Прошката е ценност, по-рядка от разплатата
Катя Петрова поставя "Бурята" на Шекспир в Столичния куклен театър
/ брой: 285
Когато бяхме малки, играехме с маски. По-късно, когато пораснахме, всеки от нас си сложи маска, онази маска, която до такава степен ни преобрази и ни деформира, че не приличаме на себе си. И понякога забравяме кои сме, какви сме. "Бурята" е спектакъл за Просперо и неговия свят. За желанието му да примири непримиримото, да свърже мечтите с действителността, да уреди делата си с това, което наричаме реалност. Това е горчива приказка за човека, за амбицията му да господства над света и другите хора. За злодеянията му, за вътрешните борби в самия него, за кошмарните му сънища, излезлите демони, но и за прошката, и покаянието като единствен начин да се възстанови хармонията, да утихне бурята и изгрее отново слънце. Тогава, когато човек се отказва от желанието за възмездие заради стореното зло, освобождава се от илюзиите си, от гордостта, от гнева. Смъртта на Просперо идва с прозрение за прошката и помирението с хората, такива, каквито са. Готови ли сме да свалим маските и да се погледнем в очите?
Такива са въпросите и размислите на режисьорката Катя Петрова по повод постановката й на Шекспировата пиеса. Решението да представи "Бурята" с кукли и живи актьори с маски за нея е съвсем естествено, защото този романс е своеобразна приказка и в разказаната от Шекспир история открива важните теми за "свалянето на маските" и за "прошката, която е ценност, по-рядка от разплатата".
В сценичната адаптация на пиесата за куклена сцена фокусът е поставен върху образа на магьосника Просперо и неговото предефиниране. В представлението героят остава лице в лице със себе си, а животът му е кошмарен сън, потънал в забрава, безвремие, далеч от всички. Това е вселената на един човек, изградил я в борба с природата и със себе си, със страданието и осъзнатата болка от преминаващите сенки на миналото. Става дума за вътрешните борби и терзания на Просперо, за излезлите наяве истини, които е искал да скрие от себе си. Това са бури на гняв, негодувание, желание за възмездие и необходимост от сигурност. Пространството е осеяно с бури - буквални и метафорични, по-малки и по-големи, допълва Катя Петрова. Героят на пиесата разказва за времето, в което е живял сред хората, изграден от фалшиви перспективи, задкулисни игри, непочтеност, жестокост и омраза. За това как се опитва да примири непримиримото, да свърже мечтите с действителността, да уреди делата си със света. И най-вече за човека, за злодеянията му, за желанието му да властва над другия, за прошката, като единствена и последна възможност да се прекъсне лабиринтът на злото, за да утихне бурята и да се възстанови хармонията. Спектакълът на Катя Петрова е едновременно поетична приказка, поглед към сложността на живота и аналитичен размисъл за смисъла и посоката.
Сценичната среда, куклите, костюмите и маските са дело на художничката Рин Ямамура, а музиката е на Христо Йоцов. Впечатляващите метаморфози на Шекспировите герои пресъздават актьорите Мая Бежанска, Румен Угрински, Румен Гаванозов, Мариета Петрова, Димитър Иванов, Димитър Тодоров, Жоро Стоянов и Георги Спасов, в ролята на Просперо.
Сцена от спектакъла