Село Бисер извади ли бисери от душите ни?
/ брой: 40
Не само в деня на черните знамена в страната ни поради загубата на невинни наши сънародници болезнени въпроси още ни терзаят: "Дали случилото се в с. Бисер извади бисерите от душите ни? Или пак ще се измъкнат скритите в глъбините й змии и гущери?". Че се извадиха "бисери", е ясно, защото много хора следят с тревога новините от селищата, залети с вода или затрупани в преспите на снега. И не само следят, но откликват със средства, с дрехи, вещи, за да помогнат на изпадналите в страшна беда. Хвала на такива благородни българи!
Друг е въпросът защо се стигна до наводнението. И не е редно сега, в това голямо нещастие, да се клеветят, да си прехвърлят вината, да се делят на сини и червени, на "гербери", на "рози", ами честно да си признаят, че собствениците на язовирите, които са се ръководили от сметчицата си, не са изпуснали водата, за да не отиде зян и рибата им. И така се е стигнало до скъсването на стената, до наводняването на с. Бисер, до разрушаването на къщите, до неимоверно големите щети. Не стига, че сме бедни, ами отгоре на всичко сме и подли! То сигурно затова ни наказва и Природата!
Нали знаете какъв отговор дала майка Тереза на онзи, който я запитал кой е виновен за бедните? Мъдрата жена рекла: "Аз и ти!". Виновни има и не бива да се спотайват, не бива да бъдат умишлено скривани, защото това вреди на всички ни - на самите причинители на бедата, на управниците ни, на нас, на децата ни, на цялата ни държава.
Какъв добър урок ни дадоха и англичаните, дошли да живеят у нас! Те се втурнаха да помагат, защото в нещастието съседът е най-важният, най-близкият, който може да ти спаси живота. Но ние се затворихме в бетонните си жилища, в черупки вкарахме и душите си и те загрубяха, хванаха мазоли от отчуждаване, от безразличие!
В тези трудни за всички ни времена редно е да си припомним посланието на Апостол Павел към коринтяните: "И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра тъй, щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И тъй, остават тия трите : вяра, надежда и любов. Но най-голяма от тях е любовта!".