15 Ноември 2024петък07:39 ч.

Националното обединение на българския народ

Обявяването на Независимостта на България е защита на нейната цялост и суверенитет

/ брой: 219

автор:Богомил Колев

visibility 3135

Съединението на България, извършено на 6 септември 1885 г., е първото значително политическо събитие след Освобождението от Османско владичество, което определя нов етап в нашето самостоятелно държавно съществуване. Обединението на Северна и Южна България има съществено и решаващо значение за по-нататъшното развитие на страната. Създава се по-голяма териториална и стопанска общност. Дава се тласък на капиталистическото развитие на България, която се превръща в сериозен фактор на Балканите. Премахната е една от тежките несправедливости на Берлинския конгрес 1878 г.
В навечерието на Балканската война външната плитическа програма на правителството на Александър Малинов се свежда главно до национално обединение на българския народ. Набелязано е да се премахнат

ограничаващите суверенитета ни клаузи на Берлинския договор

от 1878 г. Високо се изразява желанието за добросъседски отношения с всички съседни държави при спазване на условието "националните и икономически права в нищо да не бъдат накърнявани". С първите си външнополитически изяви правителството приема позицията, "че македоноодринският проблем е български", защото населението в тези земи е българско, подложено на "системно и безразборно изтребване". В Цариград оценяват това като войнствени намерения. Високата Порта, някои балкански страни и Великите сили се опасяват, че в региона може да се създаде една нова силна държава под опеката на Русия.
На 10 юли 1908 г. въстаналите гарнизони в Македония обявили възстановяването на Конституцията от 1876 г. и принудили султан Абдул Хамид II да "признае резултатите от върхушечната революция". Българското правителство и княз Фердинанд приемат тактиката на изчакване, това не означава отказване от набелязаната цел. Намеренията са ясно изразени на 6 август 1908 г.: "Нашата най-близка цел трябва да бъде независимостта на България и запазването на някои особени права в управлението на Македония, например автономия на общината, автономия на учебното дело и т.н". Нужна е била предпазливост, тъй като всяко неспазване клаузите на Берлинския договор е можело да предизвика неодобрението и гнева на Великите сили.
На 5 септември 1908 г. обаче служителите от Източните железници обявяват стачка, която застрашава стопанските и външнополитическите интереси на България. За да бъде прекратен произволът на компанията на Източните железници, която се държала като "държава в държавата", на 9 септември 1908 г. железниците били окончателно заети от българските власти. Протестната нота на Портата срещу връщането на железниците, които били формално нейни и собственост на германски капиталисти, била отхвърлена с уговорката, че въпросът ще се уреди пряко с компанията. Този инцидент в българо-турските отношения ускорява процеса, свързан с необходимостта от обявяване на независимостта. След решението на императора на Австро-Унгария Франц Йосиф за анексирането на Босна и Херцеговина, насрочено за 24 септември 1908 г. (извършено на следващия ден след обявяването на независимостта на България), монархът и министър-председателят тайно в Русе вземат решение

"да не се отлага повече назрялото събитие"     

Независимостта на България е обявена в старопрестолния град Велико Търново на 22 септември 1908 г. (стар стил). На този ден в 11,30 ч. в църквата "Свети четиридесет мъченици" е отслужен благодарствен молебен в присъствието на Фердинанд, министър- председателя Малинов, неговите министри и властите на Търново. В 12 ч. Фердинанд провъзгласява: "Ако за християните денят на възкресението е ден, в който са се скъсали веригите на ада, 22 септемврий за нас българите, ще бъде денят, в който скъсаха и последните остатъци от ония окови, що спъваха правилното ни и свободно развитие, окови, които стягаха гърдите ни и не ни позволяваха свободно да дишаме". Вълнуващи речи произнасят председателят на Народното събрание, министър-председателят, протосингелът на Митрополията и др. Хорът завършва с "Многая лета". В двора на църквата за молебена са строени войските на целия Търновски гарнизон. След това на площада Фердинанд, обявен за цар на българите, поздравява войските.
На историческия хълм Царевец, върху развалините на това свещено място, пред насъбралото се множество министър- председателят Малинов чете манифеста към българския народ, който подканя народа да поддържа правителството в неговия държавен път. В манифеста се казва: "Аз и народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България, свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и оякчат приятелските си връзки и да се преродят на мирно вътрешно развитие. Въодушевен от това свето дело и за да отговаря на държавните нужди и народното желание с благословението на Всевишния, провъзгласявам съединението на 6 септември 1885 г. България за НЕЗАВИСИМО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО и заедно с народа Си дълбоко вярваме, че този ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия православен свят". Манифестът е подписан от Н.В. цар Фердинанд, от министър-председателя и министрите. Следват срещи, молебени и тържества в Преображенския манастир, Дряново, Габрово, Казанлък, Ст.Загора, Пловдив, които завършват на 29 септември 1908 г. в София. Народни тържества и веселие избухват в цяла България. Българското население в Македония и Одринска Тракия посрещнало вестта за провъзгласяване на независимостта "с всеобщ възторг и радост".
Великите сили не признават веднага независимостта. Следват дълги дипломатически разговори. Силите на Съглашението отново съветват да се възстановят нормалните отношения между България и Портата. Независимо от засегнатия престиж на империята, спорният въпрос се очертал да бъде главно на парична основа. На 6 април 1909 г. след запитване до посланиците на Русия, Англия и Франция дали техните правителства ще признаят независимостта и след като е получен положителен отговор, е подписан Турско-Български протокол за признаване на независимостта на България.
Турция заявила, че ще признае независимостта, ако й се заплатят 125 милиона златни лева срещу "компанските - източните (Хиршовски) железници", завзети преди това от българските власти и срещу "капитализирания трибут на бившата автономна област и при известна оправка на границата в нейна полза". 

Русия откупува независимостта ни

Откупуването на независимостта ни се смятало не толкова за финансово несправедливо, колкото обидно за националната чест. България в крайна сметка заявила, че е съгласна да плати 82 милиона златни лева. Това става, защото Русия се намесва с предложение да заеме на България 82 млн. златни лева, които държавата ни ще й изплаща след това, а срещу това Русия се отказва от 125 милиона обезщетение, което Високата порта по силата на Берлинския договор дължи на нея. За втори път след Руско-турската война и Освобождението Русия спасява държавата ни, нейната цялост и суверенитет. България никога не връща на Русия дадените ни от нея 82 млн. златни франка. Което не пречи на днешните ни русофоби да се правят на интересни.     
След като Портата признава независимостта на България, я признават и европейските сили. През 1911 г. Петото Велико народно събрание приема Конституцията на царство България. Тридесет години след тежките за България решения на Берлинския конгрес България се нарежда в международно- правно отношение между независимите държави.  
Честването на 22 септември като ден на Независимостта на България е възстановено след 1989 г. Този ден е официален празник.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ