На капрата на Файтона - разказвачът Христо Василев
/ брой: 35
Христо Василев не е първият случай в дългогодишната ми литературна практика, който ме впечатли по странен начин. И други неугледно издадени книги са ме впечатлявали след внимателно вглеждане във вътрешната им природа, откривайки хубостта им между страниците. И уж си замина по живо - по здраво, след като преди време му изпратих покана чрез страниците на вестник ДУМА и той дойде на капрата на "Старинният файтон", а ето че ме намери отново. Връчи ми набраното продължение на своите разкази в кръчмата, този път вече със заглавие "Послания от вековете".
Влязох отново между неговите разказвачи, една задушевна следа. И установих за кой ли път, че животът продължава, та макар и като литература - разкази за свободата, любовта, музиката и възмездието. И като четеш това продължение на книгата на живота на този нашенец, подсъзнателно го слагаш в обществото на писателската гилдия, в която са високите знакови майстори Вазов, Елин Пелин, Йовков. Защото Христо Василев е в българската традиция, родее се с големите майстори, затова авансово го съзирам между тях.
Типажите на Христо Василев, обитаващи кръчмата "Слатински герой", възприемам като автентични мои съвременници, но знам, че те са шлифовани от перото на разказвача. Този процес е невидим. Както ни го е обяснил великият скулптор Роден, че всеки негов образ е в скалата, в камъка, той само трябва да махне излишното и статуята ще се покаже.
Мисля, че разказите на Христо Василев не се нуждаят от аналитичен коментар, те са достъпно четиво. Затова да чуем част от тях е добре за начало днес, 20 февруари, от 18 ч. в Националния литературен салон "Старинният файтон" в изпълнение на жрицата на рецитаторското изкуство Богдана Вульпе.