Орисана в ненаситната жажда за театър

Някой проницателен театрал бе казал: "Актьор е не онзи, който може да играе, а онзи, който не може да не играе." Ако приемем това определение за истина, несъмнено Татяна Лолова е актриса, и то не само защото не може да не играе, но и защото лицедейството, играта, преображението са нейната истинска, изконна същност. Да бъде на сцената за нея е нещо толкова естествено, че всеки път, независимо от ролята и мястото, усещаш, че магическото пространство, оградено от три страни и отворено към зрителите, е нейният свят - свят, в който тя създава неповторими по яркостта и жизнеността си хора. Струва ми се, че онова, което отличава Татяна Лолова като актриса, е именно поразителната жизненост и истинност в познанието й за човека и за човешкия характер.
Аз съм от артистите, които са съвсем земни и достъпни. Но вътрешно съм против подобно приземяване. Актьорът трябва да бъде митологичен. Това прави изкуството загадъчно, интересно, смята актрисата. И в същото време винаги бяга от митологизирането си като звезда или дори като човек, който прави нещо по-различно от всички останали, макар че Татяна Лолова несъмнено е истинска и автентична звезда на съвременния ни театър. Татяна Лолова живее на сцената така, сякаш това е най-естественото нещо за артистичната й природа. Особено на сцената на Сатиричния театър, където актрисата играе цели двайсет години и създава близо 40 роли. Там се раждат оригиналните очертания на образи като Елзевира Ренесанс в "Дървеница" и Бети Дълфийлд в "Удържимият възход на Артуро Хи" или изключително точните с театралната си изразност Агафия Тихоновна от "Женитба", Наталия Абашвили от "Кавказкият тебеширен кръг", г-жа Илиева от "Големанов" или Разрухата в "Мистерия Буф".
Известно е, че актьорското изкуство е изкуство на мига - създава се един живот, един образ на сцената и той трае и е жив само докато трае представлението. Но Татяна Лолова е убедена не само, че "това е най-тъжната история в актьорската професия, обаче в нея има толкова красота, че само за този миг, само за сега, само с тия хора си заслужава да дадеш всичко от себе си", но и че има смисъл да създаваш, да търсиш и да откриваш истината за живота и изкуството. А именно истината за живота на човешкия дух, пресъздадена с покоряваща жизненост и своеобразен ведър и искрен в почудата си пред света и хорските щуротии хумор, е най-висшата степен на абсолютното себеотдаване, а и на актьорско майсторство.
Татяна Лолова е актриса, която умее да изгражда образ-събитие, нещо все по-рядко срещано в съвременния театър. На сцената на Народния театър в ролята на баба Бонка от "Франческа" от Константин Илиев тя не само категорично доказва драматичната дълбочина на своя талант, но и създава такъв образ-събитие.
На пръв поглед, увлечени от инерцията на възприятията и спомените си за Татяна Лолова като за ярка комедийна актриса, можем и да се учудим на онова, което тя постигна във "Франческа". Дори бихме могли да се запитаме откъде тя взима тази драматичност, това дълбоко проникновение и най-вече тази обемност на внушението. Но това е само привидно, защото още в блестящия спектакъл на Младен Киселов "Старомодна комедия" от Алексей Арбузов нейната героиня Лидия Василевна бе белязана с това необикновено съчетаване на драматичното и комедийното, на проникновеното и изстраданото, което изгражда неповторимата актьорска същност на Татяна Лолова.
Прибрах се вкъщи, започнах да чета пиесата и да полудявам. В живота си един-два пъти съм полудявала по този начин. Може би наистина само три пъти. Втория път беше с "Кой  се страхува от Вирджиния Улф?", а после с "Три  високи жени" на Олби. Просто не мога да я прочета от вълнение. Толкова ми харесва и толкова е за мен. Веднага ми идва на ума, като за всяка хубава роля, че мъжката е подходяща за Кали, спомня си актрисата за първата си среща с пиесата на Арбузов, която се превръща в един от най-големите й успехи в театъра. Спектакълът се играе в течение на осем сезона на сцената на Театър 199 и дуетът й с Георги Калоянчев може да бъде определен с една дума - паметен. А "полудяването" по хубави роли и добри пиеси й остава завинаги.
След годините в Сатиричния театър, изпълнени с несъмнени успехи и ярки празници, "безумно щастлива", че ще става драматична артистка, Татяна Лолова започва да играе на сцената на театър "София". Там отново се среща с Младен Киселов, който я подтиква да осъществи забележителното си превъплъщение в ролята на "доста еротичната" (както самата актриса я определя) баба Гена в "Човекоядката" от Иван Радоев. Спектакълът, белязан от много перипетии и необикновена и трудна съдба, има също и дълга съдба - играе се с неизменен успех 11 години.
Уини от "Щастливи дни" - тази е ролята на моя живот. Това е моят живот. И аз трябваше да я изиграя независимо от всичко. Имам чувството, че това е било голямото поръчение в живота ми като актриса и човек, споделя Татяна Лолова. И наистина, нейната Уини, изпълнена с непрестанна обич към живота, се превърна в максимално разкриване на нейната многостранна и богата актьорска дарба, в безапелационно доказателство за способността й да създава пълнокръвни, ярко театрални и поразително верни и многоизмерни човешки характери.
Така, с присъщия й усет за многостранността и сложността на характера, за многоликостта на живота и на човешката съдба, Татяна Лолова изигра своята Уини като апотеоз на надеждата, на вярата в себе си и в смисъла на живота.
В нейната игра има нещо парадоксално, отбелязва проф. Любомир Тенев. Колкото и кратко да е на сцената, тя ни "разказва" смешно-тъжната житейска повест на своята героиня. И същевременно играе остро, експресивно, задъхано, фантазно, между битовото и "ирационалното", между реалното и недействителното. Точно така и винаги играе Татяна Лолова във всичките си сценични, естрадни или кинопревъплъщения, а те са много.
Броят им не е важен, макар и да е впечатляващ, по-важни са късчетата душа, които актрисата влага във всяко от тях, защото Татяна Лолова е блестяща ексцентрична актриса, която притежава и рядката способност да бъде органична и да вярва в онова, което играе. "Госпожа министершата", "Странната мисис Савидж", "Посещението на старата дама", "Пеперудите са свободни", "Нищо не помня", "Свекърва", "Бившата мис на малкия град", "Дуенде" и още много други - частици от богатия, сложен, весел и тъжен живот на Татяна Лолова на сцената.
В този сложен живот не всичко е радост, любов и лудост, казва Татяна Лолова. Но като си помисля, аз съм човек с късмет и не би трябвало да се оплаквам от нищо. Би трябвало да съм щастлива, че така са ме орисали или че съм накарала орисниците така да ме орисат, защото изпитвам радост, удоволствие и удовлетворение от това, което правя. Но, разбира се, никога нямам насита. Винаги си мисля, че съм могла много повече и по-добре.


Многото лица на актрисата в моноспектакъла "Дуенде"


Една от най-любимите роли е Уини в "Щастливи дни" от Самюел Бекет, постановка на Гриша Островски


Най-новата роля на Татяна Лолова е в "Шпионажът в каменната ера или Гущерчето" от Александър Володин в Сатиричния театър


Татяна Лолова - ненаситната жажда за театър