Културно ли е поведението ни?

Според статистиката "всеки трети софиянец е висшист". Наличието на толкова много жители-висшисти в столицата предполага висока гражданска култура и добър обществен климат. Дали е така?
Едни от признаците на културното общество са: взаимното добро общуване, взаимното уважение, кавалерството, толерантното отношение между жителите, между служители и клиенти, между ръководители и подчинени, между управленци и граждани. При толкова много висшисти за нуждата от тези признаци не би трябвало да става и дума, но в живота на столицата тези "задължителни"  добродетели стават все по-рядко явление? Защо? И на тях ли се отрази кризата? Защо тези признаци все повече липсват?
 Защо е толкова мръсен градът? Не че не се чисти! Истината е, че не се пази чисто. Висшистите ще кажат: "Ние не мърсим." Значи само другите 2/3 от населението на София правят боклук. Само те хвърлят фасовете си, където си искат; само те изхвърлят торбите със смет не в кофите, а около тях; само те не се съобразяват с разделното събиране на боклуците! Не може да бъде! Каква е реалността? Всеки сам да си даде отчет за собственото си поведение.
 Колко пъти общината изгражда автобусни спирки? Правиха ги от най-различни материали - прозрачни, полупрозначни и какви ли не, но нищо не трае дълго. Хора издраскват стените, чупят пейките, рушат целите кабинки. Сякаш в града живеят вандали! И това ли правят пак другите - онези, софиянците без висше образование?
 Софийските деца правят бели. Не пазят столовете в градския транспорт. Държат се неприлично, не отстъпват място на бременните,  болните, възрастните, на инвалидите. Говорят шумно, разговарят със силен глас и безкрайно дълго по мобилните си телефони. Езикът им е груб, неприличен. Често носят със себе си бутилки с бира и друг алкохол. "Произвеждат" графити по стените - дращят където им скимне! Люпят семки и плюят по градинките и парковете. Тези невъзпитани деца чии са? И те ли са на "другите" - на онези, дето нямат висше образование?
 Може ли да се хвърлят произволно опаковки от каквато и да е храна по улиците, по градинките, по Витоша? Колко трябва да са заетите хора в чистотата, за да се справят с боклуците на софиянците - висшисти и невисшисти?
  Друга неприятна гледка е около жилищните кооперации и блокове. Често там цари неописуем хаос от изхвърлени строителни материали и стари мебели, носи се смрад от боклуци. Къде, колко пъти се виждат обитатели да чистят, да подреждат междублоковите пространства, да засаждат цветя, декоративни храсти и дръвчета? Има, има и подредени места около някои жилища, но те са толкова малко, че филми се снимаха за тях, разкази се написаха! Инициаторите за тяхното изграждане, оформяне и поддържане не са софиянците с висше образование! Даже много често тези хора са само гости на София - дошли са от провинцията да живеят при децата си, да гледат внуците си, но сърцата им не траят без работа и са хванали косата, мотиката и са направили малки райски кътчета около панелните жилищни блокове.
 Къде паркират колите си софиянци? Където си искат. Най-често по тротоарите. Ама че пречели на пешеходците, че мачкали зелените площи - за тях това няма никакво значение. Колата преди всичко! И това ли е дело на онези, дето не са висшисти!
 Затова се чудя да вярвам ли на статистиката. Дали пък не е сгрешила? Не може хора с висше образование да търпят мръсен града си, не може да се примиряват с неугледните картини там, където живеят, където гледат децата си, където са люлките и пързалките им!
  Хората с висше образование не може да си извеждат домашните любимци из местата, където играят техните деца. Те винаги почистват старателно мръсотиите, които "произвеждат" техните домашни животни. "Да, ама не!" - както каза известният журналист! Не съм виждала още софиянец, "въоръжен" с лопатка и плик да разхожда кучето си.
  Чувам обаче как софиянците без дипломи за висше образование роптаят. Може би имат право. Защото какво е една диплома? Тя е само документ за изграждане, надграждане на обща култура, на знания по специалността, придобивани през целия професионален и граждански живот на човека. Дипломата е само основата! Следват специализациите, квалификациите и "ученето през целия живот"! И както на нашите висшисти им се налага да защитават своите български дипломи в много от страните по света, може би е дошло време и у нас да се въведат през пет или десет години тестове за проверка на дипломите на висшистите. Да се види как те ги защитават. Да се разбере дали обогатяват знанията си по специалността. Да се отчете какво са запаметили, какво са забравили или въобще да се разбере дали и доколко са "висшисти"! Защото университетът не е само знания - той е и възпитание на културни хора. Културата не е само да си чел нещо, тя е и поведение. Иначе при толкова народ с дипломи столицата ни би трябвало да е цветущ град! Град за пример!
 Истинският висшист е гражданин, който спазва законността, живее по правилата на града, чийто жител е. Истинският висшист възпитава децата си като образцови и културни граждани, изрядни служители и добри патриоти.
  В този смисъл да попитам: девалвира ли дипломата за висше образование? Обезцениха ли се хората, завършили университети? Икономическата криза и безработицата ли докараха срива на висшистите у нас? Какво се случва с тях, когато - млади или не толкова, са принудени да работят като продавачи, чистачи и какво ли още не само за едничкия хляб. За да не са безработни. Сложни и тежки въпроси започнаха с промяната, задълбочиха се, влачат се вече повече от двадесет години!
Винаги, когато идват избори и след тях ми се иска да се разгарят дискусии и спорове,  в които да видим и чуем как високообразованите столичани милеят за града си, как се грижат за неговата атмосфера и как виждат неговото бъдеще като един от красивите европейски центрове. Няма такива спорове. Има само теглене на кантара на партийни пристрастия - дали една руса глава е герберска или един брюнет е бесепарски. Загубихме културата и в политическото си поведение. А уж хората с висше образование имали по-изградена политическа култура! А така ми се иска да вярвам, че многобройната армия от висшисти в София ще защити своeто достойнство, своя авторитет. И ще може най-сетне да поиска и да придаде един нов, друг, културен облик на нашата столица.