Светът отива на зле, той се хаби с мярата, с която расте
В "Сфумато" разказват мита за Медея - майка ми
/ брой: 3
Светът отива на зле. Той е изхабен, но неговото изхабяване вече не се брои. Старост или младост - човек вече не брои по този начин. Светът има повече от една възраст. Мярата на мярата ни убягва... Нито пълнолетие, нито криза, нито дори агония. Нещо друго... Театрална реч, речта на Хамлет пред театъра на света, на историята и на политиката. Епохата е откачила. Всичко, като започнем от времето, изглежда в безредие, неправилно или разглобено. Светът отива на зле, той се хаби с мярата, с която расте - с тези думи на френския философ Жак Дерида режисьорите Иван Добчев и Маргарита Младенова ни въвеждат в спектакъла си "Медея - майка ми". Текстът на представлението е създаден от Иван Добчев в съавторство с поета Стефан Иванов, като основната идея и някои от историите са почерпани от съдебни протоколи и разследващи предавания за продажба на кръв, на бебета, на тела... и на души.
Трима млади мъже и три млади жени, принадлежащи към "утайката на обществото", разказват и изстрадват своите изповеди в шест своеобразни, по брехтовски отчуждени монолога, които изграждат кървавата тъкан на представлението. Защото "Медея - майка ми" е спектакъл-рана. Рана, която кърви и предизвиква у едни съпричастие, у други - отхвърляне, но сигурното е, че това представление не може да остави никого равнодушен. Защото, макар и да сме чували, гледали или чели много пъти за продадените и изоставените деца, в "Медея - майка ми" тези "медийни" факти са превърнати в образи, думи и действия, които в някаква страховита фантасмагория (действието се развива в бълнуващия мозък на чужденеца Божи-дар, катастрофирал нейде из родината ни и спасява живота си с купена чужда кръв и междувременно се пита коя е майка му) ни "удрят" безпощадно и напират да разбият спокойствието и рационалното ни мислене.
Опитваме се да отчуждим залата от навика да приема спокойно тия явления, казва Маргарита Младенова, но представлението не ни "отчуждава", то ни предизвиква да мислим за тези явления, да се питаме "Защо?" и "Как така?" Всеки от героите в "Медея - майка ми" е имал за майка някоя съвременна Медея или някоя от героините ще се превърне в Медея, за да "убие" на свой ред децата си, ако не наистина, то обричайки ги на духовна смърт тук и сега.
Шестте документални истории на три момчета, изоставени от майките си, изпълнени от Ивайло Драгиев, Станислав Ганчев и Антонио Димитревски, и на три майки, принудени да убият, продадат, изоставят децата си, изиграни с невероятно емоционално напрежение от Невена Калудова, Елена Димитрова и Маргита Гошева, всъщност ни казват колко малко знаем за света, за реалността, за другите и за себе си. А също така и че в тази реалност всичко се продава... дори и животът, и смъртта, и щастието. При това за малко пари и много страдание.
Сцени от спектакъла
Снимки Симон Варсано