15 Ноември 2024петък10:04 ч.

Акцент

Контактът на живо доказа предаността на публиката

На 38-ия фестивал "Златна роза" нашето кино представи силна пълнометражна програма

/ брой: 188

автор:Олга Маркова

visibility 27315

За радост 38-ото издание на единствения по рода си у нас фестивал за българско игрално кино (24 септември - 1 октомври) успя да се проведе на живо, с активното участие на очакващата го варненска публика. Това само по себе си е истинско събитие в момент, когато цялата европейска индустрия търси свои пътища из непознатите дебри на новата реалност, наложена от пандемията на КОВИД-19. Същевременно филмите от неговата програма, включваща всички игрални продукции, реализирани у нас с неистови усилия през последната година, както с подкрепата на НФЦ, така и с частни средства: 22 късометражни и 19 пълнометражни - за пръв път се показват и онлайн. А в паралелната колекция "Открити хоризонти" видяхме още 10 късометражни и 3 пълнометражни творби.

След шестте мъчителни месеца изолация отново имахме шанса да споделяме лични впечатления, да коментираме националната ни кинопродукция, както на традиционните обсъждания и пресконференции с участието на творческите екипи, така и помежду си. Този факт недвусмислено доказва колко мощна е силата на въздействието на киноизкуството в прекия му досег със зрителите. Убедена съм, че до настоящата година никой не си е давал реална сметка за нея.

А тази взаимна връзка се осъществява преди всичко благодарение на отговорността и съпричастието на българските творци към най-съществени актуални проблеми, свързани с етиката на съвременния човек и смисъла на неговия живот, който непрестанно се подлага на съмнение в подобни абсурдни ситуации на безсмисленото ни битие. Техните филми, подписани с различни авторски почерци, звучат автентично и тревожно. Ще приведа като пример две важни за развитието на нашето кино пълнометражни трагикомедии: "Страх" - дело на режисьор-сценариста Ивайло Христов и оператора Емил Христов, удостоена с Голямата награда "Златна роза", и "Като за последно" на Ивайло Пенчев (която вече анализирах във в. ДУМА, в броя от 2 септември), сега спечелила Наградата на зрителите. Общото за двете е, че публиката, изпълнила (разбира се, през стол) Голямата зала на Фестивалния и конгресен център, реагира през цялото време на прожекциите и накрая дълго аплодира на крака. Това доказва, че тя не само открива на екрана своите проблеми, но и ги съпреживява, благодарение на остроумно поднесените комедийни похвати и ситуации, умело вплетени в драматургията на героите и характерите. Става дума за горчивата усмивка, която не олекотява значимостта на темите, а с умелата интерпретация, предимно на познати актьори, неусетно води към същността на посланието. За потвърждение ще припомня и миналогодишния фаворит на аудиторията - черната комедия "В кръг" на Стефан Командарев... 

В поредния си успешен филм "Страх" с ироничен разказ, странни ситуации и чепати герои - независимо дали са каръци или се опитват да емигрират в Африка през снежните планини на България, Ивайло Христов продължава да се разпростира в собствената си художническа територия. Този път сериозно му е помогнало майсторски подбраното от него актьорско дуо, което превъзмогва очевидното на места разиграване на шаблони и познати образци: опитната, винаги сдържана Светлана Янчева, която за изградения от нея тук образ на Светла (вдовица, изгубила и работата си) е удостоена с Наградата за женска роля, и партньорът й Майкъл Флеминг, чието присъствие на екрана е интелигентно и деликатно. Нестихващият човешки стремеж към семеен уют, към грижа за ближния, към собствен социален кръг, в който злобата, завистта и агресията не могат да проникнат, прозвучава недвусмислено и същевременно забавно. Смях и огорчение, хумор и разочарование, но... и вяра и упование.

Специално внимание ще отделя на пренебрегнатия от журито ярък и обещаващ дебют на трима млади творци в пълнометражното игрално кино "Рая на Данте", насочен към твърде сложна и отговорна екзистенциална тема - за необходимостта от вярно преосмисляне на нашето минало, затлачено в тресавище от заблуди и полуистини; за реалния смисъл на живота. За мен името на младия Димитър Радев, автор на няколко късометражни творби и документален филм за наркокомуна "Билани", както и на сборник с разкази "Косите на Авесалом", е откритието на този фестивал. Той доказва на екрана своите възможности и като сценарист с широка култура, и като режисьор с усет за стил и кастинг, с чувство за мярка. От изключителна важност в случая е подходящият избор на Владимир Пенев за изпълнител на трудна, многопластова роля, рядко срещана в съвременната ни драматургия. Става дума за образа на 64-годишния пенсионер Данте - основен "гръбнак" на филма, заслужил Наградата за най-добър актьор (която не получи!). Заслужава да бъде отбелязана и деликатната игра на неговата млада партньорка Радина Боршош. Неслучайно гилдия "Критика" към СБФД единодушно присъди своята награда на този филм, отправящ категоричен зов за публично разграничаване в обществото на невинните от виновните и поставяне на точните им исторически места, будейки същевременно тревожен размисъл за прошката или отмъщението... за възмездието.

С чувство за гражданска отговорност в търсене на истината е подходил към вечния проблем за вината, при това - у всеки от нас, екипът на другия интересен, също троен, но нискобюджетен дебют в пълнометражното кино "Пепел върху слънцето" на младия режисьор Богомил Калинов, автор на няколко късометражни творби. В основата на сценария на проф. Златимир Коларов и Братя Калинови е залегнал психологическият роман "Illusio magna" на доктора, претърпял две издания. Както в "Рая на Данте", така и тук предложеният на зрителя любопитен разказ очевидно вълнува, особено в болезнената обстановка на съвременната действителност, в която ролята на лекаря като спасител виси като дамоклев меч над главите ни. Той е центрирал вниманието си върху една лекарска грешка и прибързаната реакция на днешната сензационна журналистика към нея. Този избор в известна степен е накърнил полифоничното философско внушение на романа и е довел до няколко финала.

Наградата за най-добър дебют бе отредена от журито на 102-минутната драма "Доза щастие" на младата актриса Яна Титова (режисирала няколко късометражни филма) за оригинална и откровена интерпретация на твърде съществена актуална тема - рушителното въздействие на хероина върху съдбата на млада майка (чийто образ е изграден автентично от Валентина Каролева) и жестоката й битка със самата себе си, на границата между живота и смъртта. Тази творба трябва да бъде показана във всички училища, тъй като е от изключителна важност за здравето и възпитанието на подрастващите поколения навсякъде по света. Вероятно по тази причина тя е отличена с приза за режисура, за женска роля и наградата на публиката на МКФ "В семеен кръг" в Москва тази година.

С най-много отличия си тръгна от 38-ия фестивал "Сцени от живота на една актриса" на Иван Владимиров: за най-добър сценарий за умението да превърне една фрагментарна структура в хомогенно цяло; за режисура с намирането на "смел и находчив визуален подход" при изграждане на образа на една актриса; както и със Специалната награда на журито за "най-иновативен филм в програмата". Не съм убедена, че интересно показаният опит на един начеващ режисьор да разбере причината за самоубийството на приятелката му - млада актриса, довела до създаването на тази копродукция с БНТ, заслужава да бъде отрупан с толкова награди. А и прекаляването във всяка област не води до бъдещи резултати...

И този форум потвърди усещането ми, че на нашето кино като че ли повече му подхождат "малките" филми, за "малки" човеци, които ни водят към обемна вътрешна Вселена.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ