Нормалните държави и ние
/ брой: 87
В Италия от два месеца няма правителство. След провала на поредния кръг преговори твърде вероятно е да има нови избори през юли. Президентът иска да назначи служебно правителство, но пък партиите искат да повторят вота - не могат да се разберат за коалиция. В Германия успяха. Но преди това 4 месеца нямаше правителство. Тоталният рекорд обаче се държи от Белгия, която в периода 2010-2011 г. издържа цели 541 дни без кабинет.
Но да сте чули Белгия нещо да го е закъсала поради тази причина? Или Германия? И в Италия животът си продължава и ще продължава, държавата си работи, администрацията също, рядко се забелязва, че нещо се променя. Защото на нивото на функциониране нещата си остават същите.
На родна почва всякакви избори, и въобще електорални вълнения, са причина всичко да замръзва. Може би е нормално, като се има предвид, че победителят на изборите в милата ни татковина обикновено започва бясна чистка на всевъзможни постове и уреждане на бизнес партньори, роднини или съпартийци. Така е било, най-вероятно така и ще бъде.
Затова като наближат разни такива събития, спира цялата държава. Страх обхваща шуробаджанашката администрация - дали "нашите" ще спечелят, да почвам ли да си търся нова работа, ще ме махнат ли "техните". Или пък се почва залагането на бомби със закъснител, които да избухнат когато му дойде времето и да оцапат имиджа на противника. Нищо, че такова поведение саботира не само противника, а цялата държава и респективно целия народ. И така времето си тече, а ние така и не можем да настигнем нормалните държави. Ядосваме се, тюхкаме се, но за нищо на света не искаме да се променим и да мислим първо за обществения интерес и чак след това за рейтинги, мръсни номерца и пр.