15 Ноември 2024петък03:59 ч.

Репортаж

Малко училище - голямо семейство

Как ОУ "Св. Паисий Хилендарски" в село Роза, община "Тунджа" се бори с предизвикателствата в образованието

/ брой: 116

автор:Деси Велева

visibility 9392

Деси ВЕЛЕВА


Малкото училище е като голямо семейство, в което и радостите и тревогите се споделят, казва дългогодишната директорка на ОУ "Св. Паисий Хилендарски" в село Роза, община "Тунджа", Мария Костадинова. Длъжността й я прави глава на голямата фамилия от 64 ученици и техните родители от вече 23 години. В малко населено място, където всички се познават и общуват всекидневно, и семействата на децата също са неизменна част големия колектив. 

Училището в селото, което носи толкова красиво име, е средищно от 2008 г. за децата от три основни населени места, разположени по посока към периферията на общината. С. Роза е само на 10 километра от областния град Ямбол, което е плюс за работещите там родители, но е минус за запазването на учебното заведение, тъй като много хора предпочитат децата им да учат в близкия голям град. Учителите обаче не спират да изтъкват предимството на спокойствието в малобройния клас, където личното внимание към всеки е предпоставка за качеството на подготовката. Те вярват, че в такава среда учениците са много по-спокойни и имат възможности за взаимно опознаване, приемане на различията, изграждане на успешни екипи за работа и приятелства. Според ръководството в такива училища нивата на агресия са изключително ниски, даже липсват, а учителския състав познава възпитаниците си, семействата им и техните тревоги и стремежи. Така се работи с родителската общност непринудено и все по-успешно, смятат преподавателите. 

Всеотдайният колектив вярва, че обучава и възпитава успешни ученици, които да могат да развиват потенциала си, които знаят, че всеки труд във всяка област е важен и ценен. Преподавателите не спират да учат децата, че  всяка дейност ще бъде по-достижима, по-лесна и ще носи по-голяма стойност, ако е изпълнявана със знание и умение, които се придобиват именно в училището. 

За да запази голямото училищно семейство в условията на делегирани бюджети и демографски срив, екипът посещава домове на ученици дори в по-далечни общности и търси начини за допълнително финансиране. "Вече втора година сме изправени пред липса на бюджети и на малките училища ни се налага да работим в демотивираща несигурност. Липсата на възможност за дългосрочно планиране противоречи на цялостната концепция за образованието", заявява Мария Костадинова. Независимо от броя на учениците директорката е категорична, че всяко уважаващо себе си училище би искало да отговаря на най-високите съвременни стандарти и да бъде желан избор на родителите. Затова са необходими учители специалисти по всички учебни предмети и съвременни условия за преподаване, за изследователски дейности, за развитие на таланти, но така също и за отдих.

"Нека не се срамуваме да говорим за пари, когато от тях зависи образованието на децата ни, което пък е най-големият залог за бъдещето на страната ни. Училище с малък брой ученици днес има и малък брой персонал, а задачите свързани с осигуряването на всички дейности, включително административни, социални, битови, здравословни, охранителни - физически и на лични данни, и др., освен финанси изисква и човешки ресурс. Законите и подзаконовите нормативни актове важат с еднаква сила за училища с 20 и с 1220 ученици и съответстващия на това персонал", коментира още директорката. 

Затова екипът й не спира да работи по проекти за възможност за осигуряване на различни дейности в подкрепа на обучението и възпитанието. В училището предстои изграждането на СТЕМ  пространства, в които учениците ще използват всички възможности на съвременните технологии, за да учат и да се развиват в най-доброта възможна образователна среда. 

Тук обаче се появява нов проблем, свързан с базата. Сградата на училището е строена през далечната 1930 г., завършена е през 1933 г. и не е много голяма. За да се отговори на представата и концепцията за СТЕМ среда, се изисква сериозна трансформация на помещенията, което няма да е лесна работа. В същото време учителите остават натоварени с разнородни дейности - както образователни, така и възпитателни и социални. Те очакват повече съдействие и от останалите институции иили разчитат на училищата да се даде повече свобода, за да се справят сами. Един от вариантите, които предлага те, е да се създадат длъжности със съответните правомощия, които да облекчат работата на учителя и да му дадат възможност да се концентрира върху преподавателската дейност. 

Друга "странична" дейност за учителите си остава комуникацията с родителите. Те често са пасивни, незаинтересовани или изобщо липсват, а децата се отглеждат от близки и роднини в отсъствието на най-важните хора в живота им. Тогава преподавателите влизат в ролята на родители - насърчават децата да участват в различни училищни дейности, в конкурси и състезания, мотивират ги за допълнителна работа.

"Проявите на агресия и неуважение, липсата на мотивация за учене не са с български патент. Имало ги е и ще има там, където властва несигурност, безнаказаност и липса на авторитети. Защо обществото ни отказва да приеме, че е настъпил моментът да потърсим отговорност и от семейството?", пита Мария Костадинова. Според нея  лошите прояви мога да се превърнат в рядка екзотика след широкомащабна дискусия за бъдещето на децата, за това какво искаме за тях и за цената, която сме готови да платим.

Въпреки трудната си професия и отговорната длъжност директорката определя себе си като романтик. Смята, че и в трудни условия проблемите могат да се решат с помощ от приятел. В работата й я мотивира това, че малката общност, в която всички се познават, проблемите се решават заедно. "Село Роза е мястото, където може да се довериш на хората и те да се доверят, изградената близост и възможността да видиш израстването и успехите на своите първи ученици, които на свой ред ти поверяват най-свидното - децата си - това е, което ми дава сила", обобщава директорката. Тя искрено вярва, че ако искаме следващите поколения българи да са горди и успешни, а България да е желаната страна за живеене, то днес и сега има спешни задачи за решаване и учителите са готови да говорят открито и да работят. "Звучи клиширано, но клишетата не са ли най-често повтаряните истини?", завършва Мария Костадинова. 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ