16 Ноември 2024събота06:30 ч.

Сложен иракски възел

Резултатите от изборите донесоха надежда за народа, но трудното тепърва предстои

/ брой: 96

автор:Георги Христов

visibility 1953

На фона на напрежението около Сирия, иранската сделка, американското посолство в Ерусалим и ивицата Газа, изборите в Ирак през миналата седмица протекоха относително спокойно и едва ли много хора са обърнали внимание на резултатите. Но когато преди 15 години САЩ обявиха едностранно война на Ирак и нахлуха в страната, за да свалят Саддам Хюсеин, малцина биха предвидили това, което се случи сега. Макар според предварителните данни повечето световни агенции да обявиха за победител вицепрезидента и бивш премиер Нури ал Малики, реалните резултати разместиха картината на иракската политическа сцена до неузнаваемост.
Още миналия понеделник започнаха да се прокрадват сведения, че всъщност опозицията ще излезе на първо място. До вторник вече се знаеше, че досегашните управляващи остават на трето място. Тази събота резултатите бяха потвърдени официално и от местната избирателна комисия.
Сега предстои обичайната политическа битка, когато никоя партия няма пълно мнозинство в парламента, но въпреки това едно е ясно – в Ирак нещата се промениха. След падането на Саддам Хюсеин държавата бе превърната в полигон за геополитическите интереси на САЩ и Иран, а към това трябва да прибавим и развихрилия се тероризъм – първо "Ал Кайда", а след това "Ислямска държава". Както се случва в такива моменти, хаосът породи и невиждана корупция, а потърпевшите от всички тези фактори бяха обикновените хора. Именно те обаче решиха, че повече така не може да продължава, и издигнаха на първо място една различна коалиция.

Новият силен човек в Багдад

Така на първото място се озова съюзът на Муктада ал Садр – шиитски духовник, който от около десетилетие се бори срещу американската окупация. По ирония на съдбата в неговия съюз присъства не кой да е, а иракската комунистическа партия. Програмата на съюза си поставя за цел да прекрати враждата между различните религиозни фракции в държавата и да се справи с корупцията, като по този начин най-после сложи край на размирните времена в Ирак и даде на средностатистическия иракчанин шанс за нормален живот. Специално внимание ще бъде обърнато и на бедните.
Пътят на Ал Садр започва от въоръжената съпротива срещу американските войски след 2003 г. Войната оставя множество млади мъже без работа и препитание и водените от националистически настроения духовник паравоенни отряди дават нов смисъл на живота им. Съществена роля имат и баща му, и чичо му, които са екзекутирани от Саддам Хюсеин. Тяхното влияние и саможертва също носи подкрепа на младия Ал Садр, тъй като в известен смисъл неговото движение е разглеждано като продължение на делото на предшествениците му. Неговите сили организират две въстания срещу окупаторите, които, макар да не се увенчават с успех, му носят все по-нарастваща популярност. В онези години Ал Садр е подкрепян и от Иран, който през 2008 г. дори му предоставя убежище. Когато през 2011 г. избухва Арабската пролет, Ал Садр вижда удобен момент да се завърне на домашната сцена, още повече че за това време и отношенията с Техеран вече не са така топли.
Успешно прикрепяйки се към недоволството на младите и на бедните иракчани, Муктада сключва сделка с тогавашния премиер Нури ал Малики, като му спечелва 100 дни, в които да проведе реформи. Но както отбелязват коментатори, тези реформи не са проведени и до ден днешен.
Движението на Ал Садр продължава да упражнява влияние върху иракската политика, като дори участва в различни избори, където обаче неизменно получава по-лоши резултати от подкрепяните от Иран фракции. Самият той се превръща в неразделна част от иракското протестно движение, а негови привърженици дори щурмуват парламента през 2016 г. До преврат обаче така и не се стига.
За да се стигне до миналата седмица. Въпреки добрите намерения и народната подкрепа обаче посланията на Ал Садр няма как да се харесат нито на САЩ, нито на Иран. "Предупреждаваме всяка чужда страна, която иска да се меси в иракската политика, да не се опитва да пречи на иракския народ", заяви Ал Садр пред Асошиейтед прес. Главен приоритет пред новото правителство ще е иракският суверенитет. Но битката тепърва започва.

Иран – приятел и враг

На пръв поглед отношенията между Ирак и Иран би трябвало да са добри, доколкото преобладаващото население и в двете страни е шиитско. И наистина – Иран оказа неимоверна помощ на иракските паравоенни формирования в борбата им с американските окупатори и с терористите от "Ислямска държава". Както вече споменахме, дори самият Ал Садр се възползва от нея. Ябълката на раздора обаче е именно желанието на новите победители да провеждат самостоятелна политика и да се откъснат от влиянието на Иран.
А то не е малко – втората сила на изборите, предвождана от Хади ал Амири, е съставена почти изцяло от бивши участници в тези паравоенни формирования и е открито подкрепяна от Техеран. Ал Амири, командир на организацията "Бадр", също успя да си извоюва слава в битката с "Ислямска държава", а така или иначе се смята за един от най-влиятелните хора в Ирак, който води борба срещу Саддам Хюсеин в продължение на две десетилетия.
Муктада ал Садр не се кандидатира за място в парламента и сега няма право да заеме премиерския пост. Това означава, че ще трябва да се търси друга, вероятно компромисна фигура. Още повече че, макар и победител, коалицията на Ал Садр разполага с 54 места в 329-местния парламент – твърде далеч от необходимото. Блоковете на Ал Амири и Ал Абади не са много далеч назад, съответно с 47 и 42 места. Но тази фрагментираност предполага продължителни разговори и договорки, които трябва да завършат в рамките на 90 дни след изборите.
Иран очевидно няма намерение да се предаде лесно и вече изпрати ръководителя на революционните отряди "Ал Кудс" ген. Касем Солеймани в Багдад. "Иран няма да приеме създаването на шиитски блок, който е против интересите ни", заяви съвсем открито той. При пристигането си обаче Солеймани бе посрещнат с протести от страна на привържениците на Ал Садр. Изглежда, целта на неговото посещение беше да осигури коалиция от проирански сили, които да не позволят на Ал Садр да получи мнозинство в парламента и да се доберат до премиерския пост директно или в резултат на политическа договорка – като по този начин получат контрол над провежданата политика в следващите четири години. Една от особено неприемливите за Техеран идеи на Ал Садр е досегашните паравоенни армии да бъдат интегрирани в официалната иракска армия и да преминат на директно подчинение на Багдад.

Една почти невъзможна възможност


Тъй като Ал Садр изключи съвместно управление с проиранския Ал Амири и проамериканския Ал Малики, много вероятно е да се опита да получи подкрепа от блока на сегашния премиер Хайдер ал Абади, който се разглежда като центристки спрямо Техеран и Вашингтон и би могъл да играе ролята на консенсусна фигура. Но Иран има влияние и там и се очаква при постигане на договорка да подтикне свързаните с него фигури да напуснат Ал Абади, ако програмата на евентуалната коалиция не се харесва в Техеран.
Фрагментираният парламент и борбата между вътрешните и външните фактори заплашват сериозно - и за пореден път - провеждането на реформи. През уикенда Ал Садр заяви, че новото правителство ще бъде инклузивно и ще обърне внимание на нуждите на всички иракчани. Над 3 милиона от тях се нуждаят от нови къщи след тежката война с "Ислямска държава". Трябва да се изградят също множество болници и училища, отново по същата причина. А бюджетът на Ирак не е в цветущо състояние вследствие на бойните действия, корупцията и ниските цени на петрола през последните години.
Очевидно Ал Садр ще трябва да се справи с множество препятствия, ако иска да реализира обещанията си и да запази суверенитета на страната. Все още не е ясно как ще реагира другият външен играч - САЩ. Има вариант те да подкрепят доскорошния си противник с цел да парират опитите на Иран да запази контрола над това, което се случва в Багдад. Свидетелство, че и самият Ал Садр не изключва тази идея, са неговите скорошни разговори със Саудитска Арабия и Катар, заради които той бе остро критикуван в родината си именно от проиранските сили. Засега от американска страна са предпазливи, като се задоволяват с общи коментари като това, че "демокрацията в Ирак е отбелязала решителен скок". От друга страна, през уикенда се появиха съобщения, че Ал Садр вече е говорил лично с Ал Амири. Но дори ако бъде постигната договорка между двете най-големи сили в новия иракски парламент, те биха събрали едва 101 места при необходими 165. Ще трябва много сериозно обединение на партии и коалиции, за да бъде сформирано ново (и стабилно) правителство, а при всички случаи ще има недоволни. Като добавим и това, че голяма част от политическите сили водят началото си от паравоенни отряди и все още поддържат военни крила, ситуацията в Ирак е колкото оптимистична, толкова и проблематична.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ