Оголен нерв или пъпна връв - все едно
Картините на 106-има художници са подредени в изложбата "Струма" в кюстендилската галерия "Владимир Димитров - Майстора"
/ брой: 222
Себе си имам предвид в това многозначително заглавие. Ако не бях оголен нерв, щях ли преди няколко дни да не откажа една покана на най-голямото си чедо да идем до Кюстендил. А тази пъпна връв, която се появи в заглавието на настоящата ми импресия, не е случайна - и тя е моя, макар да я е захвърлил баща ми преди близо 85 години - на 22 ноември 1933 г., рано сутринта, след утихналия вече арахангеловденски събор в моето Крупник. Та в ранните часове, в които уморените съборяни заспивали, аз съм се провикнал: "Тук съм..." Уточнявам тази дата, защото читателят несъмнено ще се досети, че ми предстои в близко време една юбилейна годишнина и ще му кажа, че на този двадесет и втори ден от единадесетия месец ноември ще отбележа тази вече патриаршеска възраст с нова книга - "Само това", която е под печат, и ще предложа на приятелите си в Националния клуб на БСП на "Позитано" 20 от 18 ч.
Та да се върна при себе си - при оголения нерв. Един автобус ме понесе към Кюстендилско, сещайки се за друго мое чедо, което е галеристка в галерията на Майстора там. Автобусът мъчително се измъкна от задръстените квартали на столицата, но когато стигнахме Перник, се сетих за началото на Струма. А това име от няколко години е знаково за художниците от Югозападна България и тъкмо сега в Кюстендилската галерия е тазгодишното издание. Та по невидимия нерв на легендарната река аз вече пътувах към изложбата на художниците от Югозапада. В съзнанието ми се появи белият внушителен кораб на галерията. И се досетих, че преди четири десетилетия беше построена за 100-годишнината на големия художник Владимир Димитров - Майстора. Тогава в качеството си на журналист в кюстендилския вестник "Звезда" бях изненадан, че на Тодор Живков всеки ден му се докладваше за хода на строителството на новата галерия. И тя стана в точния срок. За да бъде юбилеят на Майстора. А сега вече стоя пред високата му бронзова фигура пред белия параход и сякаш капитанът му е слязъл и се любува на града и на красивия Хисарлък. Този бял кораб е най-внушителното и стойностно нещо в града до Осогово. Разбира се, най-важното нещо са хората, човекът, но аз съзирам всичко това сега в бронзовата фигура на Майстора и влизам в просторните зали, изпълнени с картините на сто и шестима съвременни художници, всеки участва с по няколко платна, което означава една внушителна дружина с четки и палитри, какъв творчески капитал е това.
Срещам се с познати имена - Елица Тодорова, Свилен Блажев, Аргир Манасиев, Иван Пенев. Колко много познати очи ме гледат от платната, пред които наистина стоя като оголен нерв. Защото каквото и да кажа, че съм се отдалечил от този край, пъпната ми връв - все едно - е тук, дори я съзирам в триптиха "Хоризонти" на Дончо Захариев, носителя на голямата награда на "Струма 2018".