Панта рей
/ брой: 215
Има нещо иронично в това, че доскоро най-изявеният борец за свободна търговия в света, а именно САЩ, днес е на фронтовата линия от обратната страна на барикадата, а като основен идеологически противник по темата изпъква Китай.
"Панта рей", светът се променя, а хегемонията на Вашингтон вече не е това, което беше. Само за няколко десетилетия Китай постигна огромен напредък и в стандарта на живот, и в икономиката като цяло и вече може да си позволи сам да налага дневен ред, вместо да се води по този на други държави.
Търговските войни, които Америка се опитва да води в момента, са опит не толкова да се накаже Китай за реални провинения, а по-скоро игра, чиято цел е да запази доминацията на САЩ на световните пазари. Но като основен център на световното производство и все по-малко зависим от чуждите пазари, Китай държи много силни козове в ръцете си, а мнозина са на мнение, че Вашингтон няма как да спечели войната, защото вече не разполага с необходимите ресурси за това.
Разбира се, че който произвежда, има интерес от отворени граници и безпрепятствена търговия. А един от големите проблеми на днешна Америка е точно деиндустриализацията, изнасянето на много производства зад граница, където може да се намери по-евтина работна ръка и изгодни за собствениците условия. И тази беля няма да бъде поправена с налагане на мита.
В същото време Китай наистина се глобализира по отношение както на влиянието си, така и на възможностите за сътрудничество. За разлика от много други правителства в ЕС, нашето показва трудно обяснима незаинтересованост към съвместните проекти, които добрите отношения с Пекин могат да осигурят. Те може да са тук днес, но утре да ги няма - както вече се случи с един "Южен поток" например. Всичко тече, всичко се променя, само не и манталитетът на някои наши управници.