15 Ноември 2024петък01:54 ч.

Поетичен белег

/ брой: 136

автор:Велин Георгиев

visibility 2758

Иван Дойнов е български лирик - от тихите лирици, които никога не вдигат по-висока октава, отколкото е позволено на предназначения за нежна лирична творба инструмент. Той е роден в село Веслец, Разградско, на 3 април 1938 г. Автор е на седем поетични сборника, като първият се появява през далечната вече 1983-а и носи заглавие "Съдба на птица", а последната му засега книга, която пристигна като приятелски поздрав по пощата за 24 май и е озаглавена "Белег", е с подзаглавие "Интимна лирика", в която е неговият пастелен автопортрет. Това томче ми звучи като избрано, то дава ясна и точна представа що за перо е Иван Дойнов. И прочитайки този сборник от сто лирични къса, човек остава с усещането, че е преминал през слънчевите поляни на един певец сред гънките на природата, в която се мяркат неговите музи - унесени в сърдечните си трепети. Лиричният герой в тази книга е моят приятел Иван Дойнов. Този пестелив на поетични споделяния съзерцател и пленник на красивото човешко чувство - любовта. Неговият слог е изчистен от излишъци, изведен е в оная простота, която ни изпълва с доверие и респект от присъствието на двама влюбени, и техните общувания в повечето случаи са без думи. Макар да има стихотворение "Белег", дало заглавието и на сборника, то поетичните белези са навсякъде в този лиричен автопортрет. А и в краткото "Призори" го има:

Каква симфония вълшебна!
Прелюдия към светлината
след дълга нощна тегота!
...Ни сянка в мен, а глъч целебна
и странен белег във душата
от премълчаните неща!

Такъв е лексиконът на този деликатен лирик. В неговата поетична аптека мерките са прецизни до милиграм... С това си обяснявам и неговата скъперническа продуктивност. И не мога да не отбележа, че е повече от вълнуващо да получиш за най-духовния български празник такъв автентичен лиричен албум и, разгръщайки го, преживяваш съкровени мигове от тръпчивото сърце на потъналия в унес поет - художник на цветни акварели от словесни щрихи. Как да не те привлече и тази връзка между поетичните поколения на красивото българско поетично слово, когато зачетеш "Твоят северен балкон": "Никулденският сняг на Марангозов/ е навалял нощес над моя дом..." И внезапно се пренасяме към "На повратки на село" на Николай Марангозов от началото на миналия век.
Макар да е определил сборника си като интимна лирика, аз търся неговия интимен свят във всичките му измерения. Както казах, това е автопортрет на драматичния лиричен живот на поета, на Иван Дойнов, баща на поетите Дойчин и Пламен Дойнови. И като говоря за художнически свят, стихосбирката "Белег" е и едно лирично ателие. Ето още едно от многото кратки - "Палитра":

Ту залез, а след туй - зора,
ту плод, ту нежен цветопад...
Как в себе си да побера
палитрата на този свят?!

Интимна лирика ли? Може, при положение, че разширим това понятие до възможно най-допустимото навлизане във всички ниши на човешката природа. Защото Иван Дойнов е неделим от природата на природата, както е неделима неговата лирична природа от цялото Мироздание. И като говоря, че той е целият в тази интимна книга, ще посоча още един пример - стихотворението "Елегично", посветено на синовете му: "...Отдалечавам се полека/ от моите деца./ Духът ми е в прозирна дреха/ на лунни петънца./ Денят ми ме сковава на паважа/ след тежък нощен стрес.../ Каквото исках да ви кажа/ - в сълза избухна днес!"
Ето такива житейски белези по душата си носи този тъжен и жилав лирик. Защото той по един брилянтен начин е поставил жалоните в своя живот. Първият раздел "Надежда" се открива с мото: "А другото е светлина/ от сянката на скъп човек". Вторият цикъл "Танцът на пчелата" с мото: "Идвай, птицо, да изплачеш/ недоплаканото в мен". Цикълът "Като въздишка" е с двата стиха-мото: "Една душа, чиято памет/ се губи в тъмната й глъб", разделът "Светлината златна" е с поетични пунктири от два стиха: "Една любов - една сърна,/ която своя бяг не спира..." Тук ще отворя скоба и ще припомня казаното в началото за излизането на светло с изстрадана простота, зад която са пропастите и лабиринтите на усложненото ни битие. Има още два раздела, но ще кажа, че те не разделят тази книга на цикли, или ако постигат нещо такова, бих казал, че те са алеи, пътеки в градината на поетовата душа, на неговата подредена лирична галерия със словесни картини с много багри и светлина. Отличителният белег на Ивандойновата природа - акварелни сърцеписи.

----------
Книгата ще бъде представена в НЛС "Старинният файтон" днес от 18 ч.
 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ