Смях и болка в самотния запад
/ брой: 142
* Не виждам смисъл в това пиесите ми да се анализират в подробности. Искам те да оставят усещането за тръпка, сякаш си бил на фантастична въртележка или на влакчето на ужасите в увеселителния парк, смята авторът Мартин Макдона
* Често се твърди, че най-присъщият жанр в ирландската литература е трагикомедията. Но в случая с драматургията на Макдона комедията и трагедията са така силно преплетени, че се превръщат в обща сплав от неразличими нишки, убеден е екипът на постановката в Театър 199
В самотния запад на Ирландия небето бързо се смрачава, въздухът се изпълва с електричество, напрежението расте, всичко става все по-тъмно, все по-мрачно. Така е в началото на повечето пиеси на Мартин Макдона, чиито мрачни и смешни истории за театър често се разгръщат на фона на суровия пейзаж на областта Лийнан. Този път героите на "Самотния запад" са братята Коулман и Валийн Конър, които живеят от ден за ден, всеки със своите навици и ексцентричности, но и със задължителните караници помежду им. В дома им често идват отец Уелш, който искрено желае да помири двамата братя, които непрестанно и ожесточено воюват и едновременно с това крият жестоки, разрушителни тайни. Често се отбива и красивата, но и щурава Гърлийн, която ги снабдява с контрабандно уиски. Девойчето флиртува със свещеника, а пък той не може да откаже чашка с кехлибарената течност.
Посещенията на отец Уелш винаги събуждат съмнения и тревоги - Малин Кръстев и Николай Луканов
Както във всички пиеси на Мартин Макдона, обединени в две, станали прочути по европейските сцени трилогии: първата включва "Кралицата на красотата в Лийнан" (играна в Народния театър със заглавие "Бившата мис на малкия град"), "Череп в Конемара", или както е известна у нас "Черепът на жената на гробаря", и "Самотният запад", а втората - "Куцльото от Инишмаан", "Лейтенантът от Инишмор" и "Семейство Банши от Инишиър", сюжетът се развива бързо, настъпателно, а краят е повече от неочакван, почти като в криминална пиеса. Но сред разрушителните трагикомични обрати между тези толкова ирландски, но по свой начин и общовалидни герои, проблясва и неочаквана, сдържана нежност.
Войната между братята е ожесточена - Ивайло Христов и Малин Кръстев
В спектакъла на режисьора Владимир Люцканов на сцената на Театър 199 смешните и болезнени истории от самотния запад представят Малин Кръстев и Ивайло Христов - като братята Коулман, Мила Люцканова в ролята на Гърлийн и Николай Луканов като отец Уелш. Хуморът, разбира се, е черен. Неслучайно авторът не вижда смисъл пиесите му да се анализират в подробности, а подчертава: "Искам те да оставят тръпка - сякаш си бил на фантастична въртележка или във влакчето на ужасите в увеселителния парк." Тезата на драматурга, че насилието и хуморът имат общи корени дълбоко във всеки човек и че именно загубата на чувство за пропорционалност и преувеличението, предизвикват необичайното трагикомично въздействие на пиесите му.
Но дали наистина Мартин Макдона е толкова песимистичен? Може би не напълно, ако се съди по думите му: "Предполагам, че обичам да се движа по ръба между ведростта и жестокостта, защото мисля, че те се допълват. Всеки носи някаква жестокост у себе си, не е ли така? Ние всички сме крайни по един или друг начин и това е същината на театъра още от времето на древните гърци. Надявам се, че хората не остават с впечатлението, че драматургията ми е само брутална, защото, ако е така, значи, че съм се провалил като писател. Вярвам, че има нещо животоутвърждаващо и в най-изкривения човек. Мисля, че ролята на изкуството е да подсказва този факт." Преводът на "Самотният запад" е направил Матей Тодоров. Сценографията и костюмите са на Мира Каланова.