15 Ноември 2024петък20:07 ч.

Популацията вдясно

Може да си десен, но не бъди либерал - долу-горе такава е българската политическа и психологическа нагласа спрямо партиите и идеологиите

/ брой: 297

автор:Панко Анчев

visibility 2964

В България повечето партии се определят като десни. Левите комай се броят на пръстите на едната ръка. Въпросът защо е така е основателен и отговорът му крие много от особеностите на българския политически живот и на разбирането за политика и политическо развитие на държавата и нацията ни.
Капитализмът бързо разслои обществото, раздели го имуществено и породи междусъсловни напрежения, противоречия и конфликти, които се оправдават и изразяват политически чрез партиите. Ние невинаги осъзнаваме своите съсловно-политически интереси, но ги усещаме и искаме те да бъдат защитени адекватно. Или поне афиширани публично. Но разделението и обособяването на членовете на обществото

в партии и чрез партии

не е задължително да бъде непременно по имуществен, а оттам и по съсловен признак. Идеите са знаците на съзнанието и в тях могат да се съдържат ценности, които да привличат хора от различни класи или социални групи. Идеята е образът на стремежа, към който една личност следва (съзнателно или несъзнателно, волно или неволно) в своя живот. Обикновено партийният "идеал" се рисува в най-светли и жизнерадостни краски и носещ щастие и благоденствие. Поради това може да бъде възприет и от хора, които по своето социално положение, психическа настройка, начин на мислене и икономически интереси да са враждебни на съсловието или групата, съставящи партията и проповядващи този идеал. Затова е важно партията така да очертае целите и задачите си, че да привлече на своя страна повече хора, много повече отколкото са нейните основатели и членове. Така тя ще си осигури успех в изборите и ще бъде с повече възможности за влизане във властта и нейното дълго удържане.
Политическите промени в края на миналия век отприщиха страстта към партийното строителство. Създаде се огромно число партии. Чудно бе откъде се взимаше изобретателността на новородените партийни строители, за да измислят названията и политическите, и юридическите документи на своите изобретения. И откъде и как се намираха хора, които да бъдат техни членове. Ако в началото партийните популации бяха не повече от любопитство, какво представлява партийно-политическият живот и участието във властта, постепенно животът се нормализира и партиите се превръщаха все повече в нормални политически субекти. Е, все още не са малко и кухите структури, фантомите, както днес ги наричат, но сега те са по-скоро изключение, а не правило.
В политическия живот се прокара и една

важна разделителна линия

между т.нар. ляво и дясно. Линията е обща граница на идеи и принципи, отличаващи една голяма група политически субекти от друга. Тази отличителност всъщност ги приближава, обединява, сдружава и съюзява, за да защищават общите си принципи и цели. Постепенно обаче партиите "в ляво" започнаха да намаляват прогресивно, а партиите "в дясно" да се размножават с висока скорост.
Приема се, че "лявото" изразява наемния труд, бедните и социалнослабите и защитава техните интереси. То провежда социална политика, засилва ролята на държавата като регулатор на обществените и икономическите процеси, за да може по-справедливо да се разпределят произведените блага и се създават условия, в които хората да се трудят и живеят от труда си. Лявото приютява бедните. "Дясното" е за това пазарът да регулира икономическите отношения, а държавата да стои настрана. Тя трябва само да гарантира спокойствие и неприкосновеност на частната собственост, да защитава външните граници и вътрешния ред, но не и да управлява икономиката и да се намесва пряко на пазара. Нейната роля е да изработва и налага правила и норми за спокойна търговска дейност. Приема се, че това е територията на богатите.  
Нищо в обществото не се проявява в чист вид. И "лявото", и "дясното"  изразяват и защитават човешки потребности и интереси и не могат да не се съобразяват с реалностите и да не следват хуманни принципи. Често наблюдаваме сближаване между двата полюса, които дават основание да се говори за "социално-либерални" идеологии и политически практики. В политиката не може да има догмати, отстъплението от които да бъде ерес и да се наказва тежко. Но има принципи, които следва да се спазват, за да бъде една партия легитимна и вярно да се самоидентифицира.
В България функционира една-единствена истинска лява политическа партия - БСП. Тя е най-стара от всички, историята й е дълга, изпълнена с превратности и поуки от грешките. БСП е единствената, която има своите мъченици и герои, теоретици, идеолози и пропагандатори, партийни строители и политици. А членовете й в по-голямата си част са в нея заради идеи и убеждения, а не заради конюнктурен интерес и полза, не от модни съображения или защото лидерът й е привлекателен. Разбира се, не са малко и грешките в нейната история, но това е още един

стимул за нейната жизненост

и устойчивост на изпитанията. Макар на няколко пъти да е променяла името и целите си, тя е запазвала своята идентичност. У нея винаги е било живо чувството за реалностите и за самосъхранение. Затова и опитите да се създаде нейна алтернатива в ляво и да бъде изместена и дори ликвидирана, не успяха. Не успяха, защото новите партии не можеха да имат нейната история (макар да се помъчиха да й я отнемат). Оказа се не само невъзможно, но и безсмислено да създаваш партия, която да отстрани или поне да намали значението на най-голямата и автентична партия в ляво.
В "дясно" беше и все още е празно мястото, което трябва да бъде заето от истинска, реална, силна, подобно на социалистическата, партия.
Възможността да се създаде такава партия изглежда лесно осъществима. Затова толкова чести са и опитите да я направят. Достатъчно е да се обявиш за десен или десноцентрист, за да тръгнеш в партийното строителство и оглавиш новата формация. Резултатите обаче са толкова немощни, че изглеждат все по-смешни и жалки.
При създаването на новите десни партии се прилагат обикновено два основни принципа. Първият е да се обявяват за антикомунистически, да отрекат 45-годишната история на социализма, защото тогава България била претърпяла "национална катастрофа" и е било станало ясно, че с комунистически средства не може да се постигне богат и охолен живот, "свобода на словото" и "демокрация". Така бяха създадени партиите, които по-късно се вляха в СДС и се заличиха юридически, щом СДС се превърна от коалиция в партия. Те говореха за "незабавна смяна на системата" и изграждане на нов тип държава и общество. По-късно СДС започна да се разпада на различни "десни" партии, оспорващи мястото на своя "родител" като автентичен десен политически субект. Докато вятърът духаше в гърба му, никой не успя да го измести. Но със "смяната на системата" ролята му намаля и той постепенно започва да предава Богу дух, за да изчезне днес почти напълно. Слабият СДС трябваше да бъде заменен с някаква друга подобна дясна партия. И опитите зачестиха.
Но тогава се задейства вторият принцип на дясното партийно партийно строителство -

ролята на личността

Той се оказа особено сполучлив от началото на този век. Прогресивното навлизане на страната ни в криза и обедняването на народа породи желанието да се намери колкото е възможно по-скоро спасител и избавител от бедността и кризите. Властта очевидно отслабваше и необходимостта от "силна ръка" и от водач, който да е способен да "вкара" пари в българската икономика, както и да установи здрав ред и се справи с корупцията, нарастваше все повече и повече. Тя и сега е валидна. Такъв човек обаче по представите на обществото непременно трябва да е "десен", за да обърне вниманието на Европа и убеди богати чужденци да инвестират у нас. Левите нямат такива връзки, не ги обичат, защото целите им са други. Да си десен вече е гаранция за "европейско мислене", демократ, силен и убедителен. И те прави потенциален богаташ или поне човек, който е осигурен материално, има постоянна работа и нелоши доходи. Шири се убеждението, че Европа е дясна - дори и когато я управляват леви партии. "Дясното" се свързва с капитализма и богатството, с едрата собственост и многото пари. Десните, казват техните апологети и идеолози у нас, натрупвали средствата, които после "левите" харчели. Та една такава силна и привлекателна със своите умения и връзки личност увлича около себе си маси и отрежда на страната благоприятно място в Европа. Създадоха се партии, които бяха определени като "лидерски". Но и те просъществуваха съвсем за кратко, понеже нямаха никакви идеологии, не следваха свои специални принципи, не предлагаха програми, а само лидер, който обещава и се прави на магьосник-спасител. Лидерът обаче може да бъде обединителен и крепителен елемент за кратко време. Обаянието му бързо се износва, а и бързо се вижда, че уменията му никак не са големи и той се проваля. И тази илюзия вече е на път да бъде окончателно разобличена.
 Обикновено се твърди, че е задължително дясното да е живо, да съществува и да е силно. Но дясното не може да бъде живо и силно изобщо и "по принцип".

В бедна и измъчена страна

като нашата либерализмът, който е дясната идеология, не е популярен. И затова не е случайно, че рядко десните лидери, когато набират скорост и вървят към властта, го включват в своите агитационни предизборни материали. А когато заговорят открито за либерални методи, отблъсват своите избиратели и последователи. Може да си десен, но не бъди либерал - долу-горе такава е българската политическа и психологическа нагласа спрямо партиите и идеологиите.
С изчерпването на либерализма дясното ще бъде все по-слабо и непривлекателно. На негово място сили ще набира консерватизмът, който не е задължително да бъде десен. Ще намалява и привлекателността на аргумента "Европа", но ще се обръща повече внимание именно на консервативните принципи в политиката и държавното управление.
Така популацията в дясно ще намалява, за да се окаже един ден, че е сведена до нула. 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ