. Направиха го Маргарет Тачър и нейната армия от неолиберали. Именно в някои от най-тежко засегнатите от нейните реформи региони се наблюдават най-високите проценти подкрепа за напускането на Евросъюза. Разбира се, британският елит не иска, а и не може да признае собствената си роля във влошаващото се положение на Острова и загубата на влияние по света. Мантрата, че всички беди идват от Брюксел, обаче е потенциално катастрофална за амбициите на британците.
Великобритания има същия проблем като всяка залязла империя - спомените още са живи, но реалността не кореспондира с митологията. Докато за всички останали е ясно, че славните времена, когато британските търговски кораби кръстосваха света надлъж и нашир няма да се върнат, то изглежда в Лондон това бе един от основните мотиви за авантюрата Брекзит. Тази грандомания обаче има малко основания. Светът вече е друг, а Великобритания е просто една средноголяма държава в него. Която при това разполага с повече стара слава, отколкото с реални ресурси. Първият сигнал за това дойде от бившата колония Австралия, която отказа да преговаря с Борис Джонсън за търговска сделка. От предварителната пък информация, която имаме за евентуални преговори между Лондон и Вашингтон, може да се заключи, че ако има сделка, тя няма да е никак изгодна за британците. Всички козове са в ръцете на Тръмп. Ако бъде окончателно загубен и достъпът до европейския пазар, Брекзит много бързо може да се превърне в дистопия.
Съмнително е също, че Брекзит ще донесе някакви позитиви на международното поле. Лондон вече е известен като най-верния съюзник на САЩ (да си спомним Буш и Блеър) и думата му няма онази тежест, която би имала в имперските дни. При една реформа на Съвета за сигурност на ООН Великобритания може да се прости и с последния си лост за влияние в световните дела.
Със сигурност на Острова не могат да очакват светлото бъдеще, което си представяха преди няколко години. Но вместо да търсят причините в други (например как българите и румънците им взимали работата), Брекзит е може би последният шанс за Великобритания да преосмисли позицията си в света и да се стреми към бъдеще, което се основава на обективна преценка на ситуацията и възможностите, а не на митове и легенди за едни отминали времена. В противен случай не само Шотландия - и Уелс може да поиска да се отцепи. Историята помни и други империи, които са си отивали по този не особено славен начин.